Огнян Минчев: Първанов, или социал-демагогски популизъм, прикриващ олигархичния контрол в задкулисието

Огнян Минчев

С какво ще се запомни Георги Първанов като президент?. Хм, философски въпрос - има ли безличието физиономия? От определени ъгли на наблюдение - да, има. 

Политическото присъствие на Първанов като президент се разкрива в два взаимоизключващи се модуса. Първият модус е нищетата на публичното присъствие, отказът да се поеме лична отговорност за случващото се в България и с България.

Първанов ще се запомни като политик с ясна лична позиция само в случаите когато 

обслужва чужд национален интерес
- когато отхвърли акцията на НАТО срещу режима на Милошевич през 1999 г., когато коленопреклонно благодари за "големия шлем" енергийни проекти, поставящи България отново под дългосрочния стопански и стратегически контрол на Русия.

За това, че България имаше президент между 2001 и 2011 г. можеше да се разбере предимно от сводките на ловно-рибарския съюз

Първанов е бледа сянка на присъствие в публичните, легитимните, официалните механизми и процедури на властта. За това, че България имаше президент между 2001 и 2011 г. можеше да се разбере предимно от сводките на ловно-рибарския съюз, от слуховете и сплетните долитащи по "тънката част" от модните агенции и чалгаджийските среди.

Разбира се, имаше и официална хроника - за посещения в страната и чужбина. Не всяка чужбина. Първанов го канеха предимно 

на изток от Азербайджан и на запад от Токио

Европа и Америка не се надпреварвахада го приемат, а спорадичните му посещения в екзотични дестинации - Австралия, Латинска Америка - имаха строго протоколен характер. Да не забравя - Първанов договори с Илхам Алиев в Азербайджан 1-2 млн. кубометра природен газ годишно. Не стана ясно само как ще го докара до България - по телефона или през единствената тръба от Русия... Архар, вълци ... Останалото е мълчание...  

За сметка на това, Първанов се разгръща мащабно във втория си модус на употреба на властта -

модусът на задкулисието

Ръчно управление на БСП през първия мандат и изкусни мръсни номера срещу окопитилия се Станишев през втория мандат. Бащинство на тройната коалиция в полза на арогантния контрол на олигархията върху властта и националното богатство. Изкусно интригантство в политическото брокерство с една основна цел – да се избегне развитието на реална алтернатива на олигархичното статукво.

Политическото верую на Първанов е размазаната политическа отговорност в безкрайни и безпринципни коалиционни формули, при които не е възможно идентифициране на този, който пие и на този, който плаща.

Политическото верую на Първанов е размазаната политическа отговорност в безкрайни и безпринципни коалиционни формули

Някои го смятат за ляв, а самият той се самоназова "социален" президент. Тези определения са пресилени – Първанов

няма политически цвят

защото не изповядва определени възгледи. Негово верую беше и си остава социал-демагогският, ориенталско-народняшки популизъм, прикриващ олигархичния контрол в задкулисието.

Тревогата му от приближаващия край на мандата се изля в уродливото недоразумение "АБВ" – гражданска инициатива с политическа цел на интелектуални среди около президента. АБВ ми напомня за стария виц защо милиционерите ходят винаги по трима – единият знае да чете, вторият – да пише, а третият внимателно следи двамата интелектуалци да не направят някоя глупост...

в  к  дневник