"Сега Европа говори немски." Тази реплика, дарила с международна известност своя автор Фолкер Каудер, е колкото нетактична, толкова и вярна. С нея председателят на парламентарната фракция на управляващия Християндемократически съюз (ХДС) не само улови духа на отминалата 2011, но и тенденцията за следващите години. Защото правилата на новия ЕС, който ще се роди от руините на дълговата кризата, вероятно ще бъдат написани на немски.
В момента всички гледат към Германия с надежда и със страх. Бъдещето на еврото е в ръцете на германския канцлер Ангела Меркел. От нея зависи дали то ще оцелее и как ще изглежда еврозоната в бъдеще. Това постави федералната република в нова роля, с която все още не може да свикне нито тя самата, нито нейните партньори в ЕС. А време за настройка няма - бомбата на дълговата криза тиктака. И ако очевидно чувстващата се некомфортно в ролята си на доминиращ лидер Меркел скоро не даде ясен сигнал докъде е готова да стигне, за да спаси еврото, пазарите могат да решат съдбата му вместо нея.
Желязната лейди и нейната свита
Едно от най-устойчивите клишета в ЕС е това за френско-германския мотор. Наскоро то беше освежено и ребрандирано с неологизма "Меркози", обозначаващ водещия дует на Европа. С атаките на пазарите срещу Франция, заплахите за първокласния й ААА рейтинг и уязвимостта на банките й обаче, дисбалансът в двойката става все по-явен. А клишето, че това партньорство служи да прикрива силата на Германия и слабостта на Франция - все по-вярно. Или както отбеляза преди време бившият президент на Европейската комисия Романо Проди - вече Меркел е тази, която решава, а Саркози е този, който дава пресконференции, за да обяснява решенията й.
Не че Меркел е искала тази роля и вече не усеща тежестта от нея. "Германия трябва да живее с бремето на очакванията - ако не води, е обвинявана в нехайство. Ако води, е критикувана в жажда за хегемония," казва пред "Капитал" Кай-Олаф Ланг, експерт от престижната германска фондация "Наука и политика". Колко труден е този баланс разбира и Михаел Майстер, зам.-председател на парламентарната група на ХДС в Бундестага. "Вярно е, че очакванията на другите към Германия вече не са същите. Трябва да подхождаме предпазливо към тях, защото не искаме Германия да бъде представяна като хегемон. Това би противоречало на концепцията на ЕС за партньорство", казва Майстер в интервю за "Капитал" (виж интервюто на стр. 12-13).
Между германоцентризма и германофобията Би било честно да се признае, че Меркел е притисната от всички страни от противоречащи си и трудно изпълними искания. От една страна, европейските й партньори настояват за повече водачество в разрешаване на кризата. От друга обаче, новата сила на Германия предизвиква негодувание и страх. Същевременно пазарите очакват от нея да се съгласи да има общи еврооблигации и да позволи на ЕЦБ да се намеси по-активно в защитата на уязвимите страни в еврозоната. Но германските избиратели не искат и да чуят да плащат още за чужди дългове, а перспективата за инфлация им навява неприятни спомени. И сред всичко това Меркел трябва да мисли и за недоволните си и заплашени от изчезване коалиционни партньори, както и за конституционните съдии в Карлсруе и депутатите в Бундестага, които следят под лупа всяко нейно обещание в Брюксел и са винаги готови да го отменят или блокират.
Недоволството срещу германския канцлер е не само заради арогантността, с която налага своите виждания в Европа, но и заради съдържанието им. Магическата формула, която Меркел предлага за спасяване на еврото, е проста – всички да станат като Германия. Новият фискален пакт, предложен през декември, предписва немска фискална диета – контрол над бюджетния дефицит и дълга и наказания за нарушителите. "Ясно е, че този пакт означава прекалени икономии в продължение на поне пет години в Европа. Както вече виждаме, това затягане на коланите ще тласне държавите от периферията в още по-дълбока рецесия. В резултат растежът в Европа ще бъде анемичен за поне половин десетилетие. А тъй като той е ключов за намаляването на дълга, това означава, че стратегията ще се провали и по този показател", казва пред "Капитал" Себастиан Дулиен, анализатор от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика. Както Гърция показа, този фискален садо-мазохизъм няма шанс да проработи.
Две числа от последните дни показват нагледно колко дълбок е разривът между ядрото на еврозоната и нейната периферия. Данните за декември сочат, че безработицата в Испания, нараснала за пети път, е поставила нов тъжен рекорд - 22.9%. В Германия също имаше рекорд, но в обратната посока – 6.8%, което е най-ниската стойност от обединението на страната. Две толкова различни икономики няма как да следват едни и същи рецепти. И първата трудно ще започне да расте и създава работни места само с бюджетна диета.
Германия обаче продължава да настоява, че това, което е добро за нея, е добро и за всички останали. И увлечена в налагането на фискално пуританство и бюджетен аскетизъм, отказва да признае, че собственият й икономически модел също е допринесъл да се стигне до огромните дисбаланси между северния и южния фланг на Стария континент. Както напомни наскоро португалската евродепутатка Ана Гомеш: "Вашите бюджетни излишъци, скъпи германски приятели, са всъщност огледален образ на нашите дефицити."
Накъде ни водиш, Германия?
"Сегашното правителство в Берлин не съчетава своята реалистична линия към ЕС с грандиозна европейска стратегия или проект, или с големи амбиции как да се реформира съюзът. Тази политика не успява да създаде нов наратив, който да ни казва защо се нуждаем от Европа, защо зависим от нея и следователно защо трябва да направим всичко възможно да спасим ЕС и неговата валута", казва пред "Капитал" д-р Петер Бекер, старши изследовател по европейска интеграция във фондация "Наука и политика". Според него германците не са разочаровани от Европа и еврото. Но са учудени от динамиката и дълбочината на кризата. "Другото, от което са изненадани, е защо останалите европейци обвиняват протегнатата за помощ ръка на Германия за неволите си вместо собствените си политици", обяснява Бекер.
Така любовта на Германия към Европа вече не е безусловна и все повече отстъпва на прагматизма. Което не означава, че Берлин няма основания да брани еврото с всички сили. "Запазването на еврото е от жизненоважен икономически и политически интерес на Германия. Точно заради този интерес тя трябва да направи повече за спасяването му", казва Себастиан Дулиен от Европейския съвет за външна политика. Можем да добавим само – и дано го направи бързо.
Изтласкана на върха от бурята в еврозоната, Германия никога не е била толкова толкова важна в Европа. А също и толкова изолирана и мразена. Сп. Newsweek наскоро сложи на корицата си никак не ласкателна и дори леко зловеща снимка на Меркел с голямо заглавие Achtung! ("Внимание!"). Европейската преса е още по-нападателна. Британските таблоиди говорят за "Четвърти райх" и претоплят безвкусни шеги за Втората световна война, а в гръцките медии обличат германския канцлер в нацистка униформа. "Едва две десетилетия след обединението на Германия Европа пак се връща към своите следвоенни стереотипи за страната", констатира германският писател Паул Хокинос в свой текст за американското издание Foreign Policy.
Промяна има и в самата Германия. Някогашният автоматичен знак за равенство между националните и европейските интереси вече липсва. "Тя унищожава моята Европа", оплака се наскоро легендарният бивш канцлер и ментор на Меркел Хелмут Кол от своята наследница. "Берлин не е казал "сбогом" на традиционните ценности на своята политика към Европа. Но от няколко години Германия започна да се бори по-самоуверено за своите интереси. Това не е свързано толкова с някакъв идеологически завой, а с натиск от бюджета, от трудовия пазар и от общественото мнение", смята Кай-Олаф Ланг. И обобщава, че европейската политика на Германия навлиза в период на "ангажиран реализъм", който не е нито егоистичен, нито идеалистичен.
В момента всички гледат към Германия с надежда и със страх. Бъдещето на еврото е в ръцете на германския канцлер Ангела Меркел. От нея зависи дали то ще оцелее и как ще изглежда еврозоната в бъдеще. Това постави федералната република в нова роля, с която все още не може да свикне нито тя самата, нито нейните партньори в ЕС. А време за настройка няма - бомбата на дълговата криза тиктака. И ако очевидно чувстващата се некомфортно в ролята си на доминиращ лидер Меркел скоро не даде ясен сигнал докъде е готова да стигне, за да спаси еврото, пазарите могат да решат съдбата му вместо нея.
Желязната лейди и нейната свита
Едно от най-устойчивите клишета в ЕС е това за френско-германския мотор. Наскоро то беше освежено и ребрандирано с неологизма "Меркози", обозначаващ водещия дует на Европа. С атаките на пазарите срещу Франция, заплахите за първокласния й ААА рейтинг и уязвимостта на банките й обаче, дисбалансът в двойката става все по-явен. А клишето, че това партньорство служи да прикрива силата на Германия и слабостта на Франция - все по-вярно. Или както отбеляза преди време бившият президент на Европейската комисия Романо Проди - вече Меркел е тази, която решава, а Саркози е този, който дава пресконференции, за да обяснява решенията й.
Не че Меркел е искала тази роля и вече не усеща тежестта от нея. "Германия трябва да живее с бремето на очакванията - ако не води, е обвинявана в нехайство. Ако води, е критикувана в жажда за хегемония," казва пред "Капитал" Кай-Олаф Ланг, експерт от престижната германска фондация "Наука и политика". Колко труден е този баланс разбира и Михаел Майстер, зам.-председател на парламентарната група на ХДС в Бундестага. "Вярно е, че очакванията на другите към Германия вече не са същите. Трябва да подхождаме предпазливо към тях, защото не искаме Германия да бъде представяна като хегемон. Това би противоречало на концепцията на ЕС за партньорство", казва Майстер в интервю за "Капитал" (виж интервюто на стр. 12-13).
Между германоцентризма и германофобията Би било честно да се признае, че Меркел е притисната от всички страни от противоречащи си и трудно изпълними искания. От една страна, европейските й партньори настояват за повече водачество в разрешаване на кризата. От друга обаче, новата сила на Германия предизвиква негодувание и страх. Същевременно пазарите очакват от нея да се съгласи да има общи еврооблигации и да позволи на ЕЦБ да се намеси по-активно в защитата на уязвимите страни в еврозоната. Но германските избиратели не искат и да чуят да плащат още за чужди дългове, а перспективата за инфлация им навява неприятни спомени. И сред всичко това Меркел трябва да мисли и за недоволните си и заплашени от изчезване коалиционни партньори, както и за конституционните съдии в Карлсруе и депутатите в Бундестага, които следят под лупа всяко нейно обещание в Брюксел и са винаги готови да го отменят или блокират.
Недоволството срещу германския канцлер е не само заради арогантността, с която налага своите виждания в Европа, но и заради съдържанието им. Магическата формула, която Меркел предлага за спасяване на еврото, е проста – всички да станат като Германия. Новият фискален пакт, предложен през декември, предписва немска фискална диета – контрол над бюджетния дефицит и дълга и наказания за нарушителите. "Ясно е, че този пакт означава прекалени икономии в продължение на поне пет години в Европа. Както вече виждаме, това затягане на коланите ще тласне държавите от периферията в още по-дълбока рецесия. В резултат растежът в Европа ще бъде анемичен за поне половин десетилетие. А тъй като той е ключов за намаляването на дълга, това означава, че стратегията ще се провали и по този показател", казва пред "Капитал" Себастиан Дулиен, анализатор от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика. Както Гърция показа, този фискален садо-мазохизъм няма шанс да проработи.
Две числа от последните дни показват нагледно колко дълбок е разривът между ядрото на еврозоната и нейната периферия. Данните за декември сочат, че безработицата в Испания, нараснала за пети път, е поставила нов тъжен рекорд - 22.9%. В Германия също имаше рекорд, но в обратната посока – 6.8%, което е най-ниската стойност от обединението на страната. Две толкова различни икономики няма как да следват едни и същи рецепти. И първата трудно ще започне да расте и създава работни места само с бюджетна диета.
Германия обаче продължава да настоява, че това, което е добро за нея, е добро и за всички останали. И увлечена в налагането на фискално пуританство и бюджетен аскетизъм, отказва да признае, че собственият й икономически модел също е допринесъл да се стигне до огромните дисбаланси между северния и южния фланг на Стария континент. Както напомни наскоро португалската евродепутатка Ана Гомеш: "Вашите бюджетни излишъци, скъпи германски приятели, са всъщност огледален образ на нашите дефицити."
Накъде ни водиш, Германия?
"Сегашното правителство в Берлин не съчетава своята реалистична линия към ЕС с грандиозна европейска стратегия или проект, или с големи амбиции как да се реформира съюзът. Тази политика не успява да създаде нов наратив, който да ни казва защо се нуждаем от Европа, защо зависим от нея и следователно защо трябва да направим всичко възможно да спасим ЕС и неговата валута", казва пред "Капитал" д-р Петер Бекер, старши изследовател по европейска интеграция във фондация "Наука и политика". Според него германците не са разочаровани от Европа и еврото. Но са учудени от динамиката и дълбочината на кризата. "Другото, от което са изненадани, е защо останалите европейци обвиняват протегнатата за помощ ръка на Германия за неволите си вместо собствените си политици", обяснява Бекер.
Така любовта на Германия към Европа вече не е безусловна и все повече отстъпва на прагматизма. Което не означава, че Берлин няма основания да брани еврото с всички сили. "Запазването на еврото е от жизненоважен икономически и политически интерес на Германия. Точно заради този интерес тя трябва да направи повече за спасяването му", казва Себастиан Дулиен от Европейския съвет за външна политика. Можем да добавим само – и дано го направи бързо.
Изтласкана на върха от бурята в еврозоната, Германия никога не е била толкова толкова важна в Европа. А също и толкова изолирана и мразена. Сп. Newsweek наскоро сложи на корицата си никак не ласкателна и дори леко зловеща снимка на Меркел с голямо заглавие Achtung! ("Внимание!"). Европейската преса е още по-нападателна. Британските таблоиди говорят за "Четвърти райх" и претоплят безвкусни шеги за Втората световна война, а в гръцките медии обличат германския канцлер в нацистка униформа. "Едва две десетилетия след обединението на Германия Европа пак се връща към своите следвоенни стереотипи за страната", констатира германският писател Паул Хокинос в свой текст за американското издание Foreign Policy.
Промяна има и в самата Германия. Някогашният автоматичен знак за равенство между националните и европейските интереси вече липсва. "Тя унищожава моята Европа", оплака се наскоро легендарният бивш канцлер и ментор на Меркел Хелмут Кол от своята наследница. "Берлин не е казал "сбогом" на традиционните ценности на своята политика към Европа. Но от няколко години Германия започна да се бори по-самоуверено за своите интереси. Това не е свързано толкова с някакъв идеологически завой, а с натиск от бюджета, от трудовия пазар и от общественото мнение", смята Кай-Олаф Ланг. И обобщава, че европейската политика на Германия навлиза в период на "ангажиран реализъм", който не е нито егоистичен, нито идеалистичен.
Posts
No comments:
Post a Comment