ПОЛИТИЧЕСКИ НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ : January 2012

Автомобил на Google, който заснема улиците и околностите в Израел за услугата Street View. Компанията пусна през 2010 г. тайно подобни коли, които обаче се управляват без шофьор в щата Калифорния. Те са част от разработките на лабораторията Google X.

Ако някоя технологична компания разработи собствена секретна база, в която да тества различни технологии подобно на митичната военна база "Зона 51", как би изглеждала тя? Това ще е място, където хладилникът ще бъде свързан с интернет и ще може да поръчва различни хранителни продукти, когато те започнат да се изчерпват. Чинията за ядене ще публикува в различните социални мрежи какво яде нейния собственик. Специален робот ще ходи на работа, докато неговия собственик ще се излежава в леглото.

Естествено ако всичко това изглежда прекалено скучно, тогава просто хващате асансьора, който ви отвежда в ниска орбита около Земята. Това са само част от мечтите, които преследва интернет компанията Google със своята лаборатория Google X и които описва американският вестник "Ню Йорк таймс". В нея се разработват над 100 подобни налудничави идеи. Информацията за тях в повечето случаи е оскъдна и е предоставена на американското издание от служители на компанията, пожелали анонимност.

Макар, че повечето са все още във фаза разработка, а някои от тях дори не са и близо да осъществяване на практика, според източници на "Ню Йорк таймс" един от продуктите е готов да бъде пуснат до края на годината. Няма коментар или потвърждение какво точно ще представлява той, причината е, че Google държи в дълбока тайна съществуването на лабораторията и нейната дейност.

Дори много от нейните служители не знаят за съществуването на Google X. От интернет компанията не пожелаха да коментират информацията за лабораторията, като единственото становище от тях е, че инвестирането в подобни спекулативни проекти е заложено в ДНК-то на Google.

"Тези възможности са наистина вълнуващи, но имайте предвид, че сумите, които инвестираме в тях са много малки в сравнение с тези предназначени за развитието на основния ни бизнес", заяви говорителят на компанията Джил Хейзелбейкър.

Така, докато за повечето корпорации от Силициевата долина, думата "новаторство" означава ново мобилно приложение или дигитална реклама, то за Google нещата стоят различно. Интернет гигантът предпочита да тества наистина революционни технологии, които да променят нашето ежедневие.

* Зона 51 е секретна американска военна база в щата Невада. В нея при пълна секретност са тествани първите самолети построени по технологията "Стелт" - F-117. Според теориите на конспирацията там САЩ крият и изпробват различни извънземни технологии.

Аз, Google-ботът

Една от идеите на Google, която придоби известна публичност са тестовете на безпилотните автомобили в САЩ. Те бяха проведени през миналата година и за тях се разбра едва в края на 2010 г. Тази концепция, която изглежда като извадена от научно-фантастичен филм, може да се превърне в нов бизнес за технологичната компания.

Според запознати с проекти, Google планира да започне тяхното производство в САЩ, след като автомобилните производители не успяват да излязат с наистина новаторски решения за развитието на този тип превозни средства. За тестването на безпилотните автомобили, компанията използва електрическите модели Prius на Toyota, като ги оборудва с различни сензори, радари и камери.

Докато техническата част може да бъде произвеждана от партньор на Google, то технологичният гигант може да продава навигационната част или софтуерът за колите. На теория, компанията може да продава реклами на пътниците базирани на местоположението.

Автоматизацията и роботизацията е застъпена силно в повечето идеи, които се разработват в лабораторията. Концепцията е прегърната дори и от основателите, като единият от тях Сергей Брин дори присъства на пресконференция чрез робот, който го представляваше дистанционно, пише "Ню Йорк таймс".

Роботите постепенно могат да изместят хората, които обикалят и фотографират улиците за услугата Street View към Google Maps. Сред други идеи, които се тестват в Google X са базирани на концепцията за свързване на най-различни обекти към интернет. Според Google скоро няма само компютрите (било то персонални, преносими или такива в таблети и смартфони) да могат да имат достъп до глобалната мрежа. Тя ще бъде достъпна за всякакви аксесоари и предмети от нашето ежедневие – от градинската саксия, през барплота или дори електрическата крушка в дневната. Целта е те да могат да бъдат контролирани дистанционно. Компанията дори се надява до края на годината да бъде представена електрическа крушка, която да бъде контролирана чрез мобилни устройства с Android.

Гриф "Строго секретно"

Google държи работата на лабораторията обгърната в пълна секретност, която може да се сравни с тази на инсталациите на ЦРУ. Тя се състои от два офиса, единият е необозначен в централата на компанията в Маунтиън Вю и е предназначен за логистика, докато другият е на секретно място, в което се тестват роботите. Google X е пълна с експерти по роботика и електроинженери. Те са бивши кадри на Microsoft, Nokia Labs, Техническия университет в Станфорд и Университета в Ню Йорк.

Според информацията на "Ню Йорк таймс" лабораторията се ръководи от Себастиан Трун, който е сред водещите експерти по роботика и изкуствен интелект. Той е и първия човек изобретил безпилотния автомобил. Една от причините за секретността се дължи във факта, че дори само мисълта за подобни идеи стряска инвеститорите и анализаторите.

Това е защото Google X дава почва за много проекти, които могат да бъдат както голям успех за компанията, така и голям провал. За да се разбере кое точно може да прерастне в следващия основен бизнес на Google обаче трябва да минат години, което е нормално да не се харесва на акционерите, които желаят сигурни резултати в колкото се може по-краткосрочен план.

Google патентова автопилот за автомобили

[Creative Commons]

Интернет компанията Google патентова технологията за автомобили, които могат да се движат и управляват сами без намесата на шофьорите, съобщава Би Би Си.

В патента е описан метод при който се преминава от традиционното управление до автономен режим, който не изисква човешка намеса. Също така е записано и как колата да разбира дали да поема управлението, къде се намира и в коя посока да кара.

Според Google тази технология може да се използва за провеждането на туристически обиколки или да се откарват повредени модели до сервизите. Документите за патента са подадени още през май, но са се пазели в пълна тайна до тази седмица, допълва Би Би Си.

Технологията предвижда използването на два комплекта сензори. Първият идентифицира т. нар. "полоса за спиране" (landing strip), когато колата спре. Това активира вторият комплект, който получава информация къде точно се намира автомобила и къде трябва да отиде.

"Полосата за спиране позволява на автомобила в режим на ръчно управление да паркира и след това да премине в автономен режим", се посочва в патента.

Тези "полоси за спиране" може да са просто отметка по асфалта, знак на стената или линии/стрелки, които да показват къде трябва да бъде паркирана колата. Веднъж застанала на съответното място се активира GPS приемникът, който определят местоположението. Той се комбинира със сензор, който сканира околната местност за допълнителна прецизност.

Google патентова автопилот за автомобили

Част от сензорите за автономно движение са разположени на покрива на автомобилите.

[Creative Commons]

Като алтернатива, на определени места може да се поставят QR кодове (популярни дигитални баркодове , които се разчитат от умни устройства) и те да дават подробна информация за дадената "полоса". Идеята къде точно е паркиран автомобилът е от ключово значение за преминаването в автономен режим.

Макар описаната технология да изглежда малко екзотична,Google тества цял автопарк от безпилотни коли през последните няколко години. Автономните машини комбинират компютъризирано управление, с услугата за навигация и карти Google Street View, както и набор от камери и сензори. Преработените машини са Toyota Prius и Audi TT, които през тестовия период са навъртяли общо 257 хил. км с минимална човешка намеса и над 1 600 км напълно автономно.

Автомобилите се движат най-вече по магистрали между Лос Анджелис и Сан Франциско. По време на изпитанията присъстват двама души в купето. Един да наблюдава управлението и да се намесва ако е необходимо и втори – да следи за изправността на сензорите.

Инженери участвали в проекта на Google смятат, че автономните системи могат да реагират по-бързо от хората, което ще намали на броя на пътните инциденти. Също така ще може да се позволи да се шофира на по-малка дистанция и това да увеличи капацитета на пътищата. Официално Google отказва да коментира тази технология за момента

От Юлиян Арнаудов

Определянето на ролята, която интернет играе в модерното общество, не е лесна задача. От една страна, мрежата направи революция в комуникациите, улесни свързването на хората и предостави на бизнеса възможност за главозамайващо развитие и печалби. От друга страна, тя до такава степен проникна в глобализираното ни ежедневие, че чрез нея хората на властта получат в ръцете с инструмент за почти тотален контрол върху всички аспекти на живота ни. Макар и да не е все още физиологически жизнено необходима, съвсем скоро глобалната мрежа може да се превърне в нещо, без което не можем. Помислете си какво би станало, ако от онлайн свързаността зависи дали хората ще могат да се снабдяват с храна, да си плащат сметките за ток и вода, да имат достъп до всякакви други продукти и услуги от първа необходимост. Това е един от основните аргументи в полза на решението от лятото на 2011 г., с което ООН обяви онлайн достъпа за фундаментално човешко право. Така интернет се нареди до неща като правото на живота, личната свобода, свободата на словото, мисълта и религията. Решението на международната организация дойде, след като глобалната мрежа бе използвана ефективно за свалянето на диктаторските режими в Северна Африка през пролетта и лятото на 2011 г. Впоследствие някои западни държави, като например Франция и Естония, също признаха това ново човешко право и на национално ниво. Правото да свалиш правителство си И наистина – разпалените чрез блогове и социални мрежи революции демонстрираха възможностите на интернет в пълната му мощ. Допълнително неуспешните опити на падащите правителства да филтрират достъпа до "горещите точки" в мрежата затвърдиха всеобщото мнение, че киберцензурата се превръща във все по-сериозен инструмент за ограничаване на човешката свобода. По време на безредиците в Египет през миналия януари например дори се стигна до спирането на 90% от интернет трафика, след като властите спряха мобилните услуги, за да неутрализират възможностите на протестиращите да се организират. Обявявайки достъпа до интернет за човешко право, ООН създаде възможност за допълнителен политически натиск и заклейми определени политики, свързани по някакъв начин с ограничаване на достъпа до световната кибермрежа. Такава дългогодишна практика имат държави като Китай и Иран например. Провъзгласяването на интернет за основно право има не само политически измерения. Осигуряването на достъп до глобалната мрежа има голям хуманитарен ефект върху бедни и уязвими семейства, твърди журналистът и интернет активист Кори Доктороу. В своя труд "Авторските права срещу правата на човека" той посочва намирането на достъп до по-качествена и евтина храна, образование и работа и осигуряването на по-голяма социална и политическа ангажираност като основна част от приноса на разпространението на мрежата. Не са един и два и примерите, в които достъпът до интернет дори буквално може да спаси живот. Такава е историята на двама младежи, затиснати под отломките на сграда след земетресение в Турция. Техните съобщения в Twitter впоследствие помагат на спасителните отряди да ги намерят и измъкнат живи и здрави. Тъмната страна Не трябва да се забравя обаче, че онлайн достъпът освен права създава и задължения. Излизайки извън рамката на героично-революционната еуфория и различните благотворни ефекти за обществото, интернет е и среда за злоупотреби и престъпни дейности. Пиратството, от една страна, лишава развлекателната индустрия от стотици милиони долари приходи всяка година. Същевременно хакерите се превърнаха във все по-голям проблем. И ако първоначално това занимание беше по-скоро хоби, в момента голяма част от практикуващите го си поставят чисто меркантилни цели. Факт са вече и първите организирани престъпни групи, профилирани в сферата на онлайн измамите. Хакерите станаха приоритетна цел и за Пентагона след успешните си атаки срещу редица големи корпорации и институции (срещу Sony, AT&T, Visa, MasterCard, ЦРУ, Сената на САЩ и др.). Това принуди Вашингтон да обяви, че кибертероризмът е заплаха за националната им сигурност, и узакони възможността да се бори с него дори с военна сила. Освен със сила САЩ решиха да се противопоставят на онлайн престъпността и с ново антипиратско законодателство. Наскоро добилият слава закон SOPA (Stop Online Piracy Act) всъщност послужи за катализатор на дебатите около целесъобразността на решението на ООН да определи достъпа до глобалната мрежа като изконно право на човека. На базата на новия нормативен акт американското правителство иска да затваря и отнема домейни, които нарушават авторските права, независимо дали са регистрирани в САЩ, или са чуждестранни. Свалянето на сайтове и спирането на достъп до мрежата в случаите на установено нарушение на авторски права обаче може да бъде третирано като потъпкване на човешките права, когато става дума за действия без санкцията на независим правораздавателен орган. По този начин киберпрестъпниците по някакъв начин могат да бъдат възприемани като жертви и това да им даде известно предимство в съда. Това допълнително усложнява и без това достигналите патова ситуация дебати около SOPA и по този начин отлага гласуването на закона в Сената. Средство, а не цел Противниците на новия статут на достъпа до интернет имат един основен аргумент - те твърдят, че мрежата е инструмент за постигане на цели, а не право сама по себе си. Едно от най-често цитираните мнения в подкрепа на това становище е на вицепрезидента на Google Винтън Сърф. Неофициално той е определян като "бащата на интернет" и "интернет евангелист". В есето си, публикувано наскоро във вестник New York Times, онлайн гуруто лансира тезата, че световната мрежа "прави човешките права възможни, но само по себе си не е човешко право". Според Сърф модерният човек възлага твърде голяма стойност и вяра на технологиите, а поставянето им над други човешки нужди в крайна сметка ще доведе до разбъркване на базовите ни ценности. За да аргументира тезата си, той прави аналогия между все "по-жизненоважния" интернет достъп в момента и притежаването на кон през XIX век, без който човешкият живот по онова време би бил изключително тежък. Така че по всичко личи, че ООН малко избързва с категоричното провъзгласяване на интернет достъпа за човешко право и предостави възможност за многобройни юридически парадокси. Едновременно с това бурното развитие на мрежата все повече я превръща в симбиотична част от ежедневието на жителите от развитите страни, от една страна, и може да помогне на развиващите се да просперират по-бързо, от друга. Изглежда, че правилното балансиране между онлайн свободата и регулацията ще се окаже решаващо за бъдещето на интернет. А сляпото изпадане в която и да било от двете крайности има шанс да се окаже пагубно...

Определянето на ролята, която интернет играе в модерното общество, не е лесна задача. От една страна, мрежата направи революция в комуникациите, улесни свързването на хората и предостави на бизнеса възможност за главозамайващо развитие и печалби. От друга страна, тя до такава степен проникна в глобализираното ни ежедневие, че чрез нея хората на властта получат в ръцете с инструмент за почти тотален контрол върху всички аспекти на живота ни.

Макар и да не е все още физиологически жизнено необходима, съвсем скоро глобалната мрежа може да се превърне в нещо, без което не можем. Помислете си какво би станало, ако от онлайн свързаността зависи дали хората ще могат да се снабдяват с храна, да си плащат сметките за ток и вода, да имат достъп до всякакви други продукти и услуги от първа необходимост. Това е един от основните аргументи в полза на решението от лятото на 2011 г., с което ООН обяви онлайн достъпа за фундаментално човешко право. Така интернет се нареди до неща като правото на живота, личната свобода, свободата на словото, мисълта и религията. Решението на международната организация дойде, след като глобалната мрежа бе използвана ефективно за свалянето на диктаторските режими в Северна Африка през пролетта и лятото на 2011 г. Впоследствие някои западни държави, като например Франция и Естония, също признаха това ново човешко право и на национално ниво.

Правото да свалиш правителство си
И наистина – разпалените чрез блогове и социални мрежи революции демонстрираха възможностите на интернет в пълната му мощ. Допълнително неуспешните опити на падащите правителства да филтрират достъпа до "горещите точки" в мрежата затвърдиха всеобщото мнение, че киберцензурата се превръща във все по-сериозен инструмент за ограничаване на човешката свобода. По време на безредиците в Египет през миналия януари например дори се стигна до спирането на 90% от интернет трафика, след като властите спряха мобилните услуги, за да неутрализират възможностите на протестиращите да се организират. Обявявайки достъпа до интернет за човешко право, ООН създаде възможност за допълнителен политически натиск и заклейми определени политики, свързани по някакъв начин с ограничаване на достъпа до световната кибермрежа. Такава дългогодишна практика имат държави като Китай и Иран например.

Провъзгласяването на интернет за основно право има не само политически измерения. Осигуряването на достъп до глобалната мрежа има голям хуманитарен ефект върху бедни и уязвими семейства, твърди журналистът и интернет активист Кори Доктороу. В своя труд "Авторските права срещу правата на човека" той посочва намирането на достъп до по-качествена и евтина храна, образование и работа и осигуряването на по-голяма социална и политическа ангажираност като основна част от приноса на разпространението на мрежата. Не са един и два и примерите, в които достъпът до интернет дори буквално може да спаси живот. Такава е историята на двама младежи, затиснати под отломките на сграда след земетресение в Турция. Техните съобщения в Twitter впоследствие помагат на спасителните отряди да ги намерят и измъкнат живи и здрави.

Тъмната страна
Не трябва да се забравя обаче, че онлайн достъпът освен права създава и задължения. Излизайки извън рамката на героично-революционната еуфория и различните благотворни ефекти за обществото, интернет е и среда за злоупотреби и престъпни дейности. Пиратството, от една страна, лишава развлекателната индустрия от стотици милиони долари приходи всяка година. Същевременно хакерите се превърнаха във все по-голям проблем. И ако първоначално това занимание беше по-скоро хоби, в момента голяма част от практикуващите го си поставят чисто меркантилни цели. Факт са вече и първите организирани престъпни групи, профилирани в сферата на онлайн измамите. Хакерите станаха приоритетна цел и за Пентагона след успешните си атаки срещу редица големи корпорации и институции (срещу Sony, AT&T, Visa, MasterCard, ЦРУ, Сената на САЩ и др.). Това принуди Вашингтон да обяви, че кибертероризмът е заплаха за националната им сигурност, и узакони възможността да се бори с него дори с военна сила.

Освен със сила САЩ решиха да се противопоставят на онлайн престъпността и с ново антипиратско законодателство. Наскоро добилият слава закон SOPA (Stop Online Piracy Act) всъщност послужи за катализатор на дебатите около целесъобразността на решението на ООН да определи достъпа до глобалната мрежа като изконно право на човека. На базата на новия нормативен акт американското правителство иска да затваря и отнема домейни, които нарушават авторските права, независимо дали са регистрирани в САЩ, или са чуждестранни.

Свалянето на сайтове и спирането на достъп до мрежата в случаите на установено нарушение на авторски права обаче може да бъде третирано като потъпкване на човешките права, когато става дума за действия без санкцията на независим правораздавателен орган. По този начин киберпрестъпниците по някакъв начин могат да бъдат възприемани като жертви и това да им даде известно предимство в съда. Това допълнително усложнява и без това достигналите патова ситуация дебати около SOPA и по този начин отлага гласуването на закона в Сената.

Средство, а не цел

Противниците на новия статут на достъпа до интернет имат един основен аргумент - те твърдят, че мрежата е инструмент за постигане на цели, а не право сама по себе си. Едно от най-често цитираните мнения в подкрепа на това становище е на вицепрезидента на Google Винтън Сърф. Неофициално той е определян като "бащата на интернет" и "интернет евангелист". В есето си, публикувано наскоро във вестник New York Times, онлайн гуруто лансира тезата, че световната мрежа "прави човешките права възможни, но само по себе си не е човешко право". Според Сърф модерният човек възлага твърде голяма стойност и вяра на технологиите, а поставянето им над други човешки нужди в крайна сметка ще доведе до разбъркване на базовите ни ценности. За да аргументира тезата си, той прави аналогия между все "по-жизненоважния" интернет достъп в момента и притежаването на кон през XIX век, без който човешкият живот по онова време би бил изключително тежък.

Така че по всичко личи, че ООН малко избързва с категоричното провъзгласяване на интернет достъпа за човешко право и предостави възможност за многобройни юридически парадокси. Едновременно с това бурното развитие на мрежата все повече я превръща в симбиотична част от ежедневието на жителите от развитите страни, от една страна, и може да помогне на развиващите се да просперират по-бързо, от друга. Изглежда, че правилното балансиране между онлайн свободата и регулацията ще се окаже решаващо за бъдещето на интернет. А сляпото изпадане в която и да било от двете крайности има шанс да се окаже пагубно...

ОТ БОЖАН ЧИПЕВ

Anonymous атакуват медийни магнати заради закона SOPA

Маската на британския революционер Гай Фокс се използва за символ на хакерската група Anonymous. Тя стана популярна покрай филма на братя Уашовски "В като Вендета".
Фотограф: Susana Vera

След като администрацията на Белия дом обяви, че няма да подкрепи спорния закон Stop Online Piracy Act (SOPA) и го заклейми, че той може да наложи онлайн цензура и да навреди на сегашната структура на глобалната мрежа, битката се пренесе в интернет пространството. Първоначално медийният магнат Рупърт Мърдок обвини американската администрация и големите интернет компании като Google, че подкрепят пиратството. Докато разменянето на реплики се ожесточава, хакерската група Anonymous също реши да се намеси. Нейните членове заплашиха, че вече имат нова цел – медийните магнати, съобщава вестник New York Times.

Хакерите вече успяха да се сдобият и да публикуват лична информация на Джефри Бюкс, председател на борда и изпълнителен директор на Time Warner, както и на Съмър Редстоун, който ръководи Viacom и CBS. Изтеклите данни включват личните телефонни номера, електронните му поща и адреса на Брюкс. Така противниците на SOPA имат възможност да го засипят с гневни обаждания и мейли. Time Warner, Viacom, CBS и други медийни компании застанаха зад спорния проектозакон, както и неговата версия на Сената, наречена Protect IP Act (PIPA).

Хакерите също така публикуваха различни контакти на много други компании включително NBC Universal, Sony Pictures Entertainment и Walt Disney Company. Първите две корпорации отказаха коментар, докато от Walt Disney обявиха, че не са получавали заплахи или гневни съобщения.

Anonymous наричат сегашните си действия операция "Хирошима". Тя стартира в началото на годината, като беше публикувана информация относно медийни магнати и популярни политически фигури като например кмета на Ню Йорк Майкъл Блумбърг.

"Те трябва да се почувстват застрашени", коментира Барет Браун, онлайн активист от Далас, който е работил за хакерската група. "Идеята е да се окаже натиск на политиците и компаниите, които подкрепят закона."

Ако бъде приет, нормативният акт SOPA ще се даде възможност на Вашингтон да сваля и блокира сайтове, за които има дори само подозрения, че използват или разпространяват съдържание без уредени авторски права. Това ще става независимо дали става въпрос за американски или чуждестранни интернет страници.

Според противниците на SOPA, ако законът бъде приет в настоящия си вид, той ще разруши фундамента на глобалната мрежа и ще върне развитието на интернет години назад.

От Юлиян Арнаудов

Wikipedia спира утре като протест срещу SOPA

Фотограф: bastique

[Creative Commons]

Основателят на свободната онлайн енциклопедия Wikipedia Джими Уелс реши да се присъедини към протеста срещу спорния законопроект SOPA като затвори сайта си утре на 18 януари. Той обявява това действие като "решение на обществото на Wikipedia", съобщава сайтът cnet.com.

По този наин популярната интернет енциклопедия се присъединява към бойкота на други сайтове да спрат временно дейността си като протест срещу законопроекта Stop Online Piracy Act (SOPA). Проектът има за цел да се бори с нарушителите на авторски права в глобалната мрежа. SOPA предизвика противоречия сред обществото в САЩ и по света, както и сред интернет потребителите и компаниите. Причината е, че той може да положи началото на цензурата на глобалната мрежа в световен мащаб.

"Няма индикации, че SOPA е напълно извън играта", заяви Уелс през мрежата за микроблогинг Twitter. "PIPA също е на масата. Затова трябва да изпратим на Вашингтон едно голямо послание."

Wikipedia ще бъде недостъпна в рамките на 24 часа, като протестът ще важи само за англоезичната версия на енциклопедията.

Различни сайтове, повечето от които популярни сред американските потребители, ще спрат дейността си в сряда, за да изразят своето недоволство срещу проектите SOPA и Protect IP Act (PIPA). PIPA е идентичен проект на SOPA, който е изработен от Сената. Ако влязат в сила, те ще дадат право на властите да затварят сайтове, нарушаващи авторските права, независимо дали са регистрирани в САЩ или някъде другаде по света. Това ще става почти без съдебна заповед и с минмална възможност за реагиране от страна на заподозрените потенциални нарушители.

Законите са подкрепяни от повечето медийни и филмови компании, но на тях се противопоставят доста интернет гиганти като Google и Facebook. Белият дом също обяви, че не подкрепя SOPA, поне в настоящия му вид. Засега Конгресът отложи гласуването му.

В К ДНЕВНИК

Три бомби избухнаха пред данъчна служба в Неапол

Италианският премиер Марио Монти

Три взривни устройства избухнаха в Неапол пред сградата на Equitalia – държавната агенция, която се занимава със събиране на просрочени данъци и глоби, предаде Reuters. При атентата няма пострадали, изпотрошени са прозорци. Все още никой не е поел отговорност за нападението.

Офиси на Equitalia са нападани и преди. Агенцията е силно недолюбвана от много италианци, които я обвиняват, че прилага силови методи за събиране на дължимите суми.

Италианското експертно правителство обяви, че иска да засили правомощията на Equitalia като част от мерките срещу укриването на данъци, което ощетява държавната хазна с около 120 млрд. евро годишно.

Отделно от случката в Неапол членове на дясната организация Roma Nord съобщиха, че тази нощ са закачили чучела пред офисите на Equitalia в Рим в знак на протест срещу методите на агенцията.

През декември клонът на Equitalia в Неапол също беше ударен от експлозия, а през декември в офисите в Рим бяха изпратени две писма с експлозиви. Едното беше обезвредено, но другото избухна и отнесе парче от пръста на генералния директор. Тогава анархистка група пое отговорността за атентата.

[Архив]

Шофьор на тролейбус по линия номер 2 е скочил от моста "Чавдар" в 9.18 ч. тази сутрин и е загинал на място.

Това са съобщили от "Столичен електротранспорт".

50-годишният Пламен Гунев е изпълнявал курс по разписание и при пристигането му на спирката на моста е спрял превозното средство, излязъл от него, и след като се е качил на парапета на моста е скочил от него, съобщи БТА.

В тролейбуса са пътували четирима души. На мястото на инцидента има полиция. Движението на тролейбусите не е нарушено.

Шофьорът е в "Столичен електротранспорт" от 2007 година, преди това е работил във Велико Търново, няма никакви нарушения на трудовата дисциплина, семеен е, обясниха от дружеството.

в к дневник

Огнян Минчев: Първанов, или социал-демагогски популизъм, прикриващ олигархичния контрол в задкулисието

Огнян Минчев

С какво ще се запомни Георги Първанов като президент?. Хм, философски въпрос - има ли безличието физиономия? От определени ъгли на наблюдение - да, има.

Политическото присъствие на Първанов като президент се разкрива в два взаимоизключващи се модуса. Първият модус е нищетата на публичното присъствие, отказът да се поеме лична отговорност за случващото се в България и с България.

Първанов ще се запомни като политик с ясна лична позиция само в случаите когато

обслужва чужд национален интерес
- когато отхвърли акцията на НАТО срещу режима на Милошевич през 1999 г., когато коленопреклонно благодари за "големия шлем" енергийни проекти, поставящи България отново под дългосрочния стопански и стратегически контрол на Русия.

За това, че България имаше президент между 2001 и 2011 г. можеше да се разбере предимно от сводките на ловно-рибарския съюз

Първанов е бледа сянка на присъствие в публичните, легитимните, официалните механизми и процедури на властта. За това, че България имаше президент между 2001 и 2011 г. можеше да се разбере предимно от сводките на ловно-рибарския съюз, от слуховете и сплетните долитащи по "тънката част" от модните агенции и чалгаджийските среди.

Разбира се, имаше и официална хроника - за посещения в страната и чужбина. Не всяка чужбина. Първанов го канеха предимно

на изток от Азербайджан и на запад от Токио

Европа и Америка не се надпреварвахада го приемат, а спорадичните му посещения в екзотични дестинации - Австралия, Латинска Америка - имаха строго протоколен характер. Да не забравя - Първанов договори с Илхам Алиев в Азербайджан 1-2 млн. кубометра природен газ годишно. Не стана ясно само как ще го докара до България - по телефона или през единствената тръба от Русия... Архар, вълци ... Останалото е мълчание...

За сметка на това, Първанов се разгръща мащабно във втория си модус на употреба на властта -

модусът на задкулисието

Ръчно управление на БСП през първия мандат и изкусни мръсни номера срещу окопитилия се Станишев през втория мандат. Бащинство на тройната коалиция в полза на арогантния контрол на олигархията върху властта и националното богатство. Изкусно интригантство в политическото брокерство с една основна цел – да се избегне развитието на реална алтернатива на олигархичното статукво.

Политическото верую на Първанов е размазаната политическа отговорност в безкрайни и безпринципни коалиционни формули, при които не е възможно идентифициране на този, който пие и на този, който плаща.

Политическото верую на Първанов е размазаната политическа отговорност в безкрайни и безпринципни коалиционни формули

Някои го смятат за ляв, а самият той се самоназова "социален" президент. Тези определения са пресилени – Първанов

няма политически цвят

защото не изповядва определени възгледи. Негово верую беше и си остава социал-демагогският, ориенталско-народняшки популизъм, прикриващ олигархичния контрол в задкулисието.

Тревогата му от приближаващия край на мандата се изля в уродливото недоразумение "АБВ" – гражданска инициатива с политическа цел на интелектуални среди около президента. АБВ ми напомня за стария виц защо милиционерите ходят винаги по трима – единият знае да чете, вторият – да пише, а третият внимателно следи двамата интелектуалци да не направят някоя глупост...

в к дневник

Tuesday, January 31, 2012

Monday, January 30, 2012

Sunday, January 29, 2012

Saturday, January 28, 2012

Sunday, January 22, 2012

Thursday, January 19, 2012

Tuesday, January 17, 2012

Subscribe To

СТРАХОТЕН САИТ ЗА БЕЗПЛАТНИ РЕКЛАМИ

PERFECT TIMING AND POSITIONING Just launched. Get in before the masses. Earn thousands weekly!