Тайните общества на III Райх.
Туле, Аненербе, Загадките на Фашизма

"Този, който вижда в национал-социализма само политическо движение, той знае много малко за него." Адолф Хитлер   Днес е общопризнато, че основата на фашистката идеология е била поставена дълго преди възникването на нацистката държава, но след поражението на Германия в Първата световна война тези възгледи получили активно развитие. Но да започнем от края на 19-ти век.   Именно тогава Теодор Хаген, настоятел на бенедектинския манастир в австрийския град Ламбах, направил дълго пътешествие до Близкия Изток и Кавказ. Целта била търсене на езотерични знания, които били използване за създаване на бенедектинския орден, но постепенно били изгубени.   Хаген донесъл огромно количество от някакви древни манускриптове. Съдържанието на свитъците останало загадка дори за братството. Известно е само, че настоятелят дал заповед на местни майстори да направят в абатството нови барелефи. Техен основен знак станала свастиката - древен езически знак за кръгообразното въртене на света.   Едно интересно съвпадение: например по времето на появяване на свастиката по стените на ламбахския манастир в неговия църковен хор пяло едно момченце. Наричали го Адолф Шикългрубер.   След смъртта на Теодор Хаген през 1898 година в абатството дошъл цистерианския монах Йорг Ланс фон Либенфелс. Някакси загадъчните манускриптове от Изтока му били предоставени от братството без ни най-малък ропот. Очевидци си спомняли, че Либенфелс прекарал няколко месеца в манастирската библиотека, излизал само за да приеме оскъдна храна. При това цистерианеца, последовател на светия Бернар, не разговарял с никого. Той изглеждал много възбуден, като човек, намиращ се във властта на зашеметяващо откритие. Материалите, получени от Либенфелс му позволили да основе тайно духовно общество. То получило името Орден на новия храм.   През 1947 година Либенфелс ще напише, че иманно той е повел Хитлер към властта. Но за това после. А сега да се върнем обратно назад. Орденът на новия храм станал един от центровете на малкоизвестно у нас окултно течение. "виенай". В превод от старонемски "посвещение". Този термин в езотерическите кръгове се тълкува като митическо постигане на това, че за профаните се явява като обект на сляпа вяра.   Към това течение спадал и ордена на Гуидо фон Лист. Той бил учреден през 1908 година във Виена. В обществото на Лист бил създаден вътрешен кръг - Арманенорден. Лист го смятал за приемник на цяла верига от организации, предавали през вековете щафетата на тайните от кралете-свещенници. (виж Масонство)   В труда си "Мистериозния език на индогерманците" Лист писал за германската традиция, като за изключителен носител на духовността и мъдростта на прадедите, обитавали древния континент Арктогея. В книгата била поместена и карта на тази легендарна земя със столица Туле.   Във Виена с младия Хитлер се срещал с Лист. Интересно е и това, че един от активистите на неговия орден била Матилда Людендорф, съпруга на началника на генералния щаб в годините на Първата Световна война. Сред запазените документи на Арманенорден има многозначителна резолция за разпространяване на идеите "виенай" в германския генералитет.   През 1912-та година бил създаден Германенорден, включващ в себе си структури, проповядващи идеите "виенай", в това число и ордена на Гуидо фон Лист. Един от членовете на Германенорден бил барон Рудолф фон Зеботендорф, основал през 1918-та година в Мюнхен филиал към този орден - обществото Туле (по името на легендарната арктическа страна - люлка на човечеството). Официалната му цел била - изучаване на древногерманската култура, но истинските задачи били значително по-дълбоки Всъщност барон Зеботендорф бил много колоритна личност, но това е съвсем друга история...   През октомври 1918 година Зеботендорф дал задача на братята от ложата КАРЛ ХАРЕРИ(спортен журналист и АНТОН ДРЕКСЛЕР(шлосер) да основат работна група. По-късно превърнала се в ДАП(Deutsche Arbeiterparrei = Немска Работническа Партия). Вестникът на обществото Туле бил "Фелкишер беобахтер", който по-късно останал като наследство на НДСАП, развила се от ДАП.   Фронтовака(бившия ефрейтор) Адолф Хитлер постъпил в НДСАП под номер седем (щастливо число - знак на съдвата - смятал той...). В списъка на членовете срещу неговото име стои отметката "посетител". А по-скоро идеите на теоретиците от "Туле" намерили отражение в неговата книга "Моята борба".   Както знаем, Хитлер написал своята книга в затвора Ландсберг, ъдето то лежал заедно с Рудолф Хес след провала на "пиянския метеж". Тук трябва да отбележим, че преди метежа Хесс работил в Мюнхенския университет като асистент на професор Хаусхофер, твърде забележителна личност.   В началото на века Карл Хаусхофер служил като военно аташе на Германия в Япония. Според съобщението на изследователите Жак Берже и Луи Повел, в тази страна той бил посветен в тайните на ордена на Зеления Дракон. По-късно, през десетте години на нашия век, пред него се отворили вратите на будисткия манастир в Лхаса (жълтите шапки). В годините на Първата Световна война Хаусхофер достигнал до генерал. Неговите колеги били поразени от способностите му за ясновидство при анализа на военните операции. Смятали, че това свойство той е развил във себе си, общувайки с посветените на Изток.   В следвоенните години Хаусхофер се посветил на науката. И ето, след краха на пиянския метеж едва ли не всеки ден, Карл Хасхофер, знаменития професор и генерал, започва да посещава в килиите двама млади хора със съмнителна репутация. С каква цел?   Важна подробност: Хаусхофер бил приближен на обществото Туле. Както помним, нацистката партия станала негов политически филиал. Очевидно, именно след метежа сивите кардинали на ордена направили окончателно своя избор. Фюрер ще бъде Хитлер. Но защо все пак бил избран Хитлер? Склонен към мистика, а значи и поддатлив на внушения. Притежавал явни качества на медиум и бил способен да въздейства на аудиторията. Идеално вписвайки се в известната на всички окултисти триада. Магът въздейства на медиума, а той извиква от колективното съзнание тълпи от демони на войната и кръв, сляпа вяра и агресия.   ...През 1944 година синът на Хаусхефер Албрехт бил убит след поредното неуспешно покушение срещу Хитлер. В джоба на неговото яке намерили окървавена бележка със загадъчни стихове. Превода им е примерно следния:   "Всичко зависело от това, да се отблъсне демонът в тъмницата. Баща ми счипил печата, но не усетил дъха на лукавия. Той пуснал демона на свобода".   Още по-късно, на Нюрнбергския процес, Хес, като че ли намирайки се в състояние на амнезия, не познал своя учител. На 14 март 1946 година професорът убива своята жена Марта и после се самоубива в съответствие с ритуала на самурайската чест.   От митичната плоскост идеята бързо прерастнала пагубно изкуство. Много теоретически положения на расовия закон от 1934 година са дословно преписани от документите на Германенорден. В свята практическа част закона призовава към премахване на неарийците, особено тези с еврейска кръв, от държевния апарат, от съдебната система, от длъжности като журналисти, лекари, от сферата на кутурата и изкуството.   За случилите се подобни събития разказал в книгата си "Преди да дойде Хитлер" барон Зеботендорф, издадена през 1933 година. Но веднага от райха била издадена заповед - книгата да се унищожи, а самия Зеботендерф - да бъде намерен където и да е. Водещя за основателя на ордена Туле станала страница от книгата със списъка на членовете на Туле и информацията за това, че през 1932 година Хитлер приел предложението да стане Велик магистър на Германенорден.   На някои особено отговорни изяви, Хитлер прави характерен жест - ръцете скръстени под прав ъгъл пред гърдите. Иманно така в документите на ордена се описва ритуалния жест на неговия Велик магистър. Той съответства на руническия знак "лак", което означава "двойна брадва" - символ на властта.   Интересно е, как се тълкува този жест в черномагическите инкунабулах(рус.): "Жестът на Магистъра - скръстени ръце на гърдите, разбира се, не е нищо друго освен символ на смъртта и прераждането, използван в ритуала за призоваване на мъртвите. Но ето и парадокс: след идването на Хитлер на власт, отношението на върхушката на райха към мистиката се променило.   Символ на тази промяна станал един нюанс, на който за да му обърнем внимание, позволили архивните документи на "Аненербе". Много от тях - след тежка работа над символите. И на всички книжа свастиката е изобразена само в дясна посока. Свастиката, която скоро ще бъде високо вдигната на знамената на райха, ще се окаже преобърната, с лява посока.   (Изследователя И.Грошков смята, че положително заредяната, в дясна посока свастика била предназначена за въздействие върху съзнанието на "своите", а в лява посока била призвана да заплашва враговете. Но това е само догадка. Да се върнем към фактите.)   Информация на асоциацията "Политика херметика".   През 1935 година на членовете на СС било забранено да членуват в Германенорден. А по-късно той съвсем прекратил своето съществуване. Сред ръководителите на "Хиледолетната империя" преобладавало мнонието, че дейността на подобни структури прикрива подривни еврейски движения. Скоро започнал отлив от СС на много теоретици, стоящи в основата на райха. Сатанинските сили не се използват. На тях се служи. Или просто се загива.   Трябва да се отбележи, че в Германия били създавани и по-затворени структури. Така през 1919 година вече споменатия Карл Хаусхофер основал втори орден "БРАТЯ НА СВЕТЛИНАТА", който по-късно бил преименуван в "ОБЩЕСТВО ВРИЛ" По-късно към него се причислявали и най-различни нови формирования, развили се от германските ордени, "ГОСПОДА НА ЧЕРНИЯ КАМЪК"(DHvSS) и "ЧЕРНИТЕ РИЦАРИ" на Туле и елита на СС "ЧЕРНОТО СЛЪНЦЕ". (виж Масонство)   При сравнение с Обществото Туле, най-просто може да се изясни разликата между тях, ако кажем, че Обществото Туле се занимавало с материалния свят и политическите проблеми, то в това време Обществото Врил се ориентрало предимно към ДРУГИЯ СВЯТ.   По-късно, през 1935 година, бил основан и най-споменавания от журналистите елитарен мистичен орден "Аненербе" (Ahnenerbe - "Наследство на предците"), който от 1939 година по инициатива на Химлер станал главна научно-изследователска структура в рамките на СС.   Имащи под свое ръководство стотици изследователски институти. Обществото "Аненербе" се занимавало с търсене на древни знания, позволяващи да се разработват най-нови технологии, да управлява с помощта на магически методи човешкото съзнание, провеждало генетически манипулации с цел създаване на "свръхчовек". Аненербе Аненербе (Наследство на предците) била една от най-необикновените официални организации на 3-тия Райх.   Идеологическата основа на Аненербе положил Херман Вирт, издал през 1928 година книгата "Произход на човечеството". Той доказвал, че в корените на човечеството стоят две протораси. Нордическа, духовната раса на Севера, и гондвандическа, притежаваща неизменими инстинкти, Южна раса. Вирт твърдял: потомците на тези две раси са разпръснати из различните съвременни народи.   През 1933 година в Мюнхен се сътояла историчска изложба с името "Ahnenerbe", което означава "наследство на предците". Неин организатор бил Херман Вирт. Сред експонатите имало най-древни рунически и проторуниески текстове. Които били датирани от Вирт на 12 хиляди години. Те били събирани в Палестина, в пещерите на Лабрадор, в Алпите - по целия свят.   Изложбата на Вирт посетил и самия Химлер. Той бил поразен от "нагледността" на доказателствата за произхода на нордическата раса. По това време СС, възникнала от малки охранителни отряди на партията, прераснала в ролята на защитничка на вожда. Тук вече се опитвали да поемат върху себе си защитата на нордическата раса в генетичен, духовен и мистичен план.   За това били необхоидми специални знания. И те ги търсили в миналото. И на 10 юли 1935 година по инициатива на райхсфюрера на СС Хенрих Химлер, расолога Рихард Валтер Дар, групенфюрера от СС и изследовател на древната германска история Хрман Вирт била основана Аненербе. Първоначално Аненербе била нещо като учебно-изследователско общество за изучаване на германската духовна праистория. Щаб квартирата била разположена в гр.Вайшенфелд, Бавария.   С удоволствие си спомняли легендата за свещенния Граал, даващ власт над целия свят. В СС се отнасяли към това не само като към красива легенда. А и Хитлер допускал, че Граала представлявал камък с рунически надписи. И те носели неизвестна мъдрост от миналото. Забравени познания с извънземен произход. Тези същите познания към които мечтали да се доберат и хората с черни униформи. По-късно есесовците предприели активно търсене на свещенния Граал. Следите ги завели в замъците на катарите. Експедицията ръководил Ото Ран, автор на антикатолическата книга "Кръстоносния поход срещу Граала" - за борбата на папския Рим срещу движението на катарите.   По едно време тръгнали дори слухове, че експедицията завиршила успешно. Но както изглежда не се потвърдили, а щурмбанфюрера от СС Ото Ран изчезнал загадъчно през 1938 година.   Но да се върнем към Аненербе...   Първоначално организацията била оглавявана от Херман Вирт и неговия заместник Фридрих Хилшер. Хилшер играел важна роля в създаването на тайната доктрина, извън която поста на следващия ръководител на Аненербе, ученика на Хилшер - Волфрам Зиверс, както и постовете на много други нацистки слуги и не само те, остава неразбираема.   В края на 1935 година Херман Вирт бил под домашен арест (Той прекарал под ключ цялото време до края на войната) и от 1937 председател на обществото станал Хенрих Химлер, къратором(рус.) на обществото - ректора от мюнхенския университет професор Валтер Вюрст, а генерален секретар - историка Волфрам Зиверс.   Аненербе действала толкова успешно, че през януари 1939 година Химлер я включил в състава на СС, я нейните ръководители влезли в личния щаб на райхсфюрера. В стремежа за по-тесни връзки с военните нужди на райха в Аненербе през 1940 година бил създаден "институт за приложни военни изследвания", за директор на който назначили същия щурмбанфюрер от СС (през 1945 година - щандартенфюрер) Виктор Зиверс.   Института за приложни военни изследвания се слял с отдела по етномология и института по генетика на растенията. Института имал следните организации: - отделение по математика. Ръководител - Бозек. В работата му помагали 25 асистента от най-известните затворници от концентрационния лагер Ораниенбург. Задачи поставяли ВС, ВМФ, ВВС и Съвета за научни изследвания на райха. - изследване на пектрина(рус.). Провеждал ги доктор Плетнер, щурбанфюрер от СС и лектор в Лайпцигския университет. Иследванията се съсредоточавали в използването на пектрина глутаминната киселина като клиническо средство за съхранение на кръвта, асистент на Плетнер бил химикът - доктор Роберт Фейкс - еврей, затворник от концентрационния лагер в Дохау, а друг затворник - дипломирания инжинер Бром, отговарял за техническите въпроси. Лабораторията била в Шлахтерс до езерото в Констанца. - експерименти по изследване на рака. Провеждал ги професор Хирт от университета в Тюрингия, член на любимите СС и член на партията. Смята се, че първи Хирт успял да отдели ракова клетка, използвайки флуорисцентна микроскопия и също успял да я унищожи благодарение на своя метод за лечение. - изследвания по проблема на химическата война. Провеждали се в сътрудничество с професор Брандтъм (един от личните лекари на Хитлер) и прфесор Бикенбах от университета Натцвайлер в Страсбург. Така било открито, че подлежените на отравяне с газ LOST, се поддавали на лечение с използване на витаминна диета. - експерименти по влиянието на ниските температури върху човека. Провеждал ги доктор Зигмунд Рашер в болницата Швабингер, Мюнхен. Рашер бил член на войските на СС и щабен лекар на германските ВВС. Според него, опитите по излседването на въздействието на въздушните височини върху летците отдавна било застинало в мъртва точка, било необходимо по-нататъшното им развитие с участието на живи хора. И той ги получил! Рашер был членом войск СС и штабным врачом германских ВВС.   За провеждане на височинни експерименти в концлагера Дохау били доставени специални барокамери, откъдето въздухът бил изтеглян така, както в реални условия при отсъствие на кислород и с ниско налягане, характерно за гоелмите височини. Както станало известно на "Лекраския процес", през тези опити преминали около 200 затворници от Дохау. 80 от тях умрели веднага в барокамерите, а оцелелите били убити след това, за да не могат да разкажат за случилото се.   А скоро доктор Рашер започнал своите знаменити "експерименти по замразяване". Сега "изпитвали" затворниците по два начина: спускали ги в резервоар с ледена вода или ги оставяли голи на снега за цяла нощ.   Най-здравия издържал в ледената вода 100 минути, а най-хилавия само 53. Веднага щом била съставена "фаталната таблица", д-р Рашер получил от Хомлер нова заповед: да се научи да връща "замразените" към живот. Райхсфюрерът не се съмнявал, че на доблестната немска Луфтвафе скоро ще се наложи да извършва принудителни кацания във водите на Северния Ледовит океан, да се приземяват върху скованите от ледове и жестоки студове брегове на Норвегия, Финландия или Северна Русия.   Общо в експериментите по "замразяване" били използвани 300 затворника от Дохау. 90 от тях умрели по време на опитите, част от "пациентите" полудели, а останалите били унищожени.   По неизвестни причини през 1944 година Рашер бил изпратен в концлагера в Бухенвалд. Официалната версия била че "прибягнали към лъжа в историята за призхода на децата им". Тоест, те просто излъгали фюрера, прекланящ се пред немския род, банално откраднали "своите" деца от детските домове.   В същото време, при каквото и да е сравнение, изявяването на достойнстваа на една раса пред друга не може да се осъществи едностранно. Налаганата от нацистите концепция за "свръхчовека", най-напред трябвало да докаже и демонстрира уникалните духовни, физичекси и интелектуални възможности и особености на "истинските арийци".   А от това вече се подразбира аналогично провеждане по своята същност, на насоки и методики за изследвания над представители от "висшата раса". При това, както във всяка селекция, на експерименти трябва да бъдат подложени най-добрите отбрани "екземпляри".   В днешно време има свички основания да се предполага, че тъй наречената "нова концепция на волята" активно сработила в няколко особено засекретени военно-медицински учреждения, създадени в окупираните територии на Съветския Съюз, където чрез опити се изяснили достойнствата на "свръхчовека". Продължавали да се остсяват идеите за световно господство на арийската раса, най-добрите от най-добрите нейни представители офицери и войници от елитни военни части на Германия и родствените и по кръв държави, попаднали на последния в техния живот полигон.   практикували се нетрадиционни методи за получаване на знания - под действието на халюциногенни наркотици, в състояние на транс или контакт с Висши Неизвестни, или, както ги наричали, "Външни Умове".   За един от водещите специалисти на Аненербе в областа на черната магия бил смятан Карл-Мария Вилигут. Наричали го "Разпутин Химелер", заради голямото влияние на нацистката върхушка. Дори в официалните списъци на ръководителите на СС за 1936 година Вилигут бил под псевдоним. Той бил наричан групенфюрер Вайщорм (едно от имената на древногерманския бог Один).   Вилигут - специалистите го превеждат като "бог на волята". Съгласно терминологията на ариософите, това е синомим на понятието "падащ ангел". Или става дума за някакви "висши същества", демони, пренесли на Земята допълнителни знания.   Корените на родословното дърво на Вилигутите се губят в тъмнината на вековете. Най-напред герба на този род (с две свастики вътре) е запечатан в ръкописи от XIII век. При това, той е идентичен със герба на манджурките средновековни управници. Вилигутите от поколение на поколение предавали загадъчни плочки с древни текстове. Зашифрованата в тях информация съдържала описания на някакви езически ритуали. Зтова и през Средновековието е наложено на семейството папското проклятие.   Всички предложения да се унищожат проклетите текстове на Вилигутите били отхвърлени. Те буквално чакали да дойде дългоочаквания час. Вилигут поразявал Химлер с виденията на своята родова памет. Него го вълнували религиозните практики, системата за военна подготовка и законите на древните германци. Той съставил дори своеобразни мантри за целта.   През 1939-та година Вилигут се оттеглил. Той живял в самота все по-често в своето имение. Вярващите селяни незнайно защо смятали този генерал от СС, както и неговите предци, за таен германски крал. Карл-Мария Вилигут умрял през 1946 година. Той бил последния от прокълнатата фамилия.   Нацистите използвали и намерените с помощта на "Аненербе" старинни окултни "ключове" (формули, заклинания и др.), позволяващи да установяват контакт с "Чуждите". За "сеансите с боговете" били привличани най-опитните медиуми и кантактьори (Мария Оте и др.). За чистота на резултатите, експериментите се провеждали независимо в обществата "Туле" и "Врил". Твърди се, че някои окултни "ключове" сработили и по независими "канали" била получена почти идентична информация от техногенен характер. По-точно чертежи и описания на "летящи дискове", превизхождащи по своите характеристики цялата авиационна техника по онова време.   Особено внимание се отделяло за изучаването на механизмите за управление на човешкото поведение. Интензивни опити в тази област се провеждали в концлагера недалеч от мистичната цитадела на нацистите - замъка Вевелсбург, на който била отредена ролята на бъдещ център на империята на СС. В този замък, между другото, се провеждали мистични ритуали по подготовката за пристигането на земята на накой си "Човекобог". Хитлер, в този смисъл, бил далеч не първия, не най-добрия опит в тази посока. Според някои данни, на изследвания, проведени в рамките на "Аненербе", Германия изразходвала повече средства, отколкото САЩ за създаване на първата атомна бомба. И е трудно да предположим, че това са били наразни опити. Теоретиците на фашизма действително успели да създадат в недрата на германския народ психофизически взрив с небивала сила.   Може да изглежда странно, но нюрнбергския трибунал осъдил последния ръководител на "Аненербе" Волфрам Зиверс на смърт заедно с представители на елита на райха, макар в общия списък на СС щурмбанфюрера (полковник) да стоял на скомното 1082 място.   Разпитът на Зиверс в Нюрнберг бил за опитите на СС над затворници от концлагерите. Зиверс отрича своята връзка с това. Той говорил за Шабмала, Агарти, използвал окултни термини. В залата се разнесъл шум от недоумение. Най-накрая бившия полковник започва да разказва за един от основателите на "Аненербе", доктор Гилшер. Разпитът рязко се обръща...   Гилшер, който никой не е извикал в следствието, сам се явил в Нюрнберг за да свидетелства в полза на Зиверс. Давайки показания, той помолил за разрешение да съпроводи Зиверс до бесилката, и именно с него осъдения прочел молитвата от някакъв култ, за който никога не било споменато в процеса. Охранителите не могли да разберат нищо от странните движения и неразбираеми думи на есесовеца, приличащи на заклинания.   Не случайно философа Ернст Юнгер написал, че Гилшер - ни повече, ни по-малко - основал нова църква с нови обреди. Видимо, един от тях бил използван в камерата на смъртниците. Изучавайки известната книга на Лист "Мистериозния язик на индогерманците", може с увереност да кажем, че Зиверс и Гилшер обръщали своите заклинания в стихове, издигайки ръце и произнасяйки древните магически думи "ар-эх-ис-ос-ур". Някава свещенна формула на вечността.   През 1939 година в Ню Йорк излязла книгата "Масонското наследство", авторите на която цитират един от обвинителите на съюзниците. Според неговите думи, от документите на Нюрнбергския процес съзнателно били иззети свидетелствата за ритуалните и окултни аспекти на Третия Райх. Освен всичко друго, вероятно, работата е в това, че през 1946 година Фонд Рокфелер отпуснал на САЩ 139.000 долара за това, да бъде представена на обществеността някаква официална версия за Втората Световна война, напълно скриваща, както окултно-мистическите подоплеку9рус) на нацизма, така и фактическото установяване на нацисткия режим от американските банкери. Сред основните организации, предоставили пари за това била корпорацията Стандарт Ойл Рокфелер.   След войната част от архивите на "Аненербе" се оказали в САЩ и СССР, където били подложени на детайлно изучаване от сътрудници на специалните служби. Сред изучаващите тези архиви били и хора, работили над проекта "МК-ултра" и други аналогични проекти. Много сътрудници на "Аненербе" били принудени да се ският от правосъдието в различни страни на света. Част от тях се оказали в Южна Америка. Тук предизвиква интерес следния факт, че в Чили, по време на управлението на Пиночет, спецслужбите провеждали опити със затворници, и мястото за провеждане била една скрита от външни погледи немска колония, където живеели много нацисти както от старото така и от новото поколение.   По-интересно е, че архива на "Аненербе" се оказал в СССР. През 1945 година войниците на Червената Армия, водейки ожесточени боеве в Долна Силезия, превзели старинния замък Алтан. Там били намерени огромно количество книги с някакви замысловатыми(рус.) текстове. Това бил архива на "Аненербе". Изумителен концентрат на технологията на тайната политика - поемане на властта и манипулиране на хората. Документите напълнили 25 жп вагона. По скоро те съставили Особен архив на СССР. Интересно е, че значителна част от него, свързана с мистиката, на практика не била подложена на изучаване. Дори номерацията на много документи била направена чак когато били поискани за анализ през 90-тте години. Експедиция в Тибет(руски текст)