Ще изненадат ли гражданите Бойко Борисов, или само ще се оплакват

Карикатура на Иван Кутузов от януари 2007 г.
Фотограф: Иван Кутузов

Прав е премиерът Бойко Борисов - свикнали сме да се оплакваме. Тук наистина е прав. Иначе как да си обясним, че нашенският модел на демокрация не работи, след като има законова рамка, позволяваща да упражняваме гражданските си права и да контролираме институциите.  

Цял низ от назрели, направо презрели проблеми в обществото говорят, че имаме

български парадокс

- демократичните механизми не се задействат, но не защото няма условия това да стане, а въпреки условията.  

При все че България е нещо като шампион по брой на граждански организации на глава от населението, които разполагат с широка гама права за публичен контрол над институциите и управлението, контролът или отсъства, или от него няма никакъв съществен резултат.

А както знаем, демокрацията по света се разви дотам, че неправителственият сектор пое съществени функции в контрола върху властта. Т.нар. двустепенна система на управление предвижда избор на настоятелство. Точно то осъществява контрол върху целите, мисията и изразходването на средства в дадено учреждение или организация.

Настоятелствата се избират от нас 

гражданите, за да проверяват какво става в детските градини, училищата, университетите и БАН. Също в читалищата, църквите, джамиите, спортните клубове и самите неправителствени организации.

Както се досещаме, проверката основно е за ефективното използване на отпуснатите пари.

Как става или как би могло да става това на практика? Според правилника за устройството и дейността на училищните настоятелства например родителите избират настоятелства в училищата и детските градини. Уставът на Българската православна църква дава изключителни права на гражданите от епархията за избор на настоятелство. Законът за народните читалища също регламентира избора на настоятелство и т.н. И за болниците е предвидена възможността да имат настоятелства още от 1999 г.

Но нямат 

Може би обяснението е в разбирането на здравния министър: "Ако има корупция в обществото, може да я има и в болничните настоятелства.'. Да, но нали злоупотреби стават и без настоятелства.

В БАН обаче имаме новосъздаден съвет на настоятелите. И в държавните университетите може да има, но при висшите училища проблемът се усложнява от академичната автономия, разбирана като неприкосновено право за развихряне на недотам академични и контролни практики.

Правилникът на Софийския университет например предвижда съвет на настоятелите от седем членове, петима от които се избират от академичния съвет по предложение на ректора. Получава се така, че ректорът се самоконтролира, което е условие за неефективно управление на средства, не поради липсата, а въпреки наличието на контролен орган. Никой не се съмнява в ректора, който както повечето хора на науката се ръководи от безкористни идеали и милее за развитието на университета. Просто има условия.

Работата е там, че изборът на членове по препоръка на ректора представлява идеален пример за сливане на власт и за сблъсък на интереси.

Как научното ръководство ще се самоконтролира, когато то е заинтересовано науката да се развива, а това развитие става с пари, а не само с приказки за значението на науката. А финансовият министър казва, че няма пари. Ами ако учените решат, че е жизненоважно да изследват планетата Марс? Може наистина да е много важно, ама ако няма пари за парно? Пък и колкото човек да е учен, какъвто и интелектуалец да е, все ще прояви интерес и към размера на заплатата си. Може и по-голям, отколкото към това дали средствата се изразходват ефективно.

Някои може би си мислят, че всъщност настоятелствата не са това което са, че няма полза от тях и управленските екипи така или иначе правят каквото искат. Не е така. Но не е така в модерните общества. Не е така там, където гражданите са убедени, че нещата зависят от тях.

Проблемът у нас е, че

от малки ни повтарят "няма смисъл" 

и следователно няма смисъл от намесата на нас, гражданите, в управлението на публичните дела. И защо да ни учат да сме граждани, когато опитът сочи, че безхаберието и незаинтересоваността излизат на далавера. Според едно проучване едва 15% от незавършилите и 30% от завършилите студенти по право и политология са наясно с темата за избор на настоятелство и ролята на този избор за развитието и управлението на демокрацията. Какво остава за другите, които са далеч от правото и политологията.

Остава съпричастността на повечето от нас към изграждането на нещо, което е демокрация, но не съвсем. И отказът да вземем нещата в свои ръце с оправданието "няма смисъл". Този отказ е и последствие, и причина на нашата не съвсем демокрация. 

Това е

темата за нас, не съвсем гражданите

Дали ще спрем да гледаме безучастно наоколо, или ще започнем да оказваме съдействие и активно да участваме в управлението на нашите църкви, училища, читалища и университети. Дали пък най-сетне няма да вземем решение да се намесим в контрола по разходването на средства в нашите партии, фондации и спортни клубове. Най-малкото поне да се позаинтересуваме следващия път кога, как и защо ще избират настоятелства в организациите, с които имаме отношения.

Защото тези, които подлежат на наблюдение, най-често си траят. Светият синод  засега не проявява усърдие в разгласяването на изборите за настоятели. В културата и образованието, когато дойде някой читав министър, трудно намира подкрепа да се въведе граждански контрол върху управлението. Причината е в страха по стъпалата на йерархията да не би да се разоре нечий двор. Ние обаче точно за този двор ли най-много сме загрижени?

Така че: Има ли смисъл?

* Авторът е политолог