ПОЛИТИЧЕСКИ НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ : Кой печели от предсрочните избори

Saturday, February 23, 2013

Кой печели от предсрочните избори

От миналата неделя, когато се проведе първият национален протест срещу монополите, до вторник, когато Бойко Борисов направи последен опит да потуши пожара на задаващата се политическа криза, като се опита да говори с представители на протестиращите и освободи финансовия си министър Симеон Дянков, вече бившият премиер се намираше в ситуация без изход. Беше ясно, че заради засиления натиск на уличните протести и невъзможността да изпълни исканията им той няма полезен ход.

Първо, надеждата, че може да се договори с протестиращите, като им обещае да удовлетвори по-голямата част от условията, свързани с ЕРП-тата, претърпя пълно фиаско. Една от представителките на инициативния комитет в София – Даниела Пеловска, беше разконспирирана като близка до управляващите. Срещу другите две представителки от Сандански беше пусната декларация от недоволните от града, в която заявиха, че те не представляват никого. "Ние не знаехме с кого от протестиращите да преговаряме", каза председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев.

Нямаше и ефект от оставката на финансовия министър Симеон Дянков, ако в сметките на Борисов е влизало чрез този ход да отпуши част от напрежението на улицата. Протестите не само че продължиха, но и се превърнаха в ексцесии. В София полицията би младежи с качулки, които хвърляха по органите на реда камъни и бомбички. Покрай тях обаче пострадаха и мирно протестиращи.

Според източници, близки до Бойко Борисов, решението за оставката не е било моментно хрумване на премиера, а е било обсъждано в тесен кръг предишните дни като възможен вариант, ако ситуацията на улицата продължи да се влошава. След като във вторник вечер, след пресконференцията протестите са продължили, без особено да се уталожат, Борисов явно еднолично е взел решение. "Нямаше смисъл да се влачим по корем три месеца", каза източникът.

Ако беше останал на власт, той и партията му ГЕРБ щяха да понесат всички негативи от създалата се политическа криза – протести в цялата страна на недоволни граждани с ежедневно променящи се искания, включително и такива, които са неизпълними като това за национализация на ЕРП-тата или свикване на Велико народно събрание за приемане на нова конституция. Всичко това щеше да вкара ГЕРБ в спиралата на постоянно спадаща обществена подкрепа и да срине рейтинга на мнозинството до редовните парламентарни избори, които трябваше да се проведат в началото на месец юли.

Пред управлението на страната Бойко Борисов предпочете да спаси партията си. Направи го неочаквано за всички и в типичния си стил – само ден след като на пресконференцията в Министерски съвет в сряда заяви: "Няма да съм човекът, който ще фалира държавата" и обеща да не подава оставка, а да се бори докрай с БСП и ДПС. Думите му бяха казани в присъствието на номинираните за вицепремиер Лиляна Павлова и за нов финансов министър Томислав Дончев и в очакване кандидатурите им да бъдат внесени за гласуване в пленарна зала.

В ступор

Оставката на Бойко Борисов първо изненада съпартийците му от ГЕРБ. В сряда сутринта камерите запечатаха учудените физиономии на по-голямата част от министрите в кабинета в момента, в който чуха изявлението на бившия премиер от парламентарната трибуна, че до края на деня ще депозира оставката на правителството. Същата беше ситуацията и с депутатите от ГЕРБ. Една част от тях твърдяха, че са били уведомени от Борисов за намерението му в стаята на парламентарната група на мнозинството малко преди началото на заседанието на Народното събрание. Други обаче разказаха, че са разбрали в пленарната зала, когато лидерът на ГЕРБ благодари на народните си предстватители за подкрепата и работата им. Буквално в ступор бяха и останалите политически сили от опозицията. Депутатите от БСП, които ден преди това взеха решение да напуснат парламента и очевидно се готвеха за дълга окопна война с ГЕРБ до редовните парламентарни избори, чуха решението на Борисов за оставка на правителството в централата си на "Позитано" 20. Останалите политически сили реагираха различно. Лидерът на ДСБ Иван Костов нарече хода на Борисов "абдикация" и го обвини, че с това е връчил управлението на БСП и ДПС. Лютви Местан определи оставката като "естествен край на едно тотално провалено управление".

От четвъртък, когато парламентът гласува оставката на кабинета "Борисов", основните политически партии на практика вече са в предизборна кампания. В нейно начало се превърна дебатът в пленарната зала. Близо четири часа мнозинството и опозицията си разменяха остри реплики под скандиранията на активисти на ГЕРБ, дошли пред парламента в подкрепа на Бойко Борисов.

Големият въпрос сега обаче е дали основните играчи са готови за предсрочни парламентарни избори и кой какви ползи и щети ще понесе от изтеглянето на вота с около два месеца по-рано.

Добре премерен ход или...

В ГЕРБ не изглеждат притеснени от преждевременното напускане на изпълнителната власт. "На изборите ще ги смачкаме", каза Цветан Цветанов на депутатите от ГЕРБ ден преди гласуването на оставката на кабинета. А повечето депутати са на мнение, че Борисов е постъпил държавнически. "Премиерът винаги е решавал проблемите чрез диалог. Така беше при протеста във ВМЗ - Сопот и стачката в ОЦК - Кърджали. Сега протестите ескалираха и оставката беше съвсем нормален ход", каза за "Капитал" административният секретар на ГЕРБ Цветомир Паунов. Освен като нормален ходът на Борисов може да се определи като добре премерен от гледна точка на ситуацията, в която изпадна държавата. Освен това за всички непопулярни решения до изборите сега вече ще отговаря служебното правителство. Неслучайно от ГЕРБ декларираха, че няма да предлагат фигури от средите на формацията да участват в служебния кабинет и прехвърлиха топката изцяло в полето на президента Росен Плевнелиев. Нещо повече – не е изключено бившата управляваща формация да се опита максимално да се дистанцира от временното правителство. Неофициално от ГЕРБ твърдят, че последните социологически проучвания, които дадоха паритет в подкрепата за БСП и ГЕРБ, не отговарят на действителността. От мнозинството казаха, че тяхно вътрешнопартийно проучване отпреди седмица дава преднина за ГЕРБ с около 6% пред социалистите. А сметките в централата на бившите управляващи сочат, че могат да спечелят на парламентарния вот минимум 90 депутатски мандата. Някои правят и по-смели прогнози като сочат резултат, близък до този от предишните избори. Цветомир Паунов е категоричен, че напускането на властта няма да се отрази по никакъв начин на партията. "Партийните структури са мотивирани и в добро състояние", каза Паунов. И добави: "Целта пред ГЕРБ за тези избори е ясна – да получи такъв резултат, че да може да състави самостоятелно правителство, както беше сега. Ако не успеем, ще останем в опозиция".


Без сътресения

Макар че смени лидера си Ахмед Доган само преди месец, това засега не се отразява по никакъв начин на ДПС. Нещо повече – социологическите проучвания от миналата седмица дадоха дори леко покачване на подкрепата за движението – около 7%. Новият председател Лютви Местан на практика нищо не промени в ръководството на движението, с което всички лобита в партията, наследени от Доган, си запазиха позициите. Предсрочният вот всъщност е в полза на ДПС, защото опитът за покушение срещу Ахмед Доган по време на националната конференция втвърди привържениците на партията и не е изключено да спре отлива от партията към новата формация на Касим Дал "Свобода и достойнство". Ако вотът беше в началото на юли, ефектът от инцидента щеше да отшуми. Сега губеща от изтеглянето на изборите по-рано може да се окаже формацията на Дал. 

Винаги готов!

Спокойствие, предстартова тръпка, но не и приповдигнати емоции - така може да се опише настроението в редиците на народните представители от БСП. Все пак, когото и да попитате от тях, ще каже уверено, че да, разбира се, са готови за избори.

"Единствено ни се скъси дистанцията във времето, но БСП е такава партия, че винаги има планирани някакви вътрешни събития - ако не е конгрес, ще е отчетна кампания, ако не е тя, ще е референдум", обяснява Димитър Горов от Ловеч. Въпреки че отричат да са били подготвени за подобен развой на събитията, социалистите за разлика от други кампании този път вече имат т.нар. политическа рамка, въз основа на която да изработят посланията си за изборите. Конгресът, на който редиците бяха стегнати, а пък уставът - доусъвършенстван така, че да дава повече права на центъра за депутатските листи, мина само преди седмица - на 16 февруари. Лявата реторика, обещанията за одържавяване, по-високи доходи и по-евтино здравеопазване бяха взети на въоръжение още преди падането на кабинета "Борисов".

От средата на миналото лято БСП е държана в почти постоянна бойна готовност заради референдума за АЕЦ "Белене", който партията предизвика с подписите на повече от половин милион българи. "Ние за един месец събрахме подписите за допитването, няма от едни предсрочни избори да се уплашим", описа ситуацията сега депутат социалист.

Референдумът на 27 януари 2013 г. обаче не беше толкова успешен за БСП, колкото очакваха на "Позитано" 20. Сметките им показваха, че ще получат повече от 700 000 гласа, което ще им донесе на изборите за Народно събрание между 5% и 10% повече, отколкото тогава им даваха социолозите. Вместо това от общия кюп подкрепили развитието на ядрената енергетика в България социалистите могат да заделят като "свои" едва малко над 500 000 души. Имаше райони в страната, в които избирателите, които изобщо гласуваха, бяха много по-малко от събраните подписи. На последния пленум на "Позитано" 20 на организационния секретар Димитър Дъбов беше наредено да вземе мерки до началото на април спрямо местата, в които активността беше под средната за страната - 20%. Освен подценяване на задачата с допитването, в отделни райони просто социалистите имат слаби структури (Хасково, Добрич, Бургас, Русе) или пък недоволни от централното ръководство (Монтана, Стара Загора).

Интригите, които може да отслабят партията, сега са свързани с подреждането на депутатските листи. Поправката в устава, която дава повече правомощия на Националния съвет, т.е. на по-широкото централно ръководство да определя позициите в тях, все още не е влязла в сила, но това би трябвало да се случи до изборите, когато и да бъдат насрочени. Подреждането е важно, за да може "Позитано" 20 да остави на неизбираеми позиции кандидати, които се явяват вътрешна опозиция, особено тези, близки до Георги Първанов.

От няколко месеца напрежението се нагнетява допълнително от емисарите на централата в проблемните структури - членът на изпълнителното бюро Красимир Янков и на Националния съвет Асен Димитров. Двамата, които не са от най-известните и най-дългогодишните партийни членове, грубо се опитват да се намесват в тлеещи местни конфликти като тези в Стара Загора и Бургас. За Димитров преди дни предупреди и Татяна Дончева, която пред БНР каза, че в БСП има група, доминирана от "кукловодите, управлявали страната в последните три години". Тя спомена като свързан със социалистите "лицето Асен Димитров, заместник-председател на Сергей Станишев в централния предизборен щаб на партията, бивша реклама на ВАИ и Георги Илиев".


Голямо неизвестно

На финала на вече два поредни парламента Волен Сидеров е на ръба на дискредитирането си като политически лидер на "Атака". През 2009 г. парламентарната му група се разпадна дни преди края на мандата, а четири години по-късно виси на волята на един от членовете й, но най-вероятно ще оцелее още една седмица. Въпреки всички скандали, раздели, проблеми "Атака" черпи сили в националистическия вот и вече осем години е парламентарно представена. Уличните протести, които не са предвождани от нито една партия, но са под националните знамена, според повечето анализатори отново й вдъхват живителни сили. Още повече че лозунгите от последните дни, които граничат с анархия, се доближават до исканията на Сидеров в последните години. Ако в предизборната кампания темата за етническото противопоставяне пак е една от централните, както се очертава от разменените реплики между Христо Бисеров и Бойко Борисов в четвъртък, няма да е изненада, ако националистите намерят място и в 42-то Народно събрание.

Под въпрос

Най-губещи от предсрочен вот могат да се окажат "Синята коалиция" и "Движение България на гражданите" на бившия еврокомисар Меглена Кунева. Оставката на Борисов и предсрочните избори завариха насред пътя ДСБ и Националния съюз "Единство" на бившия лидер на СДС Мартин Димитров и евродепутата Надежда Михайлова. След като синята партия с лидер Емил Кабаиванов събра около себе си няколко по-малки формации, които бяха в "Синята коалиция", като БСДП и Обединените земеделци, той заплаши бившите си съпартийци и колеги от формацията на Иван Костов със съдебни дела, ако използват на вота името "Синята коалиция". Така двете формации ще трябва да търсят ново име за обединението си, което тепърва да налагат пред избирателите. Отделно се оказа, че за да се регистрират като коалиция с ДСБ,  "Единство" трябва да е политическа партия, а то е регистрирано като неправителствена организация. Предсрочният вот всъщност постави съюза в невъзможност да се учреди като партия. Сега единственият вариант е "Единство" да участва с регистрацията на някоя друга партия, ако искат да се явят на вота като коалицията. Обсъждат се и различни варианти за име на обединението. Единият е "Синьо Единство", а другият – "ДСБ - Единство".

Предсрочният вот може да изиграе лоша шега и на формацията на Меглена Кунева. При създаването си "България на гражданите" стартира с около 6-7% подкрепа, но поне засега губи енергията от президентския вот за Меглена Кунева през 2011 г. и от учредяването на формацията.

Успехът или неуспехът на двете формации на предсрочния вот ще зависи до голяма степен от избирателната активност. При нисък процент гласуващи не е изключено двете формации да се окажат извън парламента. Каква ще е избирателната активност обаче е най-голямата загадка за изборите. И до голяма степен ще зависи от това как ще се развие ситуацията около протестите, които вече са насочени срещу цялата политическа система. Експресно проучване на "Алфа рисърч" по поръчка на БНТ, проведено в първите дни на протестите, показа доста голям процент на хората, които казват, че ще гласуват - 66%. Ситуацията обаче освен динамична е и непредвидима и отсега не може да се прогнозира точно какво ще се случи след три месеца. Сигурно е обаче друго - вероятността след протеста да се появи привлекателна за избирателите нова формация изглежда минимална. Не само поради краткото време до изборите, но и заради липсата на "лица" и лидери сред протестиращите.


    в к  капитал  велина  господинова

No comments:

Post a Comment

за мен съдържанието на страницата

СТРАХОТЕН САИТ ЗА БЕЗПЛАТНИ РЕКЛАМИ

PERFECT TIMING AND POSITIONING Just launched. Get in before the masses. Earn thousands weekly!

Your SEO optimized title page contents