Продавачът на въздух

Конкурсът за седми мултиплекс съвсем изпадна в безтегловност

Една от големите черни точки в досието на отишлото си вече правителство е процесът по цифровизация. А в момента изобщо не е ясно какво може да я заличи. При текущата политическа ситуация не се знае дали и кога бъдещите управляващи ще осигурят поле за работа на нов мултиплекс оператор. Държавата в момента е в ролята на продавач не на ефир, а на въздух, а и се оказва, че самият конкурс за нов оператор на мултиплекс изпадна в безтегловност. От двамата кандидати в него единият много-много не държи на този бизнес, а другият е против конкурсните условия, до степен, че ги обжалва в съда.

Та, като говорим за монополи ...

Бунтувайки се против очевидните монополи, повечето хора всъщност изобщо не са наясно с някои други, в по-специфични области. Като цифровия тв ефир. На практика при предишното правителство беше приета нормативната рамка, в условията на която то проведе конкурсите за първите шест мултиплекс платформи (бъдещите доставчици на цифрова ефирна телевизия). В резултат лицензите за тях бяха спечелени от две фирми, за които се смята, че са свързани с банкера Цветан Василев. От своя страна неговото правителство не предприе нищо, за да промени хода на нещата. Именно заради непрозрачните и ограничаващи конкуренцията конкурси за мултиплексите Европейската комисия (ЕК) даде България на съд. В отговор кабинетът на Борисов възприе политиката на "тупане на топката" в очакване процесът някак си да се размие или проточи. Единствената конкретна стъпка беше, че Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) в опит да убеди ЕК, че е готова да осигури конкуренция на пазара, организира конкурс за последен, технологично възможен мултиплекс. Документи за участие в него купиха две фирми - "Булсатком" и "Ди Ви Би Ти". Почти веднага обаче едната от тях - "Ди Ви Би Ти", го обжалва във Върховния административен съд (ВАС).

"Нагласен, непрозрачен и ..."

"Ди Ви Би Ти" е консорциум от български фирми, който преди време участва в конкурса за обществения мултиплекс (мрежата, по която ще се излъчват програмите на БНТ и БНР). Тогава той и "Мобилтел" бяха конкуренти на "Хану про", която в крайна сметка спечели наддаването.

Причината "Ди Ви Би Ти" да обжалва сегашната процедура, е желанието на компанията тя да бъде спряна, а правилата й - изменени съобразно европейските норми. Това става ясно от текста на жалбата, заведена на 13 февруари във ВАС. "Конкурсът се провежда по старите правила въпреки настояването на ЕК за честен и прозрачен конкурс с ясни правила. КРС не са направили нищо в тази посока освен отмяната на условието да нямаш тв програма извън България. Ние не желаем да играем на нагласен, непрозрачен и манипулативен конкурс", коментираха от "Ди Ви Би Ти". От компанията настояват, ако КРС не може да се справи със ситуацията да се допита до ЕК. И отделно смятат, че наддаването може да се окаже безсмислено поради липсата на свободни честоти.

Позицията на КРС още от момента, в който обяви конкурса, е, че правилата му са напълно в съответствие с европейските изисквания и няма причина той да бъде спиран. Засега предстои да стане ясно дали жалбата във ВАС ще спре процедурата. Решение по въпроса трябва да има с определение на съда, каквото се взема по всеки конкретен случай, като магистратите преценяват евентуалните последици. Такова определение към момента няма.

Ако изключим несъгласието на "Ди Ви Би Ти" с условията на конкурса, представителите на дружеството досега винаги са твърдели, че имат сериозен интерес към доставката на тв сигнал по цифровия ефир, като управителят му Бойко Бочев признава, че би търсил партньор за това.

На чужд терен

По-различна е ситуацията с другия кандидат за евентуалния нов лиценз - "Булсатком". Това е практически най-големият доставчик на телевизионен сигнал в България, по неофициални данни с дял от около 35% от пазара като брой абонати. Фирмата нашумя с това, че взе лиценз за четвърти мобилен оператор от КРС и обяви проект за изстрелване на свой собствен спътник. Доскоро сателитният оператор беше във вихъра на шумна война с bTV, която прекрати подаването на програмите си към клиентите му. Досега обаче от компанията не беше публично заявяван сериозен интерес и към цифровия ефир. Принципно нейният интерес е точно в обратната посока - не в безплатното разпространение на телевизионно съдържание, а в платената доставка на такова.
Според източници от пазара "Булсатком" няма желание да инвестира и в платформа за цифрова телевизия. По-скоро интересът на компанията е да развие пакетни услуги - сателитна телевизия, интернет и мобилни услуги от ново поколение чрез мрежа по стандарта от четвърто поколение LTE. Ако все пак се стигне до истинско наддаване, участието на "Булсатком" на него и евентуалното спечелване на лиценза се разглежда като изравняване на позициите, поне до известна степен, с основния притежател на БТК Цветан Василев. Именно неговото име се свързваше с атаката на bTV срещу "Булсатком" преди около два месеца във връзка с амбициите на телекома да навлезе на пазара на платена телевизия. Тоест интересът на сателитния доставчик диктува той да е подготвен за евентуални следващи стъпки на конкуренцията. И участието му в конкурса на КРС се обяснява именно по този начин.

Ефир или въздух?

В крайна сметка картината, очертала се на екрана на бъдещия цифров ефир, е грозна и представлява точно обратното на това, което Европейският съюз цели с процеса: разширяване на ограничения аналогов капацитет на ефира, за да влязат повече играчи и засилената конкуренция да доведе до намаляване на цените на рекламата и увеличаване на качеството на програмите. Идеята освен това е и да бъдат намалени разходите на телевизиите за излъчване на програмите им и вместо това да им останат повече свободни средства за инвестиране в програмно съдържание. В българския вариант цифровизацията се изроди във възпроизвеждане на монопола и несъразмерни държавни разходи за рекламиране на процеса. И макар преговорите между телевизиите и съществуващите мултиплекс оператори за тарифите, които създателите на съдържание да плащат на доставчика, да не са приключили, засега няма сигнали иначе по-големият капацитет при цифровизацията да доведе до много по-ниски такси.

С една дума, отивайки си, кабинетът оставя лепкава каша в цифровизацията с монополизиран пазар и съдебно дело срещу България, което може да доведе до глоби за данъкоплатеца на ден до отстраняване на нарушението. Отделно от това, ходът на конкурса на КРС за евентуален нов мултиплекс, е силно застрашен. Срокът за подаване на заявки за участие в него е 14 март, а самото наддаване е насрочено на следващия ден. Дотогава със сигурност няма да е ясно нито кои са следващите управляващи, нито пък имат ли волята да освободят необходимите за работата на въпросния оператор честоти. Те са заети от структури на отбранителното министерство, а сумата, необходима им, за да си купят нова техника, работеща на други честоти, не е уточнена. Със сигурност, поне по досегашните изявления по темата, тя ще е от порядъка на стотици милиони левове. Разход от този порядък едва ли ще бъде приоритет на следващо правителство. Тоест ситуацията по никакъв начин не насърчава участниците в конкурса за сериозно наддаване. В условията на КРС е записано, че самият лиценз, както и плащанията и изискванията по него, ще започнат да текат, след като честотите бъдат освободени. Неяснотите около този срок обаче са сериозна пречка за всеки инвеститор.

Така реално шансът да има реална конкуренция на пазара на цифрова тв доставка изглежда все по-далечен.   

В К  КАПИТАЛ ВЕСИСЛАВА  АНТОНОВА