Изследването е проведено между младежи на възраст от 15 до 24 години. След нас са Италия, Ирландия и Испания с близо 18% младежи в същата категория. Най-малък е броят им в Холандия (4.4%), Люксембург (5%) и Дания (близо 6%).
Според фондацията страната ни губи 934 милиона евро заради младите хора, които нито работят, нито учат. От тях държавните разходи са 6 милиона евро. Останалите 928 милиона са нереализирани доходи, тоест разликата между доходите на работещите българи и тези на категорията, позната като "нито-нито".
Последните данни на Евростат показват, че през първата четвърт на 2011 г. младежката заетост в Европа е била 32.9%, което най-ниското ниво, отчетено в историята на ЕС. През юли миналата година, безработицата сред младежите в Европа е била 20.7 на сто, което се равнява на близо 5 милиона незаети младежи.
Младите хора са особено уязвими по време на рецесия, се казва още в изследването. Причината е, че те често са първите уволнени и имат по-малко професионален опит. |
Освен рецесията редица други рискови фактори оказват влияние върху младежката безработица. Вероятността младите хора да попаднат в категорията "нито-нито" е по-голяма при тези с някакъв вид увреждане или при имигрантите.
Младежите с ниско образование са три пъти по-застрашени да попаднат в категорията. Децата на безработни или необразовани родители също са изложени на по-голям риск. Вероятността младежите, чиито родители са разведени, да станат необразовани безработни е с 30% по-голяма.
Според данните делът на тези млади хора в страната е 21.8% в сравнение с 12.8 на сто за ЕС.
Фотограф: Цветелина Николаева
Фотограф: Цветелина Николаева
No comments:
Post a Comment