Неутрино частиците изглежда опровергаха теорията на Айнщайн като бяха забелязани да се движат по-бързо от светлината, а откритие на няколко подобни на Земята планети събудиха заспалите надежди за откриване на живот в друга галактика. Ето десетте най-големи истории свързани с науката през отиващата си година в класацията на в. "Guardian".Графенът ще е материалът на XXIвек
Графенът представлява единичен равнинен лист от въглеродни атоми с дебелина един атом. Той може да бъде използван за направата на всичко от пластмаси до тъчскрийн екрани, но по-евтино и по-ефективно, казват учени. Тези постижена са още далече в бъдещето, но очакванията са оптимистични. Според Джеймс Хоун от университета Colmobia, графенът е най-здравият някога измерен материал и около 200 пъти по-здрав от използваната в строежите стомана. "Ще ви трябва слон, балансиращ върху молив, за да пробиете лист графен с дебелина колкото една торбичка", казва Хоун пред Би Би Си. Не става дума само за здравина – многостранната приложимост на графена е основната причина за вниманието на учените към специалния материал. Смята се, че той може да бъде използван за направата на електроника, сплави и друг материали. Вероятно за това технологичните гиганти IBM, Samsung и Nokia инвестират милиарди долари в изследването на графена.
Движението по-бързо от светлината може да е възможно
Въпреки Айнщайн, който ни убеждаваше преди един век, че нищо не може да се движи по-бързо от светлината, изглежда тази година учените са намерили аномалия, която отхвърля това правило. През септември учените в CERN в Женева изстрелват сноп неутрино частици към колегите си в лабораторията Гран Сасо в Италия на разстояние 730 км. За учудване на изследователите неутрино частиците пристигат толкова с такава скорост, че са се движили по-бързо от светлината, макар и много малко по-бързо – около 60 милиардни от секундата. Повечето експерти смятат, че експериментът не е бил извършен правилно и ще бъде опроверган ако бъде повторен. Второто изстрелване на сноп неутрино частици обаче показва подобни резултати. Това поставя професор Джим ал Халили от университета Surrey в доста неудобна ситуация – той обещава да "си изяде шортите" наживо по телевизията, ако бъде доказано, че неутрино частиците се движат по-бързо от светлината.
Съвременните хора са населявали Европа хиляди години по-рано от колкото смятахме досега
Открити в Италия и Англия зъби и кости доказват, че съвременните хора са дошли в Европа около 5 000 години по-рано от смятаното досега. Според изследване публикувано в списание Nature откритите фрагменти са на възраст между 41 и 45 хил. години, а досега съществуваше разбирането, че хомо сапиенс е дошъл малко след като неарденталците са започнали да измират – преди 35-40 хил. години. Досега се смяташе, че ако наистина хората са заместили неарденталците, то те са действали наистина много бързо. Новата информация обаче показва, че всъщност двете раси са населявали континента едновременно. "Смятаме, че хората са живеели заедно с неарденталците между 3 и 5 хил години," казва д-р Том Хигъм от Оксфордския университет. Този период може да е бил достатъчен на прадедите ни да изтрият от лицето на земята неарденталците, коментира в. "Guardian".
Графенът е най-тънкият и най-здрав познат материал
[Wikimedia Commons]
Женският мозък свети по много специален начин след оргазъм
През ноември учени съобщават, че са успели да заснемат първия в света клип на женски мозък в състояние на очакване, изпитване и отшумяване на оргазъм. Анимацията показва как невроните решително се събират "светвайки" на екраните на учените, след това избухват лудо преди отново да се успокоят, докато тестовият образец получава оргазъм. Според професора по психология Бари Комисарук от университета Rutgers в Ню Джърси, откритията може да помогнат в разбработване на лечения за мъже и жени, които не могат да достигнат сексуален климакс. Кейт Съкел, която е обектът на изследване, казва пред в. "Guardian", че е успяла да се стимулира, въпреки че е лежала в малката кабинка на ядрено магнитния резонанс. "Ако мърдаш прекалено много, може да провалиш експеримента," казва Съкел. "Не беше много лесно да достигна оргазъм, но не се оказа толкова трудно, колкото смятах."
Астрономи откриха планета, на която е най-вероято да има живот
Наблюдения на телескопа Kepler откриват планета около друго слънце, която е най-подобното нещо до Земята засичано досега. Kepler 22-b е около 2.4 пъти по-голяма от Земята и се намира в т.нар. зона "Goldilocks" около звездата си. С други думи, това означава, че атмосферата й не е нито прекалено гореща, нито прекалено студена. Според учените температурата на повърхността е около 22 градуса, а годината продължава 290 земни дни. Астрономите също така спекулират, че на Kepler 22-b има вода. "Това е най-важното събитие в търсенето на близнак на Земята," казва ученият Дъглас Хъджинс от програмата Kepler. За съжаление планетата се намира доста далече – на 600 светлинни години от Земята. Това означава, че едно радио съобщение, което да пита евентуалното й население как е, ще има нуждата от 1200 г. за да получи отговор.
Може да спечелиш Нобелова награда, въпреки че си мъртъв
Едно от най-стриктните правила на комисията, отговорна за изпълнението на молбата на Алфред Нобел за раздаване на награди за научни постижения, е решението, че само живи хора могат да получават приза. "Работа на починал човек няма да бъде разглеждана (за награда)," гласи постановлението. На 3 октомври комисията обаче обявява Ралф Стайнман за лауерат по медицина, без да знае, че канадският имунолог е починал предишния петък. След бърз преглед на книгата с правила и извънредна среща на нобеловското събрание се взима решението, че присъждането на наградата остава "защото е направена с добра воля, основавайки се на схващането, че лауреатът е бил жив." Всъщност постановлението, че починали хора не могат да получават Нобелова награда, е взето през 1974 г. Преди това е било възможно наградата да бъде получена посмъртно, ако научното постижение е било номинирано преди февруари на същата година – както в случая на Даг Хамаршолд, който печели наградата през 1961 г. Тази година Стайнман споделя приза си с американеца Брус Ботле и френският биолог Жул Хофман. Всички са наградени заради изследвания на имунната система. Преди да почине Стайнман се е самолекувал с терапия, базирана на собствените му изследвания, но умира след четиригодишна битка с рак на панкреаса.
Канадският имунолог Ралф Стайнман получи Нобелова награда за медицина след смъртта си
Стволовите клетки може да не са голямата надежда на медицината през XXI век
Мечтата на парализираните хора да отново да проходят след инжекции със стволови клетки бе съкрушена от решението на гиганта в биотехнологиите Geron да се откаже от първите експерименти с хора. Според Geron трудната икономическа ситуация, която не позволява събирането на достатъчно пари, ги е принудило да спрат работата върху проекта със стволовите клетки. Решението е голям удар за хората, които са се надявали терапията със стволови клетки да се превърне в норма. В експериментите на Geron участват едва четирима души, като целта е просто да се разбере дали терапията е безопасна. Не се наблюдават странични ефекти, но пациентите също така не проявяват никакви признаци на подобрение, въпреки че лабораторните експерименти с плъхове са обнадеждаващи. Въпреки неуспеха на Geron други учени работещи със стволови клетки за лечение на заболявания като болестите на Алцхаймер и Паркинсон се надяват да постигнат повече.
Марс продължава да е препъни камък за човечеството
Въпреки повече от половин век изпращане на сонди до Червената планета, космическите инженери все още са твърде несигурни при всяко изстрелване. От 38 мисии до Марс 19 имат сериозни проблеми, което е провал на 50% от опитите. Последната жертва на "големия галактически таласъм", както е наричан Марс от изследователите, бе руската мисия "Фобос-Грунт", която трябваше да потегли на 10-месечна мисия до Червената планета. Вместо това космическата сонда заседна в орбита около Земята и все още кръжи някъде там. Всички опити неподатливият сателит да бъде накаран да рестартира системите си и да се самоизстреля към Марс завършиха с неуспех и "Фобос-Грунт" изпрати едва няколко радиосигнала преди да се изключи. Сега надеждите за изследване на Марс са насочени към гигантската мобилна лаборатория Curiosity (Любопитност – бел.ред.), построена от САЩ, която успешно полетя към Червената планета. Очаква се тя да кацне през август 2012 г. и да обикаля повърхността на Марс, събирайки проби от почвата и анализирайки ги на място. Една от основните цели на мисията е да разбере, дали някога Червената планета е била способна да поддържа живот.
Неуспешната мисия до Марс на руската космическа агенция се очаква да падне на Земята на 11 януари
[Roscosmos]
Археоптерикса може да не е бил първата птица
Изследователите на еволюцията при птиците бяха изненадани от изследването на Синг Су от университета Лини в Китай, който заедно с колегите си проучва нова вкаменелост подобна на археоптерикса. Съществото, наречено "сиаотинджи женги", прилича на птица, но не принадлежи към родословното им дърво, а всъщност по-скоро е част от вид динозаври, наричани дейнонихозаври. Те са ходили на два крака, яли са месо и са имали прибиращи се нокти, като вероятно най-известният им представител е велосираптора. Най-интересното откритие на китайските учени обаче е, че археоптерикса също принадлежи към групата на дейнонихозаврите. Така това означава, че археоптериксът може да не е пряк прадядо на съвременните птици.
Частицата на Бог наистина съществува
Всъщност, най-вероятно съществува или поне шансовете за това са доста големи. След десетилетие на проучвания и около 9 млрд. долара инвестиция за построяването на Големия адронен колайдер в Женева, най-накрая в средата на декември учените съобщиха, че най-вероятно са успели да зърнат митичния Хигс бозон. Той е наричан "крайъгълният камък на Вселената" и "божествената частица". Смята се, че се е появил при Големия взрив преди 13.7 млрд. години и е нещо като "лепилото", което е събрало летящите из Космоса частици, за да формират галактики, звезди и планети. За да бъдат потвърдени подозренията на екипа специалисти обаче е нужна повече информация, така че светът остава в очакване.
Етикети
Търсене53 коментара
Контролната зала на Големия адронен колайдер в CERN
Posts
