БЪЛГАРИЯ,Колектори продължават да заплашват и тормозят платци

Рекет по телефона срещу длъжници от колектори. Фирми по събирания на дългове продължават да притискат неизрядните платци с тормоз и заплахи, сигнализират зрители на NOVA, ГЛЕДАИТЕ КЛИПА. Злоупотребяват ли колекторски фирми с правата ни?

Средно за година делата срещу колекторите достигнат 2 млн.,

а броят на жалбите срещу тях расте всеки ден. Най-често те са за търсене на дългове, погасени по давност, начисляване на допълнителни лихви и такси, с които просрочието ни скача в пъти, злоупотреба с лични данни, както и откровени обиди и заплахи.

В края на годината Петър Петров от Горна Оряховица разбира, че е длъжник към мобилен оператор. Осем години след като част от таксите му към телекома не били платени започват обаждания. Те са от колекторска фирма, която изкупила дълга на Петър от мобилния оператор през есента на миналата година. За това време обаче задължението му е изтекло по давност.

„Става въпрос за старо задължение, което по принудителен ред няма да може да бъде събрано. Те

използват заплахите, за да принудят хората да платят доброволно задължението”,

заяви експертът към омбудсмана Веселка Петрешкова.

След като Петър не се съгласява със задължението, следват закани. „Най-вероятно го е провокирало, че случи на лице, което има някакви познания и има защитна реакция, и реагира. И започва да ме заплашва, че ако не платя, ще страдам за това", разказва Петров.

От колекторската фирма отказаха да застанат пред камера. Проверката им на записите от разговорите показа, че служителят им по никакъв начин не бил отправял обиди или заплахи. И обясниха, че записът е манипулиран, а

предупреждението, че Петров „ще страда“, означавало, че ще има финансови проблеми,

ако не плати дълга си.

Коментар отказаха и от Асоциацията на колекторските агенции в България и обясниха, че въпросната фирма не е техен член. А подобни методи на работа от агенциите в асоциацията не се използвали.

Само през миналата година над 115 граждани са подали жалби при омбудсмана за натиск и закани от колектори.

Полицейска акция в "Столипиново", задържани

Сред задържаните е известен наркодилър, близо 300 души са се събрали пред заведението, което било претърсено

Жанета Нейкова    

Известният наркодилър от Кричим - Кадрито е задържан при акция на полицията в пловдивския ромски квартал "Столипиново”. Задържани са още трима души.

Арестите предизвикаха напрежение в махалата, съобщава NOVA. 

Напрежението в Столипиново към 23 часа вечерта вече бе овладяно. До ситуация по-рано тази вечер се стигна, след като униформените провели акция срещу разпространението на наркотици в пловдивския квартал. При ареста на наркодилъра, около 300 жители на махалата са опитали да възпрепятстват акцията. Така се стигнало и до ескалация на напрежението

ГЛЕДАИ ВИДЕОТО

Аферата "Ало, Банов съм”: Скандал или теза

Темата коментираха министърът на икономиката Емил Караниколов и Александър Владимиров и Арман Бабикян

Жанета Нейкова

Депутатът от БСП Елена Йончева обвини министъра на културата Боил Банов в корупция. Според нея в записи, които тя нарече аферата "Ало, Банов съм”, в качеството му на заместник-министър Банов е помогнал на строителна фирма да избегне плащането на неустойка от 700 000 лева. "Много е хубава тази помия днес! Браво!”, заяви Боил Банов.

Елена Йончева: Боил Банов е ощтетил държавата със 700 хил. лв.

Боил Банов: Това е помия на посредствеността

Няма скандал. Това е една теза. Тепърва прокуратурата ще изземе документи. Най-важната институция обаче е съдът. След като се произнесе в една или друга посока – тогава е моментът. Това каза министърът на икономиката Емил Караниколов в ефира на "Плюс-Минус" по NOVA. 

"Прокуратурата трябва да си свърши работата. Ако счете, че има нещо, нека българският компетентен съд да се произнесе. Тогава ще твърдим дали има скандал, или не”, каза  министърът.

гледаите видеото

Аферата "Ало, Банов съм” ще внесе напрежение в редиците на БСП, защото това е изключително безумно. Това е най-обикновена фалшива новина. Това каза социологът Александър Владимиров отново в ефира на телевизията. 

"Не знам защо толкова неадекватно и некомпетентно се държат в БСП. Аз се надявах, с оглед на това, че 5 дни г-жа Йончева ни занимава с това какви невиждани разкрития ще направи за корупции и афери във властта, тя изнесе безумна фалшива новина, нещо, което е толкова ниско. Беше оборена точно в рамките на два часа”, коментира още социологът.

Според политолога Арман Бабикян има достатъчно доказателства, с помощта на които прокуратурата да разбере дали е автентичен записът.

гледаите видеото

"Прокуратурата трябва да каже своята дума. Те се самосезираха днес. Въпросът е до каква степен ГЕРБ ще успеят да отиграят тази ситуация. Това, което чухме днес, е, че има свидетели, запис, достатъчно проследими факти по публични документи, свързани с тази поръчка и там лесно може да се види дали записът съвпада по време”,  каза Арман Бабикян.

АФИС: За 71% от българите политическата система работи за богатите

Запитани, „Според вас, равни ли са пред закона бедните и богатите в България?“, само 4% отговарят „Да“, 25% – в някои случаи, 69% – „Не

Надежда Неменски

28 януари 2019, 16:18

Запитани, дали имущественото неравенство в България нараства или намалява, близо 63% или почти две трети от гражданите отговарят, че то се увеличава. Само 7% са на обратното мнение. А всеки четвърти – 26%, предполага, че социалните разлики остават на същото ниво.

Това са изводите на ново проучване на агенция АФИС (Afis.bg). Коментарът е въз основа на данни от национално представително проучване, осъществено от агенцията в периода 14-19 януари 2019 г. Интервюирани пряко в домовете им са 1010 пълнолетни български граждани.

Възприятието за растящо неравенство е обратно пропорционално на доходите.

То изцяло потвърждава „народната социология“, според която „ситият на гладния не вярва“. Сред хората с до 150 лв. месечно на човек от домакинството, нагласата, че неравенството расте, обхваща далеч по-голям дял отколкото е средният за страната – 81%. В тази подоходна категория само 10% смятат, че различията остават на същото ниво и нито един (0%) не е споделя мнението, че имуществената ножица се затваря.

Тъкмо обратното се забелязва при хората, които разполагат с 1000 лв. или повече месечно. Те виждат далеч по-слаба динамика, отколкото забелязва населението като цяло. Само 48% в тази категория отбелязват растящо разслоение, 33% не виждат промяна, а 17% (или два и половина повече пъти от типичния дял) смятат, че неравенството намалява.

Източник: afis.bg

Според данни на Евростат в периода 2012-2016 г. разликата между доходите на най-богатите и на най-бедните 20% от българите се увеличава от 6.2 до 7.9 пъти. Данните за 2017 г. показват, че тя надмина 8 пъти. А

най-заможният 1% от заетите получава колкото най-зле платените 50%.

Ако допреди 15-години често се поставяше проблемът „уравновиловка“, то днес страната заема точно обратния полюс с това, че е най-неравната в ЕС.

Запитани, „За кого, според Вас, работи политическата система в България“ – за богатите, за средната класа или за бедните?“ – само 7% преценяват, че нашата демокрация изразява интересите на всички еднакво, както постулира Конституцията. Доминира отговорът, че статуквото работи за богатите (71%). Само 2% смятат, че работи за бедните. Още по-незначителен брой (2%) допускат, че установените порядки обгрижват с предимство „средната класа“. А 11% избират междинен отговор – че днешната система не работи за никого.

Запитани, „Според вас, равни ли са пред закона бедните и богатите в България?“, само 4% отговарят „Да“, 25% – в някои случаи, 69% – „Не“.

Запитани, „Доколко властта зависи от бизнеса?“, 39% оценяват зависимостта като „силна“, докато на обратното мнение са само 7%. А 38% виждат зависимост, заличаваща разграничението между двете. Те избират грубо-реалистичния отговор: „Властта е бизнес, бизнесът е власт“.

Иначе казано, влиянието на една категория частни интереси осуетява мисията на държавата да балансира между съсловията, просто защото в очите на суверена тези интереси разполагат със силния лост на парите.

Идеологията и политическата ориентация влияе върху кохезията, но дори темата за неравенството достига ниво, което прокарва разделителни линии в обществото. Например, сред хората, които определят себе си като консерватори, привържениците на ГЕРБ или други десни партии, почти двойно по-голям дял от спрямо средното смятат, че неравенството остава на същото ниво (съответно 44%, 42%,41%). Само че те са малцинство – съответно 5%, 23% и 2%. В една електорална демокрация, броят им не е достатъчен, за да наложат еволюционна или статична дефиниция на народната воля.

Източник: afis.bg