Марио Драги: Разпадът на еврозоната ще има висока цена

Чувствам се като човек, ходещ по-високо опъното политически тънко въже. Така се оприличи новият президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги в първото си интервю на поста, дадено пред в. "Файненшъл таймс".

Той предупреди за високите разходите, които очакват еврозоната в случай на разпад, нарушавайки табуто да не се говори за такъв сценарий. Драги е убеден, че страните, които напуснат валутния блок, ще бъдат изправени пред още по-голяма икономическа катастрофа.

Страните, които напуснат и девалвират валутата си, ще създадат "голяма инфлация" и въпреки това няма да успеят да избягат от структурните реформи, които все пак ще трябва да бъдат извършени, но от много "по-слаба позиция", заяви той.

Не ЕЦБ, а политиците трябва да поемат водеща роля във възстановяването на инвеститорското доверие в публичните финанси на еврозоната. Това трябва да стане чрез осигуряване на фискална дисциплина и напълно функциониращ европейски спасителен фонд - European Financial Stability Facility (EFSF). ЕЦБ ще бъде в състояние да действа като агент на EFSF във финансовите операции от януари, ускорявайки прилагането му, добави Драги.

Докато европолитиците (без немските) искат ЕЦБ да спаси еврото, като разшири значително
програмата си за изкупуване на държавни облигации, Драги говори за "система, в която гражданите да възвърнат доверието помежду си, а правителства да се облегнат на фискална дисциплина и да започнат структурни реформи".

Тези думи може да се приемат като мълчаливо признаване на това, че немският начин за ръководене на ЕЦБ надделява, като институцията ще се придържа към буквата на европейските договори. Но как тогава Драги смята да отговори на предизвикателствата, които притискат държавите чрез финансовите пазари - те все по-трудно отпускат пари не само на Гърция, Ирландия или Португалия, но вече на Италия и Франция.

Драги смята, че неотдавнашната среща на върха в Брюксел е полезен напредък. Европейските лидери, казва той, направиха първата стъпка към "компактна" фискална еврозона, с обвързващи правила за публичните финанси, подкрепени от автоматични санкции.

Освен това за първи път, ЕЦБ е готова да предложи на банките тригодишни заеми без количествени ограничения. Също така банката улесни заемането на средства, разширявайки активите, които търговските банките могат да използват като обезпечение.

Тези мерки, заедно с двете последователни намалявания на лихвения процент, значително ще разширят политиката на "неограничена ликвидност", започната от предшественика му Трише. Въпреки че някои политици, включително и френският президент Саркози вярват, че всичко това се прави с цел да бъдат стимулирани банките да купуват държавни облигации на евтини цени. Драги не е съгласен, според него основната цел е да се улесни финансирането на банките и по този начин да се помогне на малките и средни предприятия, които са двигателят на растежа и работните места. "Малките и средните банки са тези, които имат най-големи трудности да се финансират, а те обикновено са тези, които осигуряват по-голямата част от кредитирането за малките и средни предприятия."

Драги твърдо се противопоставя на натиска за ускоряване и уголемяване на програмата за изкупуване на облигации, посочвайки, че правителствата трябва да намерят устойчиво решение на дълговата криза, и вместо изкупуването на облигации централната банка се ще се фокусира върху подкрепата си за банковия сектор.

Той намекна, че се противопоставя на това ЕЦБ да определя целеви граници, в които могат да се движат лихвите по държавните облигации на страни от еврозоната, като се вземе като бенчмарк лихвеният процент по немските облигации например. "Монетарната политика не е решението на всички проблеми", предупреди той.