Свързани офшорки получават огромни суми от ПИБ. Замесени са банкови служители.

Дамян Бояджиев, Борислав Митов и Илиян Цанов са утвърдени професионалисти във финансовата сфера. Свързва ги това, че работят в ПИБ. Но не само… Освен служители на банката, те се явяват управители и представители на офшорни фирми от Кипър и Британските виржински острови. Някои от тези фирми имат  огромни, многократно предоговаряни кредити към ПИБ. Други са придобили кредити на банката с договори за цесии. Тези обстоятелства поставят посочените лица /фактически банката/ от двете страни на финансовите сделки. БНБ обаче отказва да види свързани лица.

Член 45 на Закона за кредитните институции /ЗКИ/ дефинира свързаните със самата банка. Това са администратори, акционери, техни роднини, фирми, управлявани от тях. Законът обаче споменава и «трети лица, действащи за сметка на лицата» изброени по-горе. Експозицията към едно такова лице не може да надвишава 10% от капитала на банката, а общият размер на всички формирани експозиции на банката към тези лица не може да надхвърля 20% от собствения й капитал.

Според публичните данни изнесени от Биволъ няколко офшорни фирми, сред които и такива управлявани от бивши и настоящи служители на ПИБ са получили общо 550 млн. лв. кредити. Това представлява 76% от капитала на банката, който към 30.09.2014 е 719,6 млн. лв.

Кредити за 23% от капитала на ПИБ към офшорки управлявани от нейни служители

Колко са експозициите към фирмите, управлявани от настоящи служители на ПИБ? Интересуват ни лицата, за които определено може да се твърди в момента, че попадат под определението за «свързани лица». Те се намират в икономическа зависимост от ПИБ, а акционерите и управата на банката могат да осъществяват контрол върху тях.

Най-голяма е експозицията на ЕЛТРЕЙД КЪМПАНИ, управлявана от Дамян Весков Бояджиев, който е кредитен оценител в ПИБ. Тази фирма има два кредита на обща стойност 65 750 000 евро или 128 595 823 лв. Тази сума представлява близо 18% от капитала на банката, което вече надвишава законовия лимит.

Фирмата ФАЙНАНС ЕНД КАНСАЛТИНГ с управител Илиян Божидаров Цанов, също действащ служител на ПИБ, е получила два кредита на обща стойност 20 900 000 евро или 40 876 847 лв. Въпреки, че оперира с десетки милиони лева, тази фирма има всичко на всичко един служител, според регистрите на НОИ.

От изложените факти се изчислява, че сумарните експозици на ПИБ към директно и доказуемо свързани лица са 169 472 670 лв. или близо 23% от капитала, което е нарушение на закона.

Раздадените пари набъбват

ВАЛПЕТ КОНСУЛТ с управител Петър Ташков, бивш служител в отдел « Корпоративно кредитиране » има 72 743 000 евро кредити или 142 272 942 лв, НАДИН МЕТАЛС ТРЕЙД с управител Тодор Петров Чамов, също бивш служител в отдел « Корпоративно кредитиране » е взела 63 585 650 евро или 124 362 722 лв. ХАРМОНИ 2012, управлявана от Иван Любомиров Елкин, бивш директор на дирекция в ПИБ и бивш управител на клона в Харманли е взела 34 623 000 евро кредит или 67 716 702 лв. На техния фон ХЕФТИ МЕТАЛС, управлявана от дългогодишния кадър на ПИБ Евтим Стойчев Орманов, бивш директор на дирекция “Ликвидност”, има скромните 7 млн. евро кредит или 13 690 810 лв. Сумата на тези кредити е 348 043 176 лв. или близо 48% от капитала на банката.

Тези данни за свързаност бяха предоставени на БНБ за проверка, преди да бъдат публикувани. От регулаторната институция отговориха следното:

«Следва да се уточни, че действащите на европейско ниво регулатори за допустима концентрация на кредитен риск са уредени в Регламент 575/2013/ЕС относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за тяхното отчитане релевантен е не всеки вид свързаност (още по-малко съмнение за такава), а единствено наличието на «група свързани клиенти» по смисъла на чл. 4 § 1, т.39 от Регламента, където са ясно очертани хипотезите, при наличието на които определени лица или дружества може да се третират като формиращи такава група.»

Защо Централната банка се позовава на Регламента на ЕС, а не на действащия български Закон за кредитните институции /ЗКИ/ не е ясно. Според финансови експерти отговорът не е коректен, защото не се поставя въпросът за свързаността между клиентите на банката, а за свързани лица между самата банка и нейните клиенти по смисъла на чл. 4 § 1, т.38 т. от Регламента, който е категоричен:

„тесни връзки“ означава положение, при което две или повече физически или юридически лица са свързани по един от следните начини:в) постоянна връзка на едно или всички тях с едно и също трето лице чрез отношение на контрол”

Странни цесии на кредити към «тясно свързана» офшорка

В разследването за свързани фирми-кредитополучателки Биволъ откри данни, че те работят на загуба. В същото време губещите фирми кредитирани с много милиони от ПИБ, предоставят на свой ред огромни заеми на дружествата-майки, регистрирани в чужди офшорни юрисдикции. Съвсем основателно възниква въпросът, дали по този начин не се източва банката?

Биволъ откри и други странни операция на ПИБ – цесии на кредити за десетки милиони на свързаната офшорка ГОФ ХОТЕЛС МЕНИДЖМЪНТ, регистрирана в Британските виржински острови.

ГОФ ХОТЕЛС МЕНИДЖМЪНТ принадлежи на БЪН СЕКРЕТЕРИАЛ ЛИМИТИД, чийто собственик е лицето Георгиус Георгиу. Същият човек стои зад многобройни офшорки действащи в България. Георгиус Георгиу е собственик и директор също така на ДИН НОМИНИЙС и ЛЕН СЕКРЕТЕРИАЛ, които са собственици на МАРЕНГО ТРЕЙДИНГ ЛИМИТИД Кипър. Последната е мажоритарен собственик на 60.71% от капитала на небезизвестната ЮЛЕН АД, изсякла и застроила незаконно части от  Национален парк Пирин. Георгиус обаче е също така собственик през друга офшорка – ДЮК НОМИНИЙЗ и на Т.А.К. СЪРВИСИЗ ЛИМИТИД Виржински о-ви, които имат 27.12% от ЮЛЕН. Така общата собственост на тези интересни фирми, свързани с определени лица, е общо 87.83% от капитала на известният собственик на ски съоръженията в Банско ЮЛЕН АД. Документи от кипърския търговски регистър сочат, че Георгиу е придобил собствеността върху четирите фирми БЪН, ЛЕН, ДИН и ДЮК в един и същи ден: 30 септември 2013 г.

От друга страна ЛЕН СЕКРЕТЕРИАЛ и ДЮК НОМИНИЙС са обявени като крайни собственици на ЕЛТРЕЙД и НАДИН МЕТАЛС ТРЕЙД, които са получили огромни кредити от ПИБ, а на свой ред са кредитирали офшорките-майки, които пък са собственици на ЮЛЕН.  ЛЕН СЕКРЕТЕРИАЛ се явява и секретар на офшорката зад фирмата  ФАЙНАНС ЕНД КАНСАЛТИНГ, спомената по-горе. Това не е всичко, и Биволъ ще публикува отделно разследване за разклоненията на тази верига и докъде стигат те в обвързаностите си с ПИБ. Засега можете да прецените нивата на обвързаност от следната схема (кликнете на картинката, за да се отвори в по-голяма резолюция).

КФН унищожава медии ако пишат за ПИБ

Представете си, че след атентата срещу „Шарли ебдо“ френската преса от страх не споменава Ал Каида и Ислямска държава. Абсурдно звучи, нали? Но в България такова нещо е възможно. Огромните глоби от 100 000 лв., които КФН наложи на „Икономедия“ и врачанския сайт „Зов нюз“ са за отразяването на ситуацията с Първа Инвестиционна Банка. Без държавна помощ тази банка днес нямаше да я има, щеше да е при посестримата си „гнила ябълка“ КТБ. Но все още я има, а КФН е нейната институционална бухалка срещу медиите. Бухалката на #КОЙ, който се прекредитира в ПИБ.

Уви, никой не смее да изведе това като заглавие и да го напише в прав текст. КФН целенасочено унищожава медии, ако са писали или пишат за ПИБ. Не за КТБ, за ПИБ! Гилдията се възмущава от глобите. Пращат се декларации. Иска се оставката на Мавродиев. Искаме я и ние, не от вчера. Но какъв парадокс: дори възмутените медийни организации, дори Протестна мрежа не назовават първопричината в комюникетата си. Убедете се сами. Вижте тук протеста на Мрежа за свободно слово. Вижте тук прессъобщението на Съюза на издателите. Вижте тук как Протестна мрежа иска оставката на Мавродиев. Потърсете съкращението ПИБ в тези текстове и няма да го намерите. С малки изключениято остава табу. Не и за нас!

Формално жалбата срещу Икономедия в КФН е подадена от „Водстрой-98″ и „Промишлено строителство – Холдинг“. Защото в Капитал и Дневник написали на 27.06.2014, че тези фирми са свързани с Делян Пеевски си изтеглили като „под команда“ парите от ПИБ. „Зов нюз“ е атакуван по самоинициатива на КФН защото задал въпроса „Фалира ли ПИБ“ в една съвсем кратка дописка. Медияпул, срещу която има издаден акт обаче е на мушката по жалба на самата ПИБ. Жалбата срещу тях е почти копи-пейст от жалбата срещу Икономедия. Били написали, че фирми на Пеевски си теглят като „под команда“ парите от ПИБ.

Не за пръв път тази „гнила ябълка“ според определението на посланик Байърли, атакува медии. Биволъ беше сплашен от БНБ през 2012 заради публикацията на американския дипломатически доклад, в който ПИБ е обрисувана като стъпила „в най-тъмните сфери на престъпния свят“. Жалбата до БНБ беше подписана от четири банки: ПИБ, Инвестбанк, ЦКБ и покойната вече КТБ. Хващаме ли се на бас коя от тях е проявила инициативата да ги организира?

Сега КФН е започнала производство и срещу Биволъ. Но за разлика от другите атакувани медии ние сме костелив орех. Защото зад всяко наше твърдение стои документ. Пишем, че ПИБ е „гнила ябълка“ – заповядайте грамата на Байърли. Твърдим, че ПИБ раздава кредити на свързани лица – заповядайте, кредит по кредит, връзка по връзка до самите мажоритарни акционери Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Твърдим, че има съмнения как ПИБ се източва – заповядайте документи как фирми с 1 служител получават десетки милиони кредити в евро…

И питаме: срещу какво обезпечение? Кой ще връща тези пари? Мавродиев от КФН ли, който удря медиите? Искров от БНБ ли, който отказва да види злоупотребите? Не, ще ги връщат данъкоплатците. Ето защо сезирахме и прокуратурата и европейските институции. Със злото трябва да се борим като го назоваваме, но и като му пречим да се разпространява. За свободните медии, за обществото, „мълчанието е злото“, както казва един наш колега-блогър. А страхът не е оправдание!

Оттича ли държавна помощ в облигациите на ПИБ?

#КОЙ има интерес да получи едни 94 млн. лева?

Според одобрения план за ПИБ от правителството и БНБ 94 млн. лв. от държавната помощ могат да отидат в частни джобове преди банката да върне парите в бюджета. Защо планът е таен? Кой и защо има интерес от това изключение от европейските правила за държавна помощ четете в разследването на Биволъ.

ПИБ на « изкуствено дишане »

Първа инвестиционна банка /ПИБ/ получи през юни 1,2 млрд. лв. държавна помощ. Тя беше разрешена от Европейската комисия, която огласи писмото с условията: парите да се върнат до края на ноември и държавата да представи в рамките на два месеца « индивидуален план за ликвидиране или реструктуриране » на банката.

Как именно се съставя този план разясни служебния финансов министър Порожанов на 29 август, в последния ден от внасянето на плана: с тази дейност се заема финансовото министерство, а графикът е одитиран и напълно одобрен от БНБ. Тоест, отговорноста при евентуален провал е направителството и БНБ.

В края на ноември ПИБ успя да върне само 300 млн. лв. Останалите 900 млн. лв. натежаха на данъкоплатците след като правителството ги включи в заем под скромната формулировка « ликвидна подкрепа за банковата система » Председателката на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова обаче конкретизира, че тези пари са именно ПИБ.

За да разреши помощта Европейската комисия поиска от правителството ясен ангажимент за реструктуриране на банката и спазване на правилата при предоставяне на държавната помощ.  Ангажиментът за реструктуриране е изпратен на ЕК с писмо на финансовия министър Владислав Горанов от 20 ноември, а на 25 ноември беше оповестено официално одобрението на Комисията.

От съобщението на ЕК става ясно, че ПИБ трябва да върне 900 млн. лева държавна помощ до 28 май 2016 г. Освен това правителството е поело ангажимент да наложи « няколко ограничения в поведението на банката по време на периода на преструктуриране, например ПИБ няма да може да изплаща дивиденти, да използва агресивни търговски практики, да придобива предприятия и др. »

Извънредната клауза

В правителствените ангажименти обаче се открива твърде скандална клауза, научи Биволъ от свои източници в Министерството на финансите. На банката е разрешено да изплати главницата и лихвите по безсрочни облигации за 27 милиона евро през август 2015, а през март 2016 още 21 милиона евро. Мотивацията е, че ако това не бъде сторено щяло да има повишаване на лихвения процент.

Колко ще спечели ня#КОЙ от тази клауза?

Става въпрос за две емисии безсрочни облигации издадени от дъщерното дружество на ПИБ First Investment Finance – Холандия. Те са описани и в портфолиото на банката-майка.

http://www.fibank.bg/uploads/_AboutUs/Profile/docs/Fibank_Presentation_EN_2014.pdf(стр. 13 и 14)

От последния наличен годишен финансов отчет на холандското дружество се вижда каква е доходността от тях: 12,5% за 27 млн. евро от август 2005 и 11,625% за 21 млн. евро от март 2006.

http://www.afm.nl/registers/fv_documents/1560.pdf (стр. 8)

От правителствените ангажименти изпратени до ЕК се разбира, че след изтичане на 10 години по тези бондове ще има скок в лихвения процент (по неофициална информация до 14,5%). Ето защо заявеното « добро » намерение е банката да ги изплати преди изтичането на 10 годишния срок. Добро, но за кого? За щастливите притежатели на облигациите, които ще получат следното:

- 27 млн. евро главница плюс 33,75 млн. евро лихви за 10 години от първия заем през август 2015

- 21 млн. евро главница плюс 24,41 млн. евро лихви за 10 години от втория заем през март 2016.

Общо 106,16 млн. евро или 208,29 млн. лв. От тях 94,18 млн. лв. главница. Печалбата от лихвите 114.11 млн. лв. вероятно вече е прибрана.

Връщането на главниците представлява 10,5% от държавната помощ от 900 млн. лв. Де факто тези пари ще просто преминат от джоба на данъкоплатците в нечии частни джобове и това въпреки, че 

при оказване на държавна помощ има условия за забрана на обратно изкупуване на облигации.

Европейските директиви в подобни казуси са недвусмислени. Те сарегламентирани, за да се ограничи възможността за намаляване на общия регулаторен капитал на банката под наблюдение.

Такива действия могат да бъдат допуснати само по изключение, след специално разглеждане от страна на Комисията на всеки отделен случай и преценка на риска. При всички случаи обаче ЕК изрично подчертава в своите директиви, че:“Банки подлежащи на разследване за държавна помощ, трябва да се консултират с Комисията преди предприемане на подобни транзакции.” /в случая изкупуване на безсрочни облигации/.

МФ: Планът е таен, ПИБ решава какво да се огласи

Биволъ зададе официално на Министерството на финансите въпроса: Има ли в набора от ангажименти изпратени на ЕК изрично отбелязано изключение и разрешение ПИБ да направи обратно изкупуване на безсрочни облигации през 2015 и 2016 г.?

„Преди оповестяване на публичната версия на решението, оповестяване на какъвто и да е елемент от ангажиментите, би могъл да наруши конфиденциалността на елементи, представляващи търговска тайна.” – буквално гласи отговорът на МФ.

Това ясно означава, че има тайна, която трябва да се скрие от публичното внимание. Всъщност, тайна би представлявало единствено наличието на извънредната клауза, защото тя е изключение. Нейната липса не може да е тайна, защото явните правила са известни. От съдържанието на отговора на МФ до Биволъ и неотричането на извънредната клауза, всъщност се потвърждава нейното наличие. 

Министерството на финансите потвърди и датата на изпращане на ангажиментите – 20 ноември. Самите ангажименти обаче бяха отказани от конкретизиране с аргумента, че  “по смисъла на ЗДОИ, кореспонденцията с ЕК по този повод не представлява самостоятелна информация, извън конкретното решение на ЕК, поради което не следва да се предоставя.”

Според отговора на МФ единствено ПИБ решава коя информация от пълното решение за държавната помощ да бъде публикувана и коя да бъде скрита, за да защити търговската си тайна, а Европейската комисия е длъжна да се съобрази.

« Страните по този казус са три и преди оповестяване на публичната версия на решението, оповестяване на какъвто и да е елемент от ангажиментите би могъл да наруши конфиденциалността на елементи, представляващи търговска тайна. Адресат на решението е банката, поради което тя следва да определи кое е търговска тайна и кое не. »

Кой е третата страна освен Комисията и ПИБ? Очевидно МФ не счита, че това е суверенът, който дава парите. Той, данъкоплатецът, няма право да знае какво ще прави банката с неговите пари. Впрочем и до ден днешен публичната версияна решението не е публикувана.

Министър Горанов: Няма да коментирам… разследвайте

Потърсен по телефона с въпрос каква е мотивацията на изключението за облигациите министър Горанов отказа коментар с думите: « Няма да коментирам, разследвайте ». Той беше категоричен, че не е засегнат обществения интерес. На напомнянето, че все пак неговия подпис стои под поетите правителствени ангажименти Горанов каза, че е подписвал много неща и ще подписва още.

Европейската комисия не отговори има ли такава клауза и знае ли кой държи облигациите

Биволъ зададе следните въпроси на Европейската комисия:

- Вярно ли е, че ЕК е разрешила на ПИБ да изкупува обратно облигации през 2015 и 2016 г.?

- Ако това е вярно, извършила ли е ЕК необходимите проверки, за да се защитят интересите на данъкоплатците.

- Известно ли е на ЕК кои са лицата, притежаващи въпросните облигации и дали имат свързаност с банката?

Отговорът на Рикардо Кардозо, говорител по конкуренцията се получи още в същия ден и гласи буквално следното:

Комисията одобри през ноември 2014 план за преструктуриране на ПИБ според правилата за държавна помощ на ЕС

http://europa.eu/rapid/press-release_IP-14-2124_en.htm

В частност, Комисията намери, че планът за преструктуриране на ПИБ ще даде гаранции, че банката ще продължи да бъде надеждна в дългосрочен план без да изкривява непозволено конкуренцията в Единния пазар.

Комисията е извършила необходимите анализи, за да заключи, че всички мерки одобрени с това решение са в съответствие със Съобщението относно Банките от 2013 г. и адекватно защитават интересите на българската държава.

Като фонова забележка в отговора се казва, че Комисията не коментира течове на информация и медийни публикации.

Цитираното съобщение от 2013 всъщност втвърдява правилата за държавна помощ при кризисни ситуации и изисква банките със затруднения да поискат помощ първо от акционерите и облигационерите, преди да прибегнат към публични средства.

Не става ясно обаче на базата на какви данни и факти са извършени анализите, довели до заключенията за съответствие. Данни и факти събрани от Комисията или предоставени от българското правителство? И какво се случва, ако предоставените данни се окажат неверни.

Нещо обаче се е случило в ЕК след като Биволъ зададе тези въпроси и публикува поредица от документи, показващи огромни експозиции на ПИБ към свързани лица. Изводите от тях се разминават с дефиницията за „жизнеспособна банка“, която има право да получава държавна помощ. Случайност или не, шефът на отдела, който се занимава с държавната помощ в Главна дирекция „Конкурентоспособност“ Софи Бертан-Хадживелчева вече не работи там (виж тук състава на отдела сега и тук преди месец). Случайност или не, именно тя дойде в София в края на миналата година, за да защити отпускането на държавна помощ за ПИБ.

Облигационерите ми са много по-добри от облигационерите ти

Ако ПИБ не беше получила държавна помощ и беше фалирала, облигационерите щяха да пият една студена вода за поетия риск и толкова. Точно така се случи с облигационерите на КТБ, която не им изплати падежираните на 8 август доларови облигации.

Кое налага сега българското правителство да поема такъв ангажимент точно за тези облигации, които са безсрочни?

Повишаването на лихвите по тях след 10 годишния период си е проблем на банката, а не на данъкоплатците. Не е ли редно първо да се върне държавната помощ и да не се правят никакви изключения за никого?

Въпросът КОЙ държи тези 94 млн. лв. безсрочни облигации днес, изпъква с пълна сила. Отговорът е от надделяващ обществен интерес, защото парите се плащат от всички нас. Възможно е държателите на тези бондове да са съвсем легитимни и почтени лица или институции. При непрозрачността на действията обаче са възможни и други хипотези:

- да са свързани със собствениците на банката лица;

- да са лица с политически обвързаности;

- да са лица, които пият кафе с финансовия министър Горанов.

След разкритията на Биволъ (виж линк) за несъразмерно огромни, спрямо общия капитал на ПИБ, количества експозиции към субекти с неясна собственост и съмнителни връзки, сме склонни да допуснем

Всичко гореизброено накуп

Едно е ясно: Ня#КОЙ бърза да си вземе вложеното в «гнилата ябълка» докато все още е в панера на масата, а не в коша. А правителството и БНБ им правят експлицитно услуга, несъмнено в ущърб на обществения интерес.