Saturday, January 31, 2015

WATCH MORE OF MY CHANNEL

Monday, January 26, 2015

Saturday, January 17, 2015

Thursday, January 8, 2015

Черните дупки Body Физика

Черные дыры на теле физики

Черные дыры на теле физики

“...Усомнимся и мы...”. А.И. Солженицын.

Основной язык фундаментальной физики - язык формул и уравнений, призванных описывать основополагающие идеи и решать практические задачи. Поскольку уравнения, в рамках погрешностей, дают практический результат, идеи, положенные в их основу, канонизируются и перестают привлекать к себе критический интерес со стороны официальной физики. Новые поколения физиков-теоретиков начинают свою самостоятельную деятельность на “надёжно” установленном фундаменте современных теорий. Автор же считает, что парадоксальность современной физики заложена в основных идеях, на которые опираются физические теории.

1. “Математические начала” и гравитация.

Имя Ньютона тесно связано с понятием всемирного тяготения. Идея его в том, что две материальные частицы притягиваются по направлению друг к другу. Два гравитирующих тела, согласно теории являясь именно источниками гравитационной массы, обмениваются импульсами, направленными по прямой, соединяющей их центры масс. Но векторы импульсов имеют неверное направление. Невозможно убедить себя в том, что локальный импульс, имеющий материальную основу, выбирает из бесчисленного множества единственно верное направление на центр другого тела, беспрепятственно проникает сквозь него, разворачивается ровно на 180 градусов, и только тогда происходит взаимодействие. Вероятность такого события равна нулю. Без посредства чего-либо иного, как думал сам Ньютон. По сути, Ньютон первым обнаружил главенство в этом процессе однородного и изотропного потока скрытой материи, объёмной частичной аккреции его в материальных телах, но не пошёл по пути развития этой идеи. Однако, она держалась ещё некоторое время. Была предложена модель “затенения” мирового эфира в пространстве между гравитирующими телами. Но насколько тривиальными предполагались свойства этого эфира, настолько беззащитной оказалась эта модель перед критикой. Есть достаточные основания считать, что мировой эфир всё-таки существует. Он упорно напоминает о себе во многих областях естествознания. К примеру, в процессе гравитационного стягивания локальной области материальных точек энтропия системы уменьшается. Это говорит о её разомкнутости. Что же может представлять собой эта субстанция? Удовлетворительными свойствами обладает следующее предположение: Скорее всего, это однородный и изотропный поток скрытой массы со скоростным диапазоном взаимодействия с материальными телами. Этим предположением снимается вопрос о торможении материального тела встречным потоком “эфира”. Рассмотрим два неподвижных по отношению друг к другу гравитирующих тела. Тогда гравитация состоит в ослаблении изотропного потока в пространстве между ними. То есть, в преобладании давления потока с внешней области пространства. Новое здесь то, что неподвижные тела гравитируют с наибольшей силой, поскольку их диапазоны взаимодействия с потоком совпадают.

Летящая пуля для листа стекла может иметь три варианта последствия. Первый - при весьма малой скорости пуля попросту отскочит от него. Второй - при увеличении скорости стекло разобьётся на мелкие осколки. Третий - пуля, имеющая значительную скорость, оставит едва заметное отверстие. Это - по поводу скоростного диапазона взаимодействия. Если же вообразить себе второе стекло, расположенное сзади или впереди первого и имеющее относительно него продольную скорость, результат действия пули на эти стекла будет различен. Это - по поводу совпадения их диапазонов. Что же можно подразумевать под категорией “взаимодействие”? Помимо того, что поток скрытой материи, объёмно аккрецируясь в материальном объекте, передаёт ему свой импульс (проявление собственно гравитации), он является источником “накачки” этого объекта дополнительной массой, в результате чего ожидается дальнейшее развитие событий. Есть некоторые основания предполагать, что Природа имеет многоуровневую структуру. Или, скорее всего, с бесконечным количеством уровней. И на каждом уровне происходит единый циклический процесс под действием объёмной частичной аккреции однородного изотропного потока скрытой материи в материальных телах со скоростным диапазоном взаимодействия. В космических терминах этот цикл имеет следующий вид:

Взрыв звезды под действием внутренних напряжений - шаровая туманность - рассеивание части массы в окружающее пространство - гравитационное стягивание оставшейся массы и образование сгустков материи - накачка изотропным потоком скрытой материи - увеличение массы вновь образуемого космического тела и его внутренних напряжений - разогрев и снова взрыв. Причём, рассеивающаяся масса является вкладом в общий поток первичной материи. Этот же цикл предполагается и на уровне ядерных процессов, и в бесчисленном количестве уровней выше и ниже, в каждом случае со своими временными (квантовыми) характеристиками. (Авторская позиция состоит в том, что квантовая сущность гравитации проявляется не в малых масштабах расстояний, а в больших масштабах времени). Главной особенностью предлагаемого динамического процесса является эффект затенения. Он в совокупности со скоростным диапазоном взаимодействия ответственен за возникновение и наращивание внутреннего кинетического момента локальной флуктуирующей системы и сброс противоположной его части в пространство. Механизм возникновения и наращивания момента импульса (кинетического момента) зарождающегося космического тела состоит в следующем. Представим себе гравитирующий диск, имеющий “затравочный” кинетический момент. Радиально разлетающиеся частицы будут сноситься к той части диска, которая имеет наименьшую по отношению к ним относительную скорость. При этом диск будет дополнительно закручиваться, предположим, влево, а разлетающиеся частицы сноситься вправо. (На этапе стягивания процесс противоположен). Часть разлетающихся частиц, имеющих достаточную скорость для удаления в бесконечность, обнажает внутренний кинетический момент остающейся системы. С другой стороны, процесс стягивания происходит по схеме: Шаровая туманность - туманный диск - радиальные линии (в совокупности с предыдущим эффектом переламываются в срединной части в двухрукавные спирали) - точка (при наличии кинетического момента - сингулярность). Причина здесь такова: две материальные частицы, не находящиеся на одной прямой с гравитирующим телом, быстрее достигнут его поверхности (или будут медленнее от него удаляться), чем если бы одна из них затенялась другой. Это и реализуется, по мнению автора, в галактических рукавах, цепочках галактик, волокноподобных структурах Вселенной и т.д. Здесь надо уточнить понятие внутреннего (виртуального) кинетического момента. Представим себе картинку спиральной галактики с изогнутыми, положим, по часовой стрелке рукавами. В авторском представлении срединная часть этой галактики закручивается влево вплоть до окружности определённого радиуса, за пределами которой вращение рукавов происходит вправо. (Эта окружность может располагаться как в области видимой части галактики, так и вне её). То есть, галактика не вращается, как одно целое. Её суммарный кинетический момент (с учётом рассеивания его части в пространстве) равен нулю, поскольку знаки моментов срединной и внешней части противоположны. Эта модель не претендует на единственность. Но ни теория Ньютона, ни теория Эйнштейна, являясь, по сути, геометрическими, не в состоянии найти объяснение возникновению дисковых галактик и рукавов. А их в космическом пространстве - абсолютное большинство. Тем более, на атомном подуровне идея дисков, обнажения внутренних кинетических моментов, ориентирования дисков в магнитном поле напрашивается сама собой. Неустойчивость равновесия сферических конструкций в предлагаемой модели, развитие “виртуального” кинетического момента системы и снос внешней его части в окружающее пространство помогают также избавиться от трудностей в объяснении происхождения планетных систем. На фоне квантовых и космологических построений существующее объяснение дисковой структуры и кинетического момента Солнечной системы особо выделяется своей беспомощностью. Невозможность “затерять” проблему в квантовой механике (не те размеры), в

2. Специальная теория относительности.

К концу 19 века стало известно, что скорость передачи информации при помощи света (но не самого света) не зависит от скорости источника и есть величина постоянная. Свет, безусловно, явление непростое. Это не пущенная в пространство рукой дикаря горсть песка, все песчинки которой имеют одинаковую скорость. Если свойство приёмника света таково, что он реагирует на компоненту света, скорость которой равна 300000 километров в секунду, становясь, в свою очередь, источником вторичного излучения также в неограниченном скоростном спектре , это не основание для второго постулата Эйнштейна. Убедительный пример этому - двойной доплер-эффект. Суть его в следующем: Источник света, он же приёмник, посылает луч в определённую точку и регистрирует отражённый от этой точки сигнал. Согласно СТО, сигнал должен уйти от источника со скоростью “С” и вернуться с этой же скоростью через строго определённое время. Причём, скорость отражателя никак не должна сказаться на результате. Если это не так (а это, действительно, не так), выводы должны быть значительнее, чем введение в виде исключения поправок типа “...Если отражатель движется, то его можно (? - Авт.) рассматривать сначала - как приёмник, а затем - как переизлучатель”. “Реально наблюдаемое при помощи света” и “реально существующее” разнятся на величину преобразований Лоренца. Представим себе стрелочные часы с циферблатом белого цвета. На некотором значительном расстоянии от них четырьмя фотоаппаратами в момент их касания друг друга делается экспозиция в сторону этих часов: 1. На фотографии, полученной неподвижным относительно часов фотоаппаратом, - циферблат белого цвета. Стрелки - условно на нуле. Информация переносилась со скоростью “С”. 2. На фотографии, полученной удаляющимся от часов фотоаппаратом, - циферблат красного цвета. Стрелки показывают более позднюю (свежую) информацию, чем не первой фотографии, поскольку она переносилась со скоростью, большей “С”. 3. На фотографии, полученной приближающимся к часам фотоаппаратом, - циферблат синего цвета. Стрелки показывают более раннюю (старую) информацию, чем на первой фотографии, поскольку она переносилась со скоростью, меньшей “С”. 4. На фотографии, полученной фотоаппаратом, движущимся перпендикулярно направлению на часы, - циферблат белого цвета. Стрелки показывают более раннюю (старую) информацию, чем на первой фотографии, но более позднюю (свежую), чем на третьей, поскольку скорость передачи здесь равна квадратному корню из разности квадратов константы “С” и поперечной скорости самого фотоаппарата, то есть меньше скорости 300000 километров в секунду.

По поводу этого “эксперимента” следует сделать несколько замечаний: а) Ни о какой относительности одновременности не может идти речь, поскольку фотоаппараты регистрируют отнюдь не одну и ту же компоненту света. б) То несуществующее явление, которое называют поперечным доплер-эффектом, трактуемое как релятивистское замедление времени, есть не что иное, как отставание стрелок на четвёртой фотографии по сравнению с первой, но не покраснение самого циферблата. в) Цвет циферблата и положение стрелок на нём - совсем не одно и то же.

3. “Чёрные дыры” Эйнштейна.

Тяготение совершенно одинаково действует на “разные тела”, сообщая им одинаковые ускорения. Этот факт был установлен Галилеем, но не мог доказать существования такого “необходимого” понятия, как гравитационная масса, причём совпадающая по величине с инертной до двенадцатого знака. В законе падения тел проявляется “массовая” сущность гравитации и факт однотипности строения материи. Здесь нет места для тяжёлой массы, тем более с таким странным свойством, как точное равенство своей же инертной массе. Природа не показывает фокусов. Если в природе существует изотропный поток скрытой (первичной) массы, иначе, эфир, то можно предположить, что эта субстанция и есть сама Природа. Всё остальное - результат структурирования этого вакуума (образование сгустков материи) и его модулирования (гравитация, электродинамические явления и т.д.). В работе Ньютона пространство и время были наделены свойствами абсолютности, равномерности, безотносительности к чему-либо внешнему. Вводя эту аксиому автор “Начал” отстаивал точку зрения, что пространственно-временные категории генетически заложены в разумное существо, как отправной пункт для осознания своего реального существования и познания окружающего мира. Иными словами, пространство и время - есть задаваемые мысленные инструменты, которые абсолютны априори. Этим мысленным инструментам в повседневной жизни можно сопоставить реальные предметы и процессы, которые в тех или иных условиях удовлетворяют возникающим потребностям. Современная трактовка сущности О.Т.О. выглядит следующим образом: “Эта теория описывает тяготение как воздействие материи на свойства пространства-времени; в свою очередь, эти свойства пространства-времени влияют на движение тел и другие физические процессы”. Уже одного факта, что гравитация является “массовой” силой, достаточно, чтобы для изучения механических движений в гравитационном поле использовать неевклидову геометрию, формально исключив силовое взаимодействие. Формализм этого исключения состоит в том, что два неподвижных материальных тела, между которыми вставлена пружина, доказывают наличие силы. Физический процесс сжатия пружины невозможно уничтожить соответствующим подбором системы координат. Закон всемирного тяготения Ньютона - это обычный закон обратных квадратов, следовательно, имеет геометрическую природу. Однако, считается, что он предполагает мгновенное распространение тяготения, поэтому не может быть согласован с конечностью скорости распространения света, и должен быть заменён другим законом.

Геометрические законы предполагают справедливость аксиом Евклида, но и только. Так же, как С.Т.О. Эйнштейна - в чистом виде теорема Пифагора, и предполагает то же самое. Остальное предполагает автор и делает выводы. К примеру, в опыте Ву предполагалась сферическая симметрия ядер кобальта. Но можно ли было на этом предположении делать вывод о нарушении симметрии в слабых взаимодействиях?

Сильный принцип эквивалентности Эйнштейна гласит: “Не только механическое движение, но и вообще все физические процессы в истинном поле тяготения и в ускоренной системе в отсутствии тяготения протекают по одинаковым законам”. Вспомним знаменитый лифт Эйнштейна: “наблюдатель, находящийся в кабине подвязанного на тросу лифта, ощущает силу тяготения. При обрыве троса тяготение исчезает. Отсюда вывод: тяготение можно создать или уничтожить, определённым образом подобрав ускоренную систему отсчёта”. На самом деле наблюдатель ощущает силу давления пола на свои подошвы. При обрыве троса исчезает только эта сила. Гравитация исчезает только в сказке. Невесомость - не есть исчезновение гравитации, а признак отсутствия избирательных сил. Остаётся догадываться, что имеется в виду под физическими процессами. Маятник на подвесе, если под ним понимать “тело, совершающее колебания под действием силы тяжести” (на самом деле, под действием приложенной к точке подвеса силы), работает вопреки утверждению О.Т.О. о замедлении времени в поле тяготения. “Физический процесс” перетирания шнура с выделением тепла в точке подвеса также ускоряется с увеличением тяготения. Инерционный маятник (тот же подпружиненный часовой волчок) - безразличен к гравитации, иначе пришлось бы принять, что инертность материи - величина относительная. И только квантовые процессы следуют логике теории относительности Эйнштейна. Возникает вопрос, какой инструмент и в каком состоянии (на подставке на поверхности Земли, на подставке под поверхностью, в свободном падении) меряет истинное время? Первая космологическая модель была построена Эйнштейном в 1917 году вскоре после создания им ОТО. Основной вывод его теории, утверждающий нестационарность Вселенной, опирается, как принято считать, на закон всемирного тяготения Ньютона. Некорректность этого вывода (как и геометрических построений Милна и Маккри, теряющих в бесконечности “серп” в пол-неба) заключается в следующем: если Вселенная однородна и бесконечна, тогда каждой ограниченной области заполненного веществом пространства, притягивающего к себе пробное тело, можно сопоставить точно такую же область с противоположной стороны этого тела на таком же расстоянии от него. Это значит, что силы тяготения в такой Вселенной присутствуют только локально, способствуя образованию сгустков материи (Ньютоновская идея тенденции к структурированию) и пустот. Одним из следствий ОТО Эйнштейна является возможность существования “чёрных дыр”. Это, в общих чертах, сингулярность с настолько большим значением гравитационного потенциала, что никакая информация не в состоянии вырваться за пределы этого гравитационного радиуса. Но само массивное тело считается источником гравитации. Эта информация искривляет окружающее пространство-время. Значит, она выходит за гравитационный барьер и управляет его искривлением. Тогда это уже не “чёрная дыра”.

(Расширяющаяся сингулярность после “Большого взрыва” также должна пройти состояние “чёрной дыры”).

Если верна модель “Экспоненциального Возрастания Масс” под действием частичной объёмной аккреции потока скрытой материи, существование подобных сингулярностей в принципе невозможно, поскольку материальные тела являются лишь экраном для изотропного потока. Поэтому гравитационная постоянная Ньютона для больших масс должна иметь меньшее значение, в пределе характеризующая плотность этого потока. Иными словами, пробное тело, находясь в тени бесконечно большой массы, будет ощущать полный импульс теперь уже нескомпенсированного потока. Но величина импульса не стремится к бесконечности!

Если верна модель Э.В.М., находит своё оправдание замедление ядерных процессов и “красное смещение” полос в спектрах (“замедление” времени, как принято считать) вблизи массивных тел по причине ослабления накачки потоком тёмной массы, что проявляется в замедлении циклического процесса (см. п. 1) , но не более чем в два раза (в случае бесконечно большой массы).

Эта модель подразумевает дальнейшее замедление этих процессов в радиальном направлении к центру космического тела в отличие от О.Т.О. Эйнштейна, согласно которой экстремальное “замедление” имеет место на его поверхности. (Автору неизвестны эксперименты по проверке О.Т.О. в глубоких шахтах под поверхностью Земли).

4. Кинетический момент (момент количества движения)

Представим себе изолированную систему из двух материальных тел А и В, движущихся навстречу друг другу параллельным курсом, но не по одной прямой. Они не вращаются, не взаимодействуют друг с другом, но система АВ будет иметь момент количества движения, даже когда эти тела удалятся в бесконечность. Это прописная истина. Но надо особо отметить, что этот кинетический момент, как и кинетическая энергия, не имеет отношения ни к телу А, ни к телу В, а принадлежит системе АВ. Ещё надо отметить, что центр масс этой системы - единственная точка, относительно которой должен вычисляться этот момент, чтобы на результате не сказывались фиктивные факторы. Итак, общий кинетический момент системы равен сумме кинетических моментов этих тел, если они вращаются, плюс кинетический момент системы, измеренный относительно центра масс. Предположим, эти невращающиеся тела сталкиваются, то есть, происходит косой центральный удар. В результате столкновения эти тела закручиваются, следовательно, приобретают в свою собственность кинетический момент. Это не “виртуальный” (в сумме А и В нулевой) момент, поскольку тела закручиваются в одну сторону. Согласно закону сохранения эти моменты могут возникнуть только за счёт уменьшения кинетического момента системы АВ. То есть, расстояние между траекториями этих шаров после столкновения должно быть меньше этого же расстояния до столкновения. Сам момент соударения на самом деле не момент, а процесс, поэтому невозможно принять, что разлетающиеся шары не будут вращаться, а картина траекторий останется зеркально симметричной. На основе косого центрального соударения двух материальных частиц доказывают релятивистскую зависимость массы от скорости (!). Но если эти частицы - точки, косой удар произойти не может, в противном случае кинетический момент системы перераспределится, картинка не будет зеркально симметричной, доказательство окажется недоказанным. Закон Кеплера гласит: планеты движутся по эллипсу, в одном из фокусов которого находится Солнце. Но фокус - не есть центр масс. Ведь Солнце тоже вращается вокруг планеты по эллипсу. Однако принято рассчитывать “орбитальный” момент планет относительно центра Солнца, а не центра масс. Да и само понятие “орбитальный момент” неправомерно приписывать планете, вращающейся вокруг центральной массы. Идею о перераспределении кинетического момента можно применить к трём классическим примерам из области небесной механики. Это пары:

Солнце-Меркурий, Земля-Луна, Марс-Фобос. Вследствие образования приливных горбов Солнце тормозится, а перигелий Меркурия забрасывается: происходит передача кинетического момента Солнца системе. То же происходит в паре Земля-Луна. Марс, наоборот, ускоряет своё вращение, тормозя Фобос в орбите и принимая часть кинетического момента системы в собственность. В связи с этим возникает вопрос: может ли физическая теория полностью описать динамику космических пар? Даже если игнорировать возмущающее воздействие третьих тел. Ведь надо учитывать постоянный процесс перераспределения кинетического момента между тремя составляющими пар (см. выше). Затем, неизвестно, как ведут себя при этом внутренние жидкие слои. И ещё вопрос: имеет ли здесь место процесс “продавливания” кинетического момента на нижний подуровень, то есть, на подуровень атомов и обратный процесс? Ведь в электромагнитных взаимодействиях такой процесс явно имеет место (об этом - ниже). Да и магнитное поле Земли указывает на присутствие “виртуального” кинетического момента. Вероятно, переполюсовка магнитного поля Земли, если она происходила, должна была иметь своей причиной изменение воздействия “приливных” горбов на вращение Земли и миграцию этого момента. В отношении аномального вращения перигелия Меркурия Общая Теория Относительности “решила” этот вопрос почти без задержки. Но можно ли доверять этим результатам, не учитывающим значительное количество “подзаконных” эффектов?

5. Электромагнетизм и кинетический момент.

Теория электромагнетизма, записанная в виде четырёх дифференциальных уравнений в совокупности с формулой Лоренца дают описание отдельной большой области естествознания. Фактически, весь этот раздел науки основан на абстрактных постулатах без попыток углубления в суть явлений. Более того, с самого начала появляется такое понятие, как “свойство”. Имеется в виду, конечно, электрический заряд. Он бывает двух видов. Это всё, что можно узнать о природе электричества. В науке электрические заряды принято строго считать свойством, инвариантом, не имеющим природы. В противном случае всё здание электромагнетизма рушится. Объектом исследования уравнений Максвелла является воображаемый пробный контур, в котором происходит реальное действие, даже если он не обеспечен реальным проводником. Как следствие, явление электромагнитной индукции, усиленное резонансом в приёмном контуре, решено было считать электромагнитной волной, а такое чисто квантовое явление, как свет, притянуть в такую неквантовую область, как электромагнетизм. Что же может представлять собой заряженное тело и каков механизм взаимодействия его с другими зарядами? Можно думать, что это недостаток или избыток каких-то составляющих в конструкции атома, дополняющих его до устойчивого состояния. Никто не наблюдал, что нейтральное тело самозаряжается. Зато твёрдо установлено, что заряженные тела имеют тенденцию к саморазряду. Считается, что это - процесс вторичный, что в идеальных условиях заряд может сохраняться как угодно долго. Но это - постулат, упрощающий теорию (не путать с законом сохранения заряда). Заряд стремится приобрести недостающие или сбросить лишние компоненты, чтобы занять состояние с наинизшим энергетическим уровнем. Допустим, положительно заряженное тело нуждается в достройке своей неустойчивой конструкции. А в окружающем пространстве, представляющем собой изотропный поток первичной материи, присутствует достаточное количество частиц, необходимых для достройки. Заряженное тело поглощает эти частицы, создавая в окружающем пространстве частичный “вакуум”. Становится понятной картина “отталкивания” одноимённых зарядов и “притягивания” разноимённых. В качестве аналогии можно представить “взаимодействие” двух резиновых мячей, проколотых во многих местах и сдавленных (положительные заряды), чрезмерно раздутых (отрицательные), сдавленного и раздутого (разноимённые). Здесь единственная причина их “взаимодействия” - разная плотность воздуха в окрестности процесса. “Переменное электрическое поле создаёт вихревое магнитное поле. Переменное магнитное поле создаёт вихревое электрическое поле”. Это основные идеи, на которые опирается классическая электродинамика. Но переменное магнитное поле не создаёт вихревого электрического. В этом легко убедиться, вспомнив простой школьный опыт: В центре непроводящего диска, укреплённого на оси, включён на постоянный ток соленоид. По краям диска укреплены также на осях металлические одинаково заряженные шарики. Что произойдёт при выключении тока в катушке? По теории Максвелла, должен начать вращение диск, но не сами шарики. Если движущийся заряд или ток имеет тангенциальную составляющую скорости относительно определённой точки пространства, то единственным следствием его движения будет ориентация циркулирующим потоком скрытой массы дисковых атомных структур материального тела, помещённого в эту точку, если структура этого тела способна образовывать диски (это массивные атомы металлов), а само тело электронейтрально. (В этом и только в этом суть относительности магнетизма). Если же оно заряжено, то есть, нарушен “виртуальный” кинетический момент атомных дисков, то, помимо электрического взаимодействия, происходит следующее: хаотически расположенные атомные диски ориентируются “ребром” по отношению к тангенциальной скорости движущегося заряда, а само тело, согласно закон правого конца проволоки концентрация ориентированных атомов больше, чем у левого. И если дополнить эту проволоку до контура, и если градиент концентраций по контуру не будет равен нулю, в контуре пойдёт ток. Это обычная проводящая рамка с одной подвижной стороной. Возвратимся к движущемуся в магнитном поле отрезку проволоки. Считается, что магнитная сила гонит положительные заряды к одному концу проволоки, отрицательные - к другому. Остаётся только переломить её во время движения и померить заряд каждой половины. Считается, химические силы в гальванических элементах тоже гонят положительные заряды к одному полюсу, отрицательные - к другому. Можно разъединить батарею элементов ровно посередине и померить заряд каждой её части. При взаимодействии двух параллельных проводников с током происходит следующее: согласно предложенной модели, поверхностные дисковые атомы каждого проводника с током располагаются ребром к продольной его оси. Внешняя часть диска вращается в сторону движения “электронного” газа (внутренняя - против). Поэтому электрический ток распространяется по поверхности проводника, где сопротивление ему минимально. При включении второго проводника картина ориентации поверхностных атомов меняется: если ток в обоих проводниках однонаправлен, концентрация поверхностных ориентированных током атомных дисков на внутренних поверхностях проводников становится больше, чем на внешних. Причина в том, что “электронный” газ, ориентируя дисковые атомы своего проводника, оказывает ориентирующее действие и на атомы соседнего. Плотность “электронного” газа, но не шариков электронов, в промежутке между проводниками оказывается больше, чем во внешнем пространстве, чем и обусловливается “взаимодействие” проводников. В случае разнонаправленных токов картина обратная. В случае же движения заряда вблизи проводника с током механизм “взаимодействия” несколько иной. Помимо эффекта Холла в поперечном сечении проводника, система, благодаря наличию заряда, размыкается в окружающее пространство, заполненное первичной скрытой массой (тот же “электронный” газ). И вот здесь, как и в описанном выше случае взаимодействия двух движущихся зарядов, часть кинетического момента системы “заряд-проводник” отдаётся потоку скрытой массы (эфиру), создавая его циркуляцию. В дополнение необходимо подчеркнуть, что “электронный” газ, иначе, эфир, иначе, поток скрытой материи не является носителем электрического заряда, и сам с собой электрически не взаимодействует. Это просто та компонента, в которой нуждается для своей достройки или стремится освободиться от неё выведенный из равновесного состояния атом вещества. Поэтому, в случае двух проводников с однонаправленными токами, “электронные шубы”, находящиеся, как отмечалось, в пространстве между проводниками, взаимно не отталкиваются. Чтобы подчеркнуть нематериальность магнитного поля, можно предложить следующую его формулировку: это совокупность точек пространства, из которых видно угловое перемещение заряда.

6. “Чёрные дыры” вчера, сегодня, завтра.

В настоящее время конкурируют две противоположные теории происхождения и развития небесных тел и систем: “От диффузного к плотному” и “От плотного к разрежённому”. Обе они страдают двумя общими недостатками. Во-первых, в любом случае остаётся без ответа вопрос о происхождении начального газопылевого облака с кинетическим моментом в одной гипотезе и начального плотного вращающегося тела - в другой. Во-вторых, объяснение происхождения дисковых структур - не более, чем уговаривание читателя поверить на слово: 1. Начальное облако должно иметь кинетический момент. Поскольку облако - не твёрдое тело и не сплошная среда, в которой может возникнуть турбулентность, этот момент придётся создавать “вручную” для каждой отдельной частицы из бесчисленного их количества. Не видно, кому можно поручить эту работу. Схожая проблема возникает в “теории блинов”. Скорость сжатия отдельной области облака совершенно независимых частиц в каком-либо направлении не может оказаться “случайно немного больше”, чем в двух других. 2. Согласно законам Кеплера, чем дальше расположена орбита вращающейся вокруг центра тяготения частицы, тем меньше её линейная скорость в орбите. Поэтому в процессе гравитационного слипания частиц образующиеся космические тела должны иметь кинетический момент, противоположный качению по орбите, что не соответствует действительности. 3. Чтобы начальное облако под действием гравитации стягивалось в диск, дисперсные частицы его должны вращаться не вокруг центра центра масс системы, а вокруг оси. Но ось, имеющая материальную основу только на бумаге, не может быть источником тяготения. Идея эволюции Вселенной от “Большого взрыва”, наоборот, вытеснила по праву сильного (в смысле мат. аппарата) прежнюю идею стационарного однородного и бесконечного мира. Можно повторить “трудности” старой идеи: 1. “Парадокс Ольберса: всё небо должно сиять ярким светом, подобным солнечному”. - Но ведь “реликтовое” излучение - это и есть сияние, только не в том спектре, к какому приспособлен наш глаз. Если бы оно действительно было реликтовым, от “Б.в.”, с импульсом, направленным от него, да ещё с нулевой массой покоя и соответствующей скоростью, оно покинуло бы Вселенную “в первых рядах”. С другой стороны, если звёзды в конце своей жизни гаснут, то небо, наоборот, должно стать почти чёрным. 2. “Тепловая смерть”. - Автор статьи при помощи гипотезы флуктуаци (см. выше) пытается “реанимировать” старую идею. 3. “Для любого тела гравитационная энергия его взаимодействия со всеми массами в бесконечной Вселенной будет бесконечной. Сила же взаимодействия со всеми массами Вселенной - неопределённой”. - Но если даже пользоваться “резинками” Пуанкаре, в бесконечной Вселенной величина энергии и количество “резинок” должны должны быть конечными? Утверждая некорректность выводов Милна и Маккри (см. выше), автор осмеливается высказать следующую точку зрения: тяготение может иметь место только в тонком сферическом слое на окраине Вселенной (но окраины у неё нет по определению) и в местах сгустков и дыр. Только в этом заключается нестационарность. На первый взгляд может показаться, что в однородном распределении тяготеющих масс присутствует некая гравитационная “напряжёнка”. Стоит только слегка толкнуть самую малую частицу, и однородность необратимо нарушится. На самом деле это совершенно не так. В однородном распределении масс совершенно нет и не может быть никаких сил, никаких “резинок”, никаких искривлений. Считать ли массы источником тяготения, или частичным экраном для изотропного потока (авторская модель просто более выпукло даёт почувствовать это). Подтолкнув частицу мы не нарушаем баланс сил, мы

В К Л Ю Ч А Е М гравитацию!

Представим себе исходное однородное и бесконечное распределение материальных точек. Если одновременно толкнуть (вывести из равновесия) каждую вторую точку этого распределения, произойдёт единичный акт гравитационного “слипания”, который закончится удвоением массы каждой частицы и уменьшением их количества в два раза. Образовалось новое однородное и бесконечное распределение материальных точек. Фактически, произошёл “квант действия”. (Половина “резинок” порвалась). Система снова оказалась в равновесии, но поднялась на один подуровень. Но в то же время произошёл и “квант поглощеня энергии” новой частицей за счёт уменьшения плотности энергии системы. При повторении внешнего “подталкивания” процесс однократно повторится. (Ещё половина порвётся). Получается, что чем выше подуровень структурирования, тем энергонасыщеннее становится каждая частица системы, и в то же время беднее плотностью энергии сама система. И если при очередном “подталкивании” произойдёт взрывообразный переход в исходное (см. выше) состояние или в какое-либо промежуточное, или на подуровень ниже (“квант излучения”), значит, достигнут порог радиоактивности (взрыв “сверхновой”, например). В природе, думается, процесс “подталкивания”, “слипания” и взрывов равномерно распределён в пространстве и времени для каждого уровня, поэтому можно говорить о постоянно “кипящем вакууме” или постоянно осциллирующей Вселенной, согласно предложенной гипотезе энергетической “подкачки” (“подталкивания”) скрытой массой взамен “резинок”. При желании можно обсчитать отрезок времени в “Б.в.” между выключением квантовых эффектов, а, значит, включением теории относительности Эйнштейна, и достижением родившейся Вселенной шварцшильдовского радиуса. Каковы здесь будут силы гравитационного взаимодействия разлетающихся частиц? Не забыть эйнштейновскую зависимость расстояний и массы частиц от скорости. Но даже если ошибиться на несколько десятков порядков и выпустить Вселенную за пределы “чёрной дыры”, надо помнить, что при одинаковых начальных скоростях “родительских” частиц наш мир должен представлять собой средних размеров тончайшую звёздную скорлупу (как у древних), при разных начальных скоростях (но откуда у сингулярности разные скорости?) на месте прежнего взрыва в согласии с законом тяготения должна образоваться как бы не следующая дыра, а плотность вещества с удалением от центра должна уменьшаться. Если “Большой взрыв” произошёл в одной точке, можно начинать поиски “Родительской дыры”, но если он произошёл везде, в каждой точке пространства, этих дыр должно быть не меньше, чем монополей Дирака, знаменитых “палок с одним концом”.

Очевидно, первым придумал термин “силовое поле” Майкл Фарадей. Посыпая продольную плоскость магнита железными опилками он предполагал, что они нанизываются на реальные, но невидимые линии. И, хотя линии, каждая в отдельности, не имеют никакого смысла, потому что магнетизм не имеет нитевидной структуры, эта модель сохранилась. Отличительная черта такого способа рисования в том, что мощность ориентирующей способности контура с током (магнита) определяется плотностью этих линий, пронизывающих единичный контур (но не точечный) в разных областях пространства. При таком способе рисования “силовые” (точнее, ориентирующие, или парасиловые) линии оказываются замкнутыми, что как будто запрещает существование монополей. Но можно придумать и другой способ рисования: мощность силовой линии обзначать её толщиной в каждой точке пространства. Тогда, во-первых, можно применить понятие точечного пробного контура с током (по аналогии с материальной точкой), и во-вторых, разложить тороидальное векторное поле на две составляющие. Одна из них представляет собой проходящие через центр контура с током, магнитная ось которого направлена, положим, вверх, радиальные лучи толщиной, определяемой телесным углом, под которым виден этот контур. Они приходят из бесконечности, где их толщина равна нулю, и уходят в бесконечность с теми же параметрами. Своего рода “ёжик”, в экваториальной плоскости которого лучи имеют нулевую толщину. Вторая составляющая - сферические полуокружности, начинающиеся с нулевой толщины на верхней полуоси, имеющие наибольшую толщину на экваторе, и заканчивающиеся нулевой толщиной на нижней полуоси. Их толщина определяется разностью парасилового воздействия от ближнего и дальнего участков тока в контуре. Глядя на обе картинки нет оснований говорить о замкнутости линий. На первой они приходят из бесконечности и туда же уходят. На второй они превращаются в нуль на оси и меняют своё направление. Но это обстоятельство не предполагает существования монополей. И даже не настаивает на том, что магнитная мощность вдоль оси контура с током спадает обратно пропорционально второй степени расстояния, а поперёк - первой и что неразрешимые никакими приборами далёкие точки звёзд не могут обнаруживать для нас электродинамических характеристик (только корпускулярные). Вспомним картинку магнитного поля Земли, искажённого солнечным ветром. Можно ли отрицать, что сферический фронт заряженных частиц (если без пятен) не создаст на оси своего движения магнитного поля, а ионизированный газ вообще на это не способен (нет разницы в скоростях отрицательных и положительных зарядов)? Можно ли согласиться, что на теневой стороне окрестности Земли в линиях магнитного поля есть точки перегиба, а в некоторых моделях вектор поля (в связи с её вращением) не лежит в плоскости, проходящей через её магнитную ось? Природа вообще не обязана иметь никаких законов, никаких фундаментальных констант. Законы сохранения - это совсем не законы Природы, а законы объективной логики, аксиомы познания. Природа же, в зависимости от заданных параметров, выбирает определённый способ самореализации, подчиняясь этим законам и обязательно вмещая их в себя. Например, “закон всемирного тяготения” - это не закон, а только предположение об обратноквадратичной зависимости силы от расстояний и прямой зависимости от масс. О.Т.О. Эйнштейна - предположение о геометрической природе тяготения (авторское предположение о затенении и скоростном диапазоне взаимодействия приведены выше) и так далее. Таким образом, проверка и отбор конструктивных предположений - это и есть совершенствование инструмента познания мира. Существующий же инструментарий - математически отшлифован, но функционально ничтожен. С другой стороны, парадигмы, отвергающие причинность, обязательность законов сохранения, имеют деструктивный характер и преследуют иные цели.

Михаил Самсонов, Москва, 2000.

samsonov1947@mail.ru

Поршневые компрессоры и запчасти компрессоры - Цифровые зеркальные фотокамеры купить. - Лучшие цены на колье из речного жемчуга большой каталог с фото.

Къде се дяна безплатната енергия?

разпространението на технологиите с безплатна енергия (от 1879 насам) е било предотвратено от богатия елит, контролиращ правителствата, паричната система като цяло, заблудени изобретатели, подставени хора и безучастното ненастояващо общество

©2001 by Peter Lindemann, DSc
Clear Tech, Inc.
PO Box 37
Metaline Falls, WA 99153, USA
Telephone: (509) 446 2353
Email: support@free-energy.ws
Website: http://www.free-energy.cc

WWW.BEINSA.INFO

Българският сайт за
Свободна енергия

in English

В края на 80-те, научните списания в областта на електротехниката предсказваха, че ще бъдем свидетели на “безплатно електричество” в близко бъдеще. Невероятни открития относно природата на електричествово ставаха ежедневно. Никола Тесла демонстрираше “безжични мълнии” и други чудеса, свързани с високочестотни токове. Както никога цареше една възбуда и вълнение за идното бъдеще.

В разстояние на 20 години щяха да се появят автомобили, самолети, филми, звукозапис, телефона, радиото и широкоизползваеми камери. Викторианската епоха отстъпваше пътя на нещо абсолютно ново. За първи път в познатата ни история, обикновения човек беше потикнат да съзре една утопийна визия на бъдеще, изпълнено изобилно с модерен транспорт, работа, дом и храна за всекиго. Болестите ще бъдат прогонени, също и беднотата. Животът ставаше по-добър и този път за всеки щеше да има “парче от тортата”.

Тогава, какво стана? Къде се дянаха тези революционни енергийни открития всред тази технологична експлозия? Нима цялото въодушевление за “безплатната енергия” в началото на миналия век беше отречено от “истинската наука”?

НИВО НА ТЕХНОЛОГИЯТА В ДНЕШНО ВРЕМЕ

Отговорът на този въпрос е “Не”. Всъщност, вярно е точно обратното. Впечатляващи енергийни технологии бяха разработени редом с другите открития. Оттогава насам, бяха създадени множество методи за произвеждане на енергия при невероятно ниска цена. Но нито една от тези технологии не бе “отворена” за открития пазар като продаваем артикул. Защо се получи така, ще разберем след малко.

Но първо, бих искал да ви опиша няколко от технологиите за “безплатна енергия”, които за момента познавам и които са доказани като съществуващи и работещи отвъд всякакви съмнения. Общото, свързващо всички тези открития е малкото количество енергия необходима за контрол или освобождаване на големи количества различен вид енергия. Много от тях някак “прихващат” невидимите етерни полета - източник на енергия, удобно игнориран от “модерната” наука.

1. Лъчиста Енергия

Усилващият (Magnifying) предавател на Никола Тесла, Устройството за Лъчиста Енергия на Хенри Морей, ЕМА мотора на Едуин Грей, Testatika Machine на Пол Бауман - те всичките използват “лъчиста енергия”. Тази натурална енергия (по погрешка наричана “статично” електричество) може да бъде събрана направо от околната среда или извлечена от обикновено елетричество по метод, наречен “фракционация” (fractionation). Лъчистата енергия може да извършва същите чудеса, както обикновеното електричество, при цена по-малко от 1% от стойността му. Тя не се държи точно като електричеството и това е допринесло за неразбирането й сред научните среди.
Комуната Methernitha в Швейцария понастоящем има шест работещи модела на безгоривни, самодвижещи се устройства, които прихващат тази енергия.

2. Мотори с постоянни магнити

Др. Роберт Адамс (Нова Зенландия) е разработил удивителни форми на електрически мотори, генератори и отоплители, които използват постоянни магнити. Едно такова устройство извлича 100 Вата електричество от източника, генерира 100 Вата за да презареди източника и произвежда 140 BTU топлина за две минути!
Др. Том Бердън (САЩ) има два работещи модела на елетрически трансформатор захранен с постоянни магнити. Използва 6 Вата входно напрежение за контролиране пътя на магнетичното поле излизащо от постоянните магнити. Чрез прекарване на магнитното поле, първо през една бобина и после през втора, извършвайки това бързо напред-назад като “пинг-понг”, устройството може да произведе 96 Вата изходно напрежение без нито една движеща се част. Бердън нарича устройството Неподвижен Електромагнитен Генератор или НЕГ. Жан-Луй Наудин е пресъздал устройството на Бердън във Франция. Принципа на този вид устройство е бил първоначално открит от Франк Ричардсън (САЩ) през 1978г. Трой Риид (САЩ) има работещи модели на вентилатор с особена магнитна конструкция, който се нагрява, докато се върти. Нужно е точно същото количество енергия, с което се завърта и обикновен вентилатор. Отвъд тези разработки, множество откриватели съобщават за работещи механизми, които произвеждат въртеливо движение само с постоянни магнити.

3. Механични Отоплители

Има два класа машини, които трансформират малки количества механична енергия в големи количества топлина.
Най-доброто от тези напълно механични разработки е въртящата се цилиндрична система, разработена от Френет (САЩ) и Перкинс (САЩ). При тези машини един цилиндър се върти в друг с разстояние 1/8 инча разстояние между тях. Разстоянието между цилиндрите е изпълнено с течност, като вода или масло, и това е “работната течност”, която се нагрява, докато вътрешния цилиндър се върти. Друг метод използва магнити, монтирани на колело, които създават големи въртеливи течения в алуминиева плоскост, нагрявайки я. Тези магнетични отоплители са били демонстрирани от Мюлер (Канада), Адамс (НЗ) и Рийд (САЩ).
Всичките системи отдават 10 пъти повече топлина от стандартните методи, използвайки същото количество входна енергия.

4. Супер Ефективна Електролиза

Водата може да бъде разложена на водород и кислород с помоща на електричество. Познатите ни учебници по химия твърдят, че за този процес е нужна повече енергия, отколкото може да бъде покрита от пре-комбниниране на газовете. Това е вярно, но само при най-неефективното й използване.
Когато водата бива бомбандирана със собствената си резонантна честота, използвайки система разработена от Стен Майер (САЩ) и отново, наскоро, от Ксоген Пауър Инк, тя се разпада на газовете водород и кислород с помоща на много малко електрическа енергия. Също, използването на различни електролити (добавки, които правят водата по-добър проводник на електричество) променя ефективността на процеса многократно. Знае се също, че дадени определени геометрични структури и повърхности работят по-добре от други. Приложена за задвижване на двигатели (като твоята кола) при цена, единствено за използваната вода.
Още по-удивителен е факта, че през 1957г. специална метална сплав е била патентована от Фрийдман (САЩ), която спонтанно разлага водата на водород и кислород без нужда от външен електрически източник и без да предизвиква химически промени в самият метал. Това означва на практика, че тази специална смес може да произвежда водород от вода, безплатно, завинаги.

5. Имплозионни/Вихрови двигатели.

Всички индустриално произведени двигатели използват отделянето на топлина за предизвикване на разширяване и налягане, за да извършат работа, както твоят автомобилен двигател. Природата, за да свърши работа, използва обратния процес на охлаждане за да предизвика всмукване и вакуум, както при торнадото.
Виктор Шаубергер (Австрия) е първият построил работещи модели на Имплозионни двигатели през 1930 и 1940г. По-късно, Калум Коутс (Callum Coats) е писал нашироко върху работата на Шаубергер в книгата си Живи Енергии (Living Energies) и в последствие няколко учени са построили работещи модели на Имплозионно-Турбинни двигатели. Това са безгоривни двигатели, които произвеждат механична работа от енергия, извлечена от вакуума. Има също и по-прости модели, които използват вихрови движения за да прихванат комбинацията от гравитация и центробежна сила и произведат непрекъснато движение във флуиди.

6. Студен синтез (Cold Fusion)

През март 1989 двама химици, Мартин Флайшман и Стенли Понс от университета Brigham Young, Юта (САЩ), съобщават че са възпроизвели синтез на атомно ниво с помоща на просто настолно устройство. Твърденията биват “развенчани” като несъстоятелни и шест месеца по-късно обществеността загубва интерес.
Както и да е, студения синтез e реален. Не само неколкократно е било документирано излъчване на топлина в повече, но е била описана ниско-енергийна трансмутация на атомни елементи, причинявайки дузина най-различни реакции. Тази технология определено може да произведе евтина енергия.

7. Топлинни помпи използващи слънчева светлина

Хладилникът в кухнята ти е единствената “машина за безплатна енергия”, която имаш. Това е топлинна помпа, задвижвана от електричество. Използва се една единица енергия (електричество), за да се придвижат три единици енергия (топлина). Това й дава Коефициент на Полезно действие (КПД) около три. Твоят хладилник използва една единица електричество за да изпомпа три единици топлина от вътрешната част на хладилника към външната. Това е обичайната употреба и е до момента възможно най-неефективният начин за използване на тази технология. Ето защо: топлинната помпа изкарва топлината от “източника” към “погасителя” на топлина или мястото, което абсорбира топлина. Източника на топлина очевидно трябва да е топъл и охладителя да е студен за да работи този процес максимално добре. В хладилника това е точно обратно. “Източника” на топлина е вътре в кутията, която е студена и охладителя на топлина е стайната температура на въздуха в кунята ти, който е по-топъл от източника. Ето защо КПД остава нисък за кухненския ти хладилник. Но това не се отнася за всички топлинни помпи.
КПД 8 до 10 се достига лесно с помпи, използващи слънчева енергия. При подобно устройство, топлинната помпа извлича топлина от слънчевия колектор и я прекарва в голям подземен абсорбатор, който остава около 12.78°C; механична енергия бива извлечена при трансфера. Този процес е подобие на този на парния двигател, който извлича механична енергия между бойлера и кондензатора, с разликата, че използва течност, която “ври” при доста по-ниска температура от водната.
Подобна система, тествана през 1970 г., произвеждала 350 hp, измерени с динамометер, в специално създаден двигател от само от 100 квадратни фута (100 фута = 30.48000 метра) слънчев колектор. Количеството енергия, необходимо за задвижване на компресора е било по-малко от 20 hp. Така тази система е произвела над 17 пъти повече енергия от входящата. Би могла да захрани малка къща, използвайки същата технология, която поддържа храната студена в кухнята ви.
В момента съществува топлинна помпа с индустриални размери, построена на север от Кона, Хаваи, която генерира електричество от температурните разлики в окенската вода.
Има десетки други системи, които не съм упоменал. Много от тях са работещи и добре тествани, също както гореспоменатите.
Дори и този кратък списък е достатъчен за да ме разберете: безплатната енергия е тук и сега. Тя предлага на света екологически чиста енергия, в изобилие за всекиго, навсякъде.
Днес е възможно да спрем продукцията на “парникови газове” и закрием всички атомни електростанции. Днес можем да обезсолим неограничено количество морска вода при допустима цена и доставим прясна вода и до най-отдалечените места на планетата. Цената за транспорт и производство на почти всичко познато може драматично да падне. Храна ще може да се отглежда в парници през зимата, във всяка точка на планетата.
Всички тези чудеса на безплатната енергия, които могат да направят живота на планетата толкова по-лесен и по-добър за всекиго, са били отлагани от десетилетия. Защо? Кой е заинтересуван от това отлагане?

НЕВИДИМИТЕ ВРАГОВЕ НА ТЕХНОЛОГИИТЕ
ЗА БЕЗПЛАТНА ЕНЕРГИЯ

Съществуват четири гигантски сили, които заедно са работили създаването на тази ситуация. Ако речем да обвиним някаква “конспирация” за подтискането на тази технология, само ще създаде суеверно разбиране и ще прехвърли вината за това извън нас.

И така, освен “ненастояващото общество”, кои са другите три сили възпрепятстващи достъпността на технологиите за безплатна енергия?

1. Паричен монопол

В общоприетата икономическа теория съществуват три класа индустрия: капитал, стоки и услуги. В първия клас, капитала, има също три подкласа: натурален капитал, валута и кредит. Натуралният капитал е свързан със сурови материали (като златни мини) и източници на енергия (като нефтени кладенци и водноелектрически централи). Валутата е свързана с печатането на книжни “пари” и сеченето на монети; тези неща обикновено са грижа на правителството. Кредита е свързан с отдаването на пари за лихви и увеличаване икономическата им стойност чрез кредитни сметки. Оттук можем да видим, че в една икономика енергията функционира по същия начин, както златото, печатането на пари от правителството или даване на кредити от банката.
В САЩ и в повечето страни по света, има наличие на “паричен монопол”. Аз съм “свободен” да спечеля колкото си искам “пари”, но ще ми бъде платено само в банкноти на Федералния Резерв. По никой начин, дори да искам, не може да ми бъде платено в златни сертификати или някаква друга форма на “пари”. Този паричен монопол е единствено в ръцете на малък брой частни стокови банки и тези банки са притежание на най-богатите фамилии в света. Техният план е евентуално да контролират 100% от всички капитални ресурси в света а оттам да контролират и живота на всеки един чрез достъпността (и недостъпността) на стоки и услуги. Един независим източник на богатство (устройство за безплатна енергия) в ръцете на всеки човек по света би съсипало техните планове за световна доминация, завинаги. А защо това е истина не е трудно да видим.
Понастоящем икономиката на една нация може да бъде забавена или забързана с повишаване или занижаване на лихвените проценти. Но ако един независим източник на капитал (енергия) се появи в икономиката и всеки бизнесмен или човек може да увеличи капиталите си без да взима заем от банката, то централно управлявания контрол върху нивата на лихвите просто не би имал същия ефект. Технологията за безплатна енергия ще измени стойността на парите. Най-богатите фамилии и кредиторите не желаят каквато и да е конкуренция. Това е. Те искат контрола върху източника на пари да е в техни ръце. За тях безплатната енергия не е просто технология, която трябва да бъде крита. Тя трябва да бъде забранена завинаги!
И така, най-богатите фамилии и централните банкови институции са първите, които работят по отлагане достъпността на безплатната енергия до обществото. Мотивацията им е въображаемото “божествено право да владеят”, алчност и ненаситната жажда за контрол върху всичко, освен себе си. Оръжието, което досега са използвали за това отлагане включва заплаха, “експерти” провокатори, изкупуване и погребване на технологии, убийства и опити за убийства на откривателите, смазване на личността, палеж и широк набор от финансови стимули и демотивация на възможнитте поддръжници. Те също подкрепят широкото приемане на научната теория, че безплатната енергия е невъзможна (законите на термодинамиката).

2. Национални правителства

Втората сила, работеща за отлагане достъпността на безплатната енергия за обществото са националните правителства. Проблема в случая не е толкова свързан със съперничеството при печатане на валута, но с поддържането на “национална сигурност”.
Според тях, света около нас е джунгла и от хората може да се очаква да бъдат жестоки, нечестни и подли. Работа на правителството е “да осигури сигурна защита”. За целта се използва “полицейска сила” от управляващия клон на правителството за да подсили “властта на закона”. Повечето от нас, които са съгласни с властта на закона го правят, защото вярват че това е правилният начин и е за наше добро да го следваме. Ала винаги има няколко индивида, които вярват, че е за тяхно добро, когато не се придържат доброволно към социалния ред. Такива хора правят избора да работят извън “властта на закона” и се смятат за аутсайдери, криминалисти, разрушители, изменници, революционери и терористи.
По пътя на пробата и грешката повечето национални правителства са открили, че единствената външна политика, която работи е политиката наречена “каквото повикало такова се обадило”. Което означава за теб и мен, че тези правителства се третират едни-други по начина по който биват третирани. Съществува постоянна измамна игра за позиции, за влияние в световните афери, където “най-силната” партия печели. В икономиката това е наречено “Златното правило”, което заявява, че “този със златото съставя правилата”. Същото е и с политиците, но е в по-Дарвинов стил - “оцелява най-силния”.
В политиката обаче “най-силния” е станал израз за най-могъщата партия, която иска да унищожи и най-мръсните. Абсолютно всеки достъпен метод се използва за изпреварване на “противника”, и всеки друг е “противник”, независимо дали се смята за приятел или враг. Това включва насилствено държане, лъжа, измама, шпионаж, кражба, убийство на световни лидери, скрити войни, съюзи и смяна на съюзника, договори, чуждестранна помощ и присъствието на военни сили където е възможно.
Както и да ви харесва, това е психологическата и моментна площадка на която националните правителства оперират. Едно национално правителство никога няма да даде на противника предимство ей така безплатно. Никога! Това е национално самоубийство. Всяка индивидуална активност, вътре или вън от страната, която се интерпретира като даване на противниково превъзходство по който и да е начин, ще бъде третирана като заплаха за “националната сигурност”. Винаги!
Технологията за безплатната енергия представлява кошмарът на националните правителства. В техните очи безплатната енергия ще даде неограниченна военна мощ в ръцете на всички правителства за един финален опит за абсолютно владичество и доминация. Помислете? Не мислите ли, че Япония ще се чувства заплашена, ако Китай притежава безплатна енергия? Как смятате, дали Израел ще си седи мирно и спокойно ако Ирак се добере до безплатна енергия? Смятате ли, че Индия ще разреши на Пакистан да разработи безплатна енергия? Не смятате ли, че САЩ ще се опита да спре Осама Бин Ладен ако той сполучи да си набави безплатна енергия?
Наличието на неограничено количество енергия при сегашното положение на нещата върху планетата ни ще доведе до незибежно “пренареждане” на “баланса на силите”. Би могла да възникне глобална война за отнемане на предимствата на неограничената енергия от “другите”. Всеки ще я иска и в същото време ще гледа да направи така, че никой да не се добере до нея.
И така, националните правителства са втората сила, работеща в насока потискане на безплатната енергия като публично достояние. Мотивацията им е “самосъхранение”. Това самосъхранение работи на три нива: първо, чрез лишаване на външни врагове от уникално преимущество; второ, чрез предотвратяване на индивидуализирани действия (анархия), които могат ефективно да предизвикат официалните власти в страната; и трето, чрез съхраняване на притока на доходи, добит от таксация на енергийните източници, които се използват в момента.
Техните оръжия включват възпрепятстването на пуабликуване на патенти в името на “националната сигурност”, легални и нелегални нападки с криминални обвинения, ревизии, заплахи, подслушване на телефона, арести, палежи, кражби на собственост по време на доставка и редица други заплахи, които правят невъзможно построяването и разпространението на машина за безплатна енергия.

3. Заблуда и непочтеност в движението за Безплатна Енергия

Третата сила, работеща в полза на забавяне достъпа на безплатна енергия до масите се състои от заблудени изобретатели, шарлатани и опозитори. По периферията на извънредните научни открития, които съпътствуват истинските технологии за безплатна енергия, лежи един призрачен свят от необясними аномалии, несигурни изобретатели и безскрупулни рекламодатели. Първите две сили непрекъснато използват медиите за да рекламират най-лошите примери от тази група, да отклоняват общественото внимание и да компрометират истинските открития, асоциирайки ги ги с явни измами.
През последните 100 години се появиха десетки истории за необикновни открития. Някои от тях дотолкова плениха въображението на хората, че и до днес се носят митове за тези системи. В съзнанието ни изплуват имена като Кели, Хубард, Кулер, Хендершот. Зад тези имена може да стои реална технология, но просто липсва достатъчно техническа информация за да може обществото да реши. Тези имена остават свързани с митологията за безплатната енергия и биват успешно използвани от провокатори като примери за мошеничество. Но идеята за безплатна енергия се е запечатала дълбоко в човешкото подсъзнание.
Също така, няколко изобретатели с неясни технологии, които показват често срещани аномалии, по погрешка преувеличават личната си важност като изобретатели. Комбинацията от “златна треска” и/или “комплекса Месия” при тях напълно изопачава всякакъв бъдещ принос, който те могат да направят. Дори и изследователския път, който те следват, да е многообещаващ, в момента в който започнат да заменят ентусиазма с факти, стойността на научната им работа в голяма степен се омаловажава. Това е могъща, при това неуловима съблазан, която може да изкриви личността, ако последната повярва, че “света лежи на раменете им” или че те са световни “спасители”.
Странни неща се случват и с хората, които смятата че всеки момент ще станат невероятно богати. Изисква се невероятна духовна дисциплина за да остане човек обективен и смирен в присъствието на работеща машина за безплатна енергия. Самата вяра, че имат в ръцете си машина за безплатна енергия е достатъчна да разбалансира психиката на някои изобретатели. Други пък развиват “комплекс за преследване”, който ги прави много отбранителни и недостъпни. Това от една страна ги възпрепятства в пътя на доразвиване на технологията за безплатна машина а от друга налива масло в огъня на измамите и митологиите.
На ред идват и безскрупулните мошенници. За последните 15 години един единствен човек от САЩ е успял да събере повече от $100,000,000 долара използвайки безплатната енергия като примамка. Въпреки, че му е забранено извършването на бизнесс в щата Вашингтон и е престоял в затвор в Калифорния, той не се отказва от безскрупулната си идея. Той винаги използва като примамка една от реалните системи за безплатна енергия, убеждава хората, че ще получат тази система много скоро, но в крайна сметка им продава рекламна информация, която не съдържа реална информация за самата система. Ограбил е по този дори начин христиански и патриотични комуни в САЩ и продължава да трупа средства.
Измамата, която този човек използва е, записването на стотици хиляди хора по места, където той ще инсталира машината за безплатна енергия. Така те не само ще получат машината за безплатна енергия в дома си, но и ще продават излишното електричество на местната енергийна компания. След като се убедят, че ще получат безплатно електричество доживот без допълнителни разходи, хората с радост купуват видеокасетата, която им помага да въвлечат в измамата и техните близки. Веднъж като разберем силата и мотивациите на първите две сили, явно е, че “бизнес плана” на този човек не може да се осъществи. Този един единствен човек вероятно е нанесъл повече вреда на движението за безплатна енергия в САЩ, отколкото всяка друга сила, унищожавайки доверието на хората в тази технология.
И така, третата сила отлагаща публичната наличност на безплатната енергия е заблудата и безчестието вътре в самото движение. Мотивациите са алчност, желание за власт над други и фалшиво чувство за себезначимост. Оръжията, които те използват са лъжа, измама, самозаблуждение, арогантност, комбинирани с половинчата наука.

4. Ненастояващо общество

Четвъртата сила, която работи за отлагане публичната достъпност на технологиите за безплатна енергия сме всички ние. Лесно е да се види колко тесногръди и презряни са мотивациите на другите сили, но във всъщност, тези мотивации са не по-малко живи в нас.
Подобно на богатите фамилии, не се ли таи чувство във всеки от нас за фалшиво превъзходство и желанието да контролираме другите, вместо нас. Също не бихме ли се продали още днес, заедно с откритието ни, ако цената не беше достатъчно висока, $1 милион долара? Или подобно на правителствата, не иска ли всеки от нас да подсигури личното си оцеляване? Ако се окажем в средата на препълнен горящ театър, не се ли паникьосваме, избутваме и стъпкваме всички по-слаби в лудия устрем към изхода? Или подобно на заблудения изобретател, не разменяме ли понякога удобната илюзия за неудобия факт? И не се ли възвеличаваме в очите си повече от другите? Не се ли страхуваме от непознатото, дори ако обещава голяма възвръщаемост?
Така че, виждате ли, всичките четири сили са просто различни аспекти на един и същ процес, работещ на различни нива в обществото. Всъщност силата, предотвратяваща публичната поява на безплатната енергия, е бездуховно мотивираните действия на човека-животно. В един по-дълбок анализ безплатната енергия е една външна манифестация на Божествено Изобилие. Това е двигателят на икономиката на едно просветлено общество - където хората доброволно се отнасят едни с други по респектиращ и цивилизован начин; където войната и физическото насилие са социално недопустими действия; и където разликите между хората поне се толерират.
Появата на технология за безплатна енергия в публични ръце е зората на една истински цивилизована епоха. Това е епохално събитие в човешката история. Никой не може да си я припише. Никой не може да забогатее от нея. Никой не може да управлява света с нея. Това е просто подарък от Твореца. Тя ни задължава да приемем отговорността за собствените си действия и да бъдем самодисциплинирани и самокритични, когато трябва. Днешното царство на силата не може да има безплатна енергия без тотално да я изроди в нещо друго. Тази “цивилизация” е достигнала ръба на своето развитие, понеже е зародила семената на собствената си трансформация. Безплатната енергия не може да се повери на неудохотворените хора-животни. Те ще сторят с нея, това, което винаги са правели - да се устремят към безпощадно преимущество над всеки и да се убиват едни-други в процеса.
Ако се върнем назад и прочетем Ayn Rand's Atlas Shrugged (1957) или доклада на Club of Rome, Ограничаване на Растежа (The Limits To Growth, 1972) става ясно, че най-богатите фамилии са разбрали това преди десетилетия. Планът им е да живеят в “света на безплатната енергия” но завинаги да я “отрежат” за останалите си събратя. Но в това няма нищо ново. Управляващите винаги са смятали масите за техни подчинени. Новото е, че сега ти и аз имаме могъществото на Интернет в наши ръце и можем да комуникираме по-добре от всякога. Интернета ни предлага четвъртата сила, шанса да преодолеем общите усилия на другите сили, които предотвратяват разпространението на технологията за безплатна енергия.

ШАНС ЗА ЕДНО СПРАВЕДЛИВО ОБЩЕСТВО

Едно събитие на което всички ние ставаме свидетели днес е, че изобретателите започват да публикуват работата си вместо да я патентоват и държат в тайна. Повече и повече хората “раздават” информация за тези технологии чрез книги, видео и уебсайтове. Въпреки, че на Интернет все още има голямо количество безплодна информация относно безплатната енергия, наличието на добра информация е все по-голямо. Погледни сам за себе си списъка от сайтове в края на този материал.

Належащо е ти самият да започнеш да събираш информация за истински системи за безплатна енергия. Причината е проста. Първите две сили никога няма да допуснат изобретател или компания да построи и продаде такава машина. Единственият начин по който можеш да получиш такава е да я построиш сам или с приятели. Това е и което хората тихомълком започват да правят. Дори да се чувстваш неспособен за тази задача поне събери информацията. Кой знае, може би ти ще си просто брънката от една верига от събития в края на която е успеха. Фокусирай се върху това, което можеш да извършиш сега, не в това, което остава да се извърши. В момента, в който ти четеш този материал, малки изследователски групички работят върху детайлите. Много от тях ще публикуват резултатите си на Интернет.

Всички от нас съставят четвъртата сила. Ако застанем твърдо на краката си и откажем да бъдем невежи и безучастни, ние можем да променим курса на историята. Това, което ще извърши промяната е съвкупността на нашите комбинирани действия. Само масови акции, които представляват взаимното ни съгласие могат да създадат света, който желаем. Останалите три сили няма да ни помогнат да поставим безгоривен енергиен генератор в мазетата ни. Те няма да ни помогнат да се освоботим от техните манипулации.

Едно е важно: безплатната енергия е тук. Тя е реална и ще промени начина, по който живеем, работим и отношенията ни един с друг. Още повече, че безплатната енергия ще направи алчността и страха за оцеляване остарели и ненужни. Но, както всички духовни упражнения, ние трябва първо да манифестираме щедрост и доверие в нашия собствен живот.

Източникът на безплатна енергия е вътре в нас. Това е вълнението от свободната ни изява. Това е нашата духовно потиквана интуиция да се изявим без разсейване, заплахи и манипулации. Това е в отворените ни сърца. В идеалния вариант, безплатната енергия ще е в основата на едно общество, където всеки има достатъчно храна, дрехи, подслон, себестойност и собствено време да съзерцава по-висшето значение на живота. Нима не дължим достатъчно един на друг, за да премахнем страха си и да предприемем действие за сътворяването на това бъдеще за децата ни? Вероятно не съм аз единственият чакащ да работи за по-висша Истина.

Безплатната енергия е тук. Тя е била тук от десетилетия. Комуникационните технологии и Интернет раздраха тайнственото було, покриващо този забележителен факт. Хора от целия свят започват да изграждат устройства за безплатна енергия за собствена употреба. Банекрите и правителствата не желаят това да се случи, но нямат контрол над него. Големи икономически сътресения и войни ще бъдат използвани в близкото бъдеще, за да се отклони съзнанието на хората от присъединяване на движението за безплатна енергия. Никои от големите информационни медии няма да покаже този аспект на събитията. Това ще бъде посочено като войни и размирици навсякъде, докарващо окупацията на все-повече страни от ОН “миротворци”.

Западната цивилизация се спуска стремглаво по спиралата на самоунищожението - ефект от дълго продължилите алчност и корупция. Всеобщото разпространение на безплатната енергия не може да спре тази тенденция. То само ще я засили. При все това, ако имаш машина за безплатна енергия, избери си по-добро местоживеене, където ще оцелееш политическите/социални/икономически трансформации, които са на път да станат. Нито едно национално правителство няма да оцелее по време на процеса. Въпроса е, кой ще контролира надигащото се Световно Правителство: първата сила или четвъртата сила?

Последната Велика Война е почти над главите ни. Семената са посяти. След нея ще дойде началото на истинска цивилизация. Някои от нас, които ще се откажат да се бият, ще оцелеят, за да видят зората на света на безплатната енергия. Предизвиквам те ТИ да бъдеш един от тях!

Сайтове:

http://www.Fortunecity.com/greenfield/bp/16/
Създадена от Geoff Egel от Австралия. Най-добрата на Нет-а!

www.free-energy.cc
Създадена от Clear Tech, Inc. и Д-р. Peter Lindemann.

http://jnaudin.free.fr/
Създадена от JLN Labs във Франция.

www.1dove.com/fe/index.html
Страницата за Безплатна Енергия на Jim (САЩ).

www.keelynet.com
Създадена от Jerry Decker (САЩ).

www.xogen.com
Страница посветена на технологията за супер-електролиза.

www.rumormillnews.com
Добър сайт с най-различни видове алтернативни новини и много връзки.

Патенти:
Повечето от тези патенти могат да бъдат видяни на www.delphion.com. Това са примери от изобретения, които произвеждат безплатна енергия:

Tesla: USP #685,957 (1901)
Freedman: USP #2,796,345 (1957)
Richardson: USP #4,077,001 (1978)
Frenette: USP #4,143,639 (1979)
Perkins: USP #4,424,797 (1984)
Gray: USP #4,595,975 (1986)
Meyer: USP #4,936,961 (1990)
Chambers (Xogen): USP #6,126,794 (1998).

Страница за Безплатна Свободна Енергия

Тайните на Третия Райх. Дисколети

Нацистки НЛО

Тайните на Третия Райх.
Дисколети

Днес със сигурност е известно, че през 30-те - 40-те години Германия провеждала интензивна работа по създаванеро на дискообразни летателни апарати, използващи нетрадиционни способи за създаване на подемна сила. Разработките се водили успоредно от няколко конструктори. Изработката на отделните възли и детайли ставало в различни заводи, за да не може никой да се досети за тяхното истинско предназначение. Какви физически принципи са били заложени в основата на движение на дисколетите? Откъде са били получени тези данни? Каква роля са играли в това немските тайни общества? Всички сведения ли са се съдържали в конструкторската документация? За това ще разкажа по-нататък, а сега главния въпрос. Защо немците се насочили към дискове? Нима попаднали на следи от катастрофи на НЛО? Но всичко е много по-просто (Голяма благодарност на Михаил Коваленко за професионалните разяснения).

Война е. Води се борба за повишаване скоростта на изтребителите и товароподемността на бомбардировачите, което изисква интензивни разработки в областта на аеродинамиката (да и ФАУ-2 с много усилие достига - свръхзвукови скорости на полета). До тогава аеродинамичните изследвания дали добре известен резултат - при дозвукова скорост натоварването на крилото е елипсовидно, крилото притежава най-малко индуктивно съпротивление в сравнение с правоъгълното. Колкото по-голяма е елиптичността, толкова е по-малко това съпротивление. А това на свой ред води до повишаване скоростта на самолета. Погледнете крилата на самолетите от онова време. То е елипсовидно (изтребителя ИЛ, например). А ако отидем по-далеч? Елипса се приближава до кръга. Схващате ли идеята? Започнали да се появяват вертолетите. Тяхната устойчивост тогава била неразрешим проблем. В тази насока се правели интензивни проучвания, екранолети с кръгла форма вече имало. (Кръгъл екранолет, на Грибовски струва ми се, началото на 30-те). Известен е самолета с дискообразно крило на руския изобретател А.Г.Умицев, тъй наречения "сфероплан", построен през 1909-та година. Енерговъоръжението на "чинията", нейната устойчивост, ето къде предстои схватката на мисълта, тъй като подемната сила на "чинията" не е велика. А вече има и турбореактивни двигатели. Ракетни също - ФАУ-2. Системите за хидростабилизация на полета, разработени за ФАУ-2, работят. Изкушението е голямо. Естествено, дошъл реда на "чиниите".

Всички многообразни разработени през време на войната апарати, може условно да бъдат разделени на четири основни типа: дископлани (както с винтови, така и с реактивни двигатели), вертолети-дискове (с външно и вътрешно разположение на ротора), самолети с вертикално излитане и кацане (със обръщащо се или въртящо крило), дискове-снаряди. Но темата на днешната статия са тези апарати, които можело да бъдат възприети като НЛО.

Първите официално отбелязани съобщения за среща с неизвестни летателни апарати, имащи формата на диск, чиния или пура, се появили през 1942 година. В съобщенията за светещи летящи обекти се отбелязвало тяхното непредсказуемо поведение: обектът можел да премине покрай строя на бомбардировачите с голяма скорост, без да се съобразява със стрелбата на картечниците, а можел по време на полет внезапно да изезне, разтваряйки се в нощното небе. Освен това, били отбелязани случаи на отказ в работата на навигационното оборудване и радиооборудването на бомбардировачите при появата на неизвестните летателни апарати.

През 1950-та година в САЩ разсекретили част от архива на ЦРУ, отнасящ се до НЛО. От тях ставало ясно, че повечето отбелязани след войната летящи обекти представлявали сами по себе си, изследвани трофейни обраазци или по-нататъшно развитие на немските разработки през войната, т.е. явявали се дело на човешката ръка. При това тези архивни данни се оказали достъпни само за много тесен кръг лица и не получили широка гласност.

Много по-голям отзвук получила статията, напечатана на 25 март 1950-та година в италианския "II Giornale d'Italia", където италианския учен Джузепе Белонце (Giuseppe Ballenzo), твърдял, че наблюдаваните по време на войната светещи НЛО били всичко на всичко изобретените от него дискови летателни апарати, тъй наречените "дискове на Белонце", които в състояние на пълна секретност били разработвани от 1942 година в Италия и Германия. Като доказателство за своята правота той представил скици на някои варианти на своите разработки. След известно време в западноевропейската преса бил опоместено заявление на немския учен и конструктор Рудолф Шривер, в което той също твърдял, че в Германия през време на войната се разработвало секретно оръжие с формата на "летящи дискове" или "летящи чинии", а той бил създател на някои от тези апарати. Така в СМИ се появила информацията за тъй наречените Дискове на Белонце.

Диск на Белонце (Ballenzo)

Тези дискове получили своето име от фамилията на главния конструктор - италианския специалист по проектиране на парни турбини Белонце (Giuseppe Ballenzo 25.11.1876 - 21.05.1952 година), предложил схема на дисков летателен апарат с правопоточни двигатели.

Работата над диска започнала през 1942 година. Първоначално това били безпилотни дискови апарати с реактивни двигатели, разработвани в рамките на секретните програми "Feuerball" и "Kugelblitz". Те били предназначени за нанасяне на удари по далечни наземни цели (аналог на далекобойната артилерия) и за борба с бомбардировачите на съюзниците (аналог на зенитната артилерия). И в единия и в другия случай в центъра на диска бил разполаган отсек с бойни заряди, апаратура и резервоари, за двигатели се използвали правопоточни ВРД(рус.). Реактивните струи на ПВРД въртящ се по време на полета на диска, създавали илюзията за бързо движещи се по края на дикса преливащи светлини.

Една от разновидностите на дисковете, предназначена за борба с армадите от бомбардировачи на съюзниците, имала лопатки по периферията си и напомняла на дискова фреза. Въртейки се, те трябвало да отстраняват всичко, което попаднело на пътя. При това, в случай на загуба дори на една лопатка (а това е много вероятно при стълкновение на два апарата), жентъра на тежестта на диска се променяла и той започвал да се движи в най-неочаквани посоки, което всявало паника в бойния строй на самолетите. Някои варианти на диска били снабдени с устройства, създаващи електромагнитни смущения за радио и навигационната апаратура на бомбардировачите.

Дисковете се стартирали от наземна установка по следния начин. Предварително били развъртани около своята ос с помощта на специално пусково устройство или изхвърляеми стартови ускорители. След достигането на определената скорост били стартирани ПВРД. Последващата подемна сила се създавала както за сметка на вертикалната тяга от ПВРД, така и от допълнителната подемна сила, възникнала при възникващия отсос(рус.) на граничния слой с горната повърхност на диска.

Най-интересен бил варианта на конструкцията предложена от "Зондербюро-13" (куриловалос(рус.) "СС"). За създаването на корпуса отговарял Ричард Мит (Richard Miethe), който след войната, вероятно е работил за канадската фирма Авро, над програма за създаване на ЛА "Аврокар". Още един от водещите конструктори - Рудолф Шривер (Rudolf Schriever) бил канструктор на предходни модели на дисколети

Това бил пилотиран апарат с комбинирана тяга. За главен двигател бил използван оригиналния вихров двигател на Виктор Шаубергер (V. Schauberger), който заслужава отделно внимание. Корпуса бил обиколен с 12 наклонени реактивни двигатели (Jumo-004B). Те със своята струя охлаждали двигателя на Шаубергер и, вкарвали въздух, създавали над апарата област с ниско налягане, което способствало за неговото издигане с минимално усилие (ефект на Коанд).

Дискът бил построен в завода в Бреслау (Вроцлав), имал диаметър 68 метра (бил направен и негов макет с диаметър 38 метра), скорост на издигане 302 км/час, хоризонтална скорост 2200 км/час. На 19 февруари 1945 година този апарат извършил своя първи и единствен експериментален полет. За 3 минути летците изпитатели достигнали височина 15 000 км. и скорост 2200 км/час при хоризонтално движение. Той можел да зависва във въздуха и да лети назад и напред почти без да завива, за приземяване имал подвижни стойки. Но войната била към края си и след няколко месеца апарата бил унищожен по заповед на В.Кайтел.

Коментар на Михаил Коваленко:

Не мисля, че в аеродинамиката по онова време сериозно възприемали реализацията на ефекта на Коанд за целите на създаването на подемни сили. в апарата. В Германия били светилата на аеродинамиката, имало и известни математици. Работата е в друго. Този ефект не е ефект на подемна сила, а ефект на прилепване на струя към обтекаемата повърхност. С това няма да излетиш. Необходима е тяга (или крило). При това, ако повърхността е огъната (за да отклонява струята надолу и да получава тяга), ефекта работи само, в случай на ламинарна струя. Струята на газотурбинния двигател, не е подходща за това. Тя трянва да бъде ламинизирана. Това са огромни енергийни загуби. Ето, следния пример. Ан-72 бил замислен с използване на ефекта на Коанд (аз имах честта на изследвам, как работи "Коанд" на този самолет) и какво? Оказала се, на практика не работи за сметка на силната турболентност от струята на двигателя. Но запас от тяга двигателите на Ан-72 имали предостатъчно. Ети и той лети без "Коанд". Всъщност американския YC-14, прототип на Ан-72, тъй не могъл да излезе от хангара. А те, могат да си правят "сметката".

Затова, опитите да се създаде "чиния" - била напълно реална задача за онова време. Но да се доведе до "кондиция", тогава било още рано. Но легендите свързани с нея, по-скоро са признак на това, че било истинско революционно откритие изпреварило много своето време.

Между впрочем, колкото е по-голяма чинията, толкова е по-голямо числото на Рейнолдс и следователно, близко до ламинарното обтичане. Аз бих увеличавал размерите на чинията.

За допълнителните двигатели на Дисла на Белонце.

Ще кажа това. Тогава било като че ли модерно, да се поставят появилите се ракетни двигатели като ускорители. Имало ги и на Месершмитите. И Шаубергер, тук няма нищо общо. Ако са му повярвали, то е само в едно - обещаната им възможност да получат плосък двигател може би. Получавало се идеално. Но Шаубергер, нямал действащ двигател, дори и макет. По-скоро, идеите се срещнали с фктите и се родило чудовище, което не се поддава на никакво описание. А почвата била подходяща за това, дотолкова че по време на войната и след нея всички трофеи, буквално дори гайките, минали през ръцете на НКВД. А там, нивото на "специалистите" било известно. Намерените немски трофейни двигатели били дотолкова небикновени за простосмъртните, че всяко въртящо се "желязо" в кожух попадало в раздела на тайнствените двигатели. А и съюзниците били в същото положение.

Но да се върнем към немските дисколети. Както вече казах по-рано, разработките се водели паралелно в няколко направления.

Диска на Шривер - Хабермол (Schriever, Habermol)

Този апарат се смята за първия в света летателен апарат с вертикално излитане. Първия прототип - "колело с крило", бил изпитан близо до Прага още през февруари 1941 година. Той имал атмосферни двигатели(с витла) и реактивен двигател на Валтер.

Със своята конструкция напомнял велосипедно колело. Около кабината се въртяло широко колело, ролята на спици играели регулируеми лопатки. Те можело да бъдат установени в определена позиция, както за хоризонтален, така и за вертикален полет. Пилотът бил разположен както в обикновен самолет, по-късно изменили неговото положение почти лежешком. Главен недостатък на апарата била значителната вибрация, предизвиквана от дисбаланса на ротора. Опитите да бъде утежнена външната част не донесли желаните резултати и се отказали от тази концепция в полза на "самолета с вертикално излитане" или ФАУ-7(V-7), разработван в рамките на програмата по създаване на "Оръжие на Възмездието", VergeltungsWaffen.

В този модел за стабилизиране използвали рулеви механизъм, подобен на самолетния (вертикално оперение) и имал увеличена мощност на двигателие. Модела бил изпитан през май 1944 година около Прага, имал диаметър 21 метра, вертикално ускорение 288 км/час (за пример, МЕ-163, най-бързия самолет на Втората Световна, 360 км/час), хоризонтална скорост на полета 200 км/час

По-нататъшно развитие тази концепция получила в дисколета, построен през 1945 година в завода "Ческо Морава". Той бил аналогичен на предходните модели, имал диаметър 42 метра. Ротора се привеждал в движение с помощта на сопла, разположени в краищата на лопатките. За двигател била използвана реактивната установка на Валтер, работеща с водород.

Около куполообразната кабина на пилота се въртяло широко, плоско колело, задвижвано от управляемите сопла. На 14 февруари 1945 година машината набрала височина 12 400 метра, с хоризонтална скорост на полета около 200 км/час. Според други сведения, тази машина (или една от тях) в края на 1944 година била изпитана в района на Шпицберген, където била изгубена... Най-интересното е, че през 1952 година там действително бил намерен дискообразен апарат.

Следвоенната съдба на конструкторите не е известна точно. Отто Хабермол, както твърдял по-късно неговия немски колега конструктора Андреас Еп, попаднал в СССР. Шривер, загинал в авиокатастрофа през 1953 година, успял да избяга от съветски плен, бил видян в САЩ.

"Летящиата Палачинка" на Цимерман

Изпитана през 42-43-та година на полигона в Пенемюнде. Имала газотурбинни двигатели Jumo-004B. Развивала хоризонтална скорост около 700 км/час и скорост при кацане 60 км/час.

Апарата приличал на преобърнат таз с дъното нагоре, с диаметър 5-6 метра. Кръгъл в диаметър. в центъра имал шапковидна прозрачна кабина. На земята се опирал на неголеми гумени колела. За излитане и хоризонтален полет използвал предимно управляеми сопла. Поради невъзможността за точно регулиране на тягата на газотурбинните двигатели или поради някакви други причини бил крайно неустойчив при полет.

  Ето какво разказал един от останалите по чудо живи затворници от концлагера в КЦ-4А (Пенемюнде). "През септември 1943 година станах свидетел на един любопитен случай... На бетонната площадка от един от хангарите четирима работници тикали апарат с кръгъл диаметър и с прозрачна кабина в центъра, приличащ на преобърната таз, опиращ се на малки надуваеми колела.
  Невисок човек, съдейки по всичко, ръководещ работата, махнал с ръка, и странния апарат, открояващ се на слънцето със сребрист метален цвят и потрепващ от всеки полъх на вятъра, издаде съскащ звук, приличащ на работеща бензинова лампа, и се отдели от бетонната площадка. Той застина някъде на височина 5 метра.
  Върху сребристата повърхност ясно се откроявах контурите на строена на апарата. След известно време, през което апарата се полюляваше както "ванка-встанка" (вид детска играчка), контурите на апарата постепенно се размиха. Като че ли се разфокусираха. След това апаата рязко подскочи и започна да набира височина.
  Полета, съдейки по полюляването, протичал неустойчиво. И когато духнал особено силен порив на вятъра от Балтика, апарата се преобърнал във въздуха, започнал да губи височина. Мен ме лъхна поток от смес етилов спирт и горещ въздух. Последва удар и шум от счупващи се детайли... Тялото на пилота стоеше провисноло безжизнено от кабината. И парчетата от обшивката, залети с гориво, бяха обхванати в пламъци. Видя се двигателя и всичко гръмна, явно се беше взривил резервоара с гориво..."
   за подобен апарат са дали показания деветнадесет бивши войници и офицери на вермахта. Есента на 1943 година те наблюдавали изпитателните полети на някакъв "метален диск с диаметър 5-6 метра с шапковидна кабина в центъра"

След поражението на Германия чертежи и копия, съхранявани в сейфовете на Кайтел, не били намерени. Запазили се само няколко снимки на странеен диск с кабина. Ако не била свастиката, нарисувана на борда, апарата висящ на метри от земята заедно с група фашистки офицери, напълно би могъл да мине за НЛО. Това е официалната версия. Според други данни, част от документацията, или дори почти всички описания и чертежи били намерени от съветски офицери, което е потвърдено и от известния академик В.П.Мишин, по това време участвал в търсенето. От него е известно, че документите за немски летящи чинии били изучавани от нашите конструктори много внимателно.

Дискът "Омега" на Андреас Еп (Andreas Epp)

Дискът Омега Дискообразния вертолет с 8 звездообразни перки и два правопоточни въздушно-реактивни двигатели бил разработен през 1945 година, пленен от американците и изпитан вече в САЩ, през 1946 година. Самия конструктор Андреас Еп бил отстранен от работа още през 1942 година, попаднал в съветски плен

Апарата бил комбинация от технология на "вентилатори в кръгообразен обтекател" със свободно въртящи се ротори, привеждани в движение от пулсиращ реактивен двигател на Фоке-Вулф "Triebflugel" и увеличаване на подемната сила за сметка на "ефекта на флотация".

Дискът Омега. Поглед отгоре Летателния апарат се сътоял от: кръгла кабина с диаметър 4 метра, заобиколена от дисков-фюзелаж с диаметър 19 метра. Фюзелажа се състоял от осем четирилопатни вентилатора в кръгли обтекатели, съединени с осем звездообразни двигателя Аргус Ар 8А, с осева тяга 80 к.с. На последните били монтирани осем конични тръби с диаметър 3 метра.
  Носещия винт бил закрепен на оста на диска. Ротора имал две лопати с ПВРД на края и диаметър на въртене 22 метра.
  При изменение на стъпката на лопатките със спомагателните двигатели, ротора се ускорявал, изхвърляйки силен поток от въздух. Реактивните двигатели се стартирали на 220 об/мин. и пилота изменял стъпката на спомагателните двигатели и носещия винт с 3 градуса. Това било достатъчно за повдигане.
  Главния винт бил от авторотиращ тип и не създавал никакъв въртящ момент. За разлика от вертолетите, той не бил закрепен на шарнири, а бил закрепен като перка на обикновен самолет.
  Допълнителното ускорение на спомагателните двигатели накланяло машината в желаното направление. Това отклонявало подемната сила на носещия винт и следователно изменяло направлението на полета.

  Ако в крайна сметка единия двигател прекратявал работа, машината запазвала управлението си, достатъчно за изпълнение на задачата си. Ако спре единия от ПВРД, подаването на гориво към другия автоматично се прекъсвало, и пилотът пускал авторотиращия режим, за да се опита да се приземи.
  Летящ на низка височина, машината получавала благодарение на "влиянието на земята", допълнителна подемна сила(екран), принцип, използван в днешно време от скоростните съдове (екраноплани).
  Няколко диска "Омега" били създадени след войната. Те се явявали мащабни модели 1:10, сглобени за аеродинамични изпитания. Така също били направени и четири опитни образеца.
  Двигателната установка била патентована в Германия на 22 април 1956 година и предложена на ВВС на САЩ за производство. Последния модел на диска бил разчетен за екипаж от 10 човека.

Фоке-Вулф 500 "Кълбовидна мълния" на Курт Танк (Kurt Tank)

Фоке Вулф 500 Дискообразния вертолет конструкция на Курт Танк - един от последните модели на летателни апарати от нов тип, разработени от Третия Райх, така и не бил изпитан. Под силнобронираната пилотска кабина били поместени въртящите се лопатки на голям турбовинтов двигател. Корпуса тип летящо крило притежавал два въздухозаборника, в горната и долна предни частни на фюзелажа. Дисколета можел да лети подобно на обикновен самолет или, като вертолет, да се движи във всяко направлени и да зависва във въздуха.

Като въоръжение на "Къбовидната мълния" било планирано използването на шест оръдия Маиаег МС-213 (20-мм, скорост на стрелба 1200 изтрела в минута) и четири 8 дюймови осколъчни-запалителни ракети К100В8 тип "въздух-въздух".

Дисколета бил замислен като многоцелеви: прихващач, унищожител на танкове, разузнавач, излитащ от позиции в гората недалеч от шосето на Берлин - Хамбург (около НовияРупин). "Кълбовидната мълния" трябвало да биде пусната серийно от 1946 година. Но май 1945 година зачеркнал тези амбициозни планове.

Saturday, January 31, 2015

МЛАД МЕРИНДЖЕЯ 2 В СЪДЕБЕН СПОР МНОГО СМЕШНО ХУМОР ЗАБАВА ПАДАШ ОТ СМЯХ ВСИЧКИ СЕРИИ

СЪЛЗИТЕ ТОВА СЪМ АЗ РАНОБУДНИТЕ СТУДЕНТИ КАК СЕ ОТНАСЯТ ПОЛИЦАЙ ТЕ С ГРАЖДАНИТЕ

ФУТБОЛНИ СВЕКЪРВИ (10.04.2010) ПЪЛНА ЛУДНИЦА

ЖОРО БЕКЪМА НЕ МОЖЕ ДА ГО ВДИГНЕ

Monday, January 26, 2015

ФУТБОЛНИ СВЕКЪРВИ

Saturday, January 17, 2015

BEST SAMURAI

Thursday, January 8, 2015

Черните дупки Body Физика

Черные дыры на теле физики

“...Усомнимся и мы...”. А.И. Солженицын.

Михаил Самсонов, Москва, 2000.

samsonov1947@mail.ru

Къде се дяна безплатната енергия?

Къде се дяна безплатната енергия?

НИВО НА ТЕХНОЛОГИЯТА В ДНЕШНО ВРЕМЕ

1. Лъчиста Енергия

2. Мотори с постоянни магнити

3. Механични Отоплители

4. Супер Ефективна Електролиза

5. Имплозионни/Вихрови двигатели.

6. Студен синтез (Cold Fusion)

7. Топлинни помпи използващи слънчева светлина

НЕВИДИМИТЕ ВРАГОВЕ НА ТЕХНОЛОГИИТЕ
ЗА БЕЗПЛАТНА ЕНЕРГИЯ

1. Паричен монопол

2. Национални правителства

3. Заблуда и непочтеност в движението за Безплатна Енергия

4. Ненастояващо общество

ШАНС ЗА ЕДНО СПРАВЕДЛИВО ОБЩЕСТВО

Тайните на Третия Райх. Дисколети

Тайните на Третия Райх.
Дисколети

Диск на Белонце (Ballenzo)

Диска на Шривер - Хабермол (Schriever, Habermol)

"Летящиата Палачинка" на Цимерман

Дискът "Омега" на Андреас Еп (Andreas Epp)

Фоке-Вулф 500 "Кълбовидна мълния" на Курт Танк (Kurt Tank)

СТРАХОТЕН САИТ ЗА БЕЗПЛАТНИ РЕКЛАМИ

PERFECT TIMING AND POSITIONING Just launched. Get in before the masses. Earn thousands weekly!

Saturday, January 31, 2015

Monday, January 26, 2015

Saturday, January 17, 2015

Thursday, January 8, 2015

Черные дыры на теле физики

“...Усомнимся и мы...”. А.И. Солженицын.

Михаил Самсонов, Москва, 2000.

Къде се дяна безплатната енергия?

НИВО НА ТЕХНОЛОГИЯТА В ДНЕШНО ВРЕМЕ

1. Лъчиста Енергия

2. Мотори с постоянни магнити

3. Механични Отоплители

4. Супер Ефективна Електролиза

5. Имплозионни/Вихрови двигатели.

6. Студен синтез (Cold Fusion)

7. Топлинни помпи използващи слънчева светлина

НЕВИДИМИТЕ ВРАГОВЕ НА ТЕХНОЛОГИИТЕ ЗА БЕЗПЛАТНА ЕНЕРГИЯ

1. Паричен монопол

2. Национални правителства

3. Заблуда и непочтеност в движението за Безплатна Енергия

4. Ненастояващо общество

ШАНС ЗА ЕДНО СПРАВЕДЛИВО ОБЩЕСТВО

Тайните на Третия Райх.Дисколети

Диск на Белонце (Ballenzo)

Диска на Шривер - Хабермол (Schriever, Habermol)

"Летящиата Палачинка" на Цимерман

Дискът "Омега" на Андреас Еп (Andreas Epp)

Фоке-Вулф 500 "Кълбовидна мълния" на Курт Танк (Kurt Tank)

Subscribe To

СТРАХОТЕН САИТ ЗА БЕЗПЛАТНИ РЕКЛАМИ

PERFECT TIMING AND POSITIONING Just launched. Get in before the masses. Earn thousands weekly!

НЕВИДИМИТЕ ВРАГОВЕ НА ТЕХНОЛОГИИТЕ
ЗА БЕЗПЛАТНА ЕНЕРГИЯ

Тайните на Третия Райх.
Дисколети