Натискът на политиците над медии предизвиква шумни скандали по света, които нерядко завършват с оставки. В България пък - медиите ухажват своите политици почти интимно, а това се приема за нормално. Защо ли? Публикуваме текста на Георги Папакочев от сайта на "Дойче веле".
Новата година не започна добре за германския президент Кристиян Вулф. Под натиска на пресата и общественото мнение той трябваше да признае от телевизионния екран, че обаждането му до главния редактор на в. "Билд" за предотвратяване на публикация за взет изгодно жилищен заем е било "груба грешка", за която трябваше да поднесе своите извинения.
По този повод шефът на борда на Международния пресинститут (IPI) във Виена Карл-Ойген Еберле в специална декларация по случая заяви: "Всеки, който се опитва чрез използването на личен контакт с главен редактор да дава насоки за работата на новинарите, заплашва безпристрастността и независимостта на журналистите. Един президент би трябвало да признава и уважава всичко това."
Медиен гулаш и лондонски бобита
Още по-зле следпразнично тръгнаха нещата с новата унгарска конституция. Освен редицата недемократични промени в нея министър-председателят Виктор Орбан и неговата управляваща партия "Фидес" наложиха и строг контрол над държавните медии, довел до масови уволнения, принудително пенсиониране на "непослушни" журналисти и затваряне на единственото останало опозиционно радио в страната. Това предизвика недоволство и масови протести сред унгарците.
Тежки упреци тези дни понесе и лондонската полиция. В доклад, свързан с незаконните практики на вестникарската империя на Мърдок, парламентарният експерт Елизабет Филкин посъветва британските бобита да прекратят близките си отношения с медиите и ги предупреди да се пазят от "флиртуващи журналисти", които се опитвали да ги напиват, за да получат интересни истории. Филкин цитира и сведения за полицаи, които си позволявали да дават информация (представете си!) на журналисти срещу заплащане, а други били просто "омаяни" от тръпката, че разговарят с репортер/к/и.
Танци по никое време
Всичко това изглежда като розов захарен памук на фона на медийната ситуация в България, където подобни събития отдавна предизвикват единствено иронична усмивка, докато повечето образни, ефирни и печатни представителки на "четвъртата власт" с изгарящо нетърпение очакват поредната покана за танц с най-влиятелните фигури от управлението.
Вече трета година конфликти или разногласия между двойките на публичния дансинг напълно липсват и всекидневно от телевизора, радиото или по страниците на печата се демонстрират синхронизираните окончателно стъпки на танцьорите и техните еротични чупки в кръста. Естествено има и по-слаби, обикновено млади изпълнители или участници с несъвършено още чувство за ритъм, но те стават все по-малко и по-незначителни. Просто българската традиция е такава - на политическия дансинг управляващите винаги да се радват на сговорчиви и дашни медийни партньори.
И по комунистическо време, когато единствените държавни телевизия и радио подобно на изкъсо контролираните малобройни вестници и списания потропваха страхливото хорце с първия държавен и партиен ръководител, и след 1989-а, когато телевизията вървеше "винаги с победителите", а медийните танцьори все пак следваше да бъдат "нахранени", та до днес, когато иначе отруденият премиер сутрин успява да обиколи всички възможни и невъзможни тв студиа, а после пред някоя ремонтирана детска градина или пътна отсечка да завърти в шеметен словесен валс пред камери и микрофони щастливото ято репортерки с грейнали очи. Които културологът Александър Кьосев още през 2004 г. в свое есе нарече ласкаво "Момиченца"...
Огледалце, огледалце...
Видно е, че неприличните танци между медии и власт обикновено са своеобразен вертикален израз на хоризонтално желание, а то рано или късно не може да не създаде своите плодове. Още през 2006 г. американският посланик в София Джон Байърли докладва на началниците си отвъд океана: "Борисов изгради PR машина, която му спечели подкрепа във всички възрастови и социални групи. Журналистите споделят в частни разговори, че Борисов плаща в брой за позитивно отразяване и заплашва тези, които пишат негативни репортажи."
Три години по-късно, през 2009-а, неговата колежка Нанси Макълдауни предава от София: "Българските медии са силно манипулирани и все повече концентрирани в ръцете на няколко души. Репортери и издатели приемат подкупи, за да пишат различни материали, да печатат пропаганда под формата на новини и съответно да не печатат информация, която спонсорите им не одобряват." Сегашният американски посланик Джеймс Уорлик от своя страна споделя публично почти на ухо: "Както един бивш високопоставен български служител ми каза, консолидирането на медиите в България е "мръсна симбиоза" между медиите, бизнес интересите и правителствения контрол над публичната информация."
Танци до зори!
В докладите на Държавния департамент на САЩ и на правозащитната организация "Репортери без граници" постоянно се говори за тревожната липса на пари и морал в българските медии, а директорът на европейския клон на организацията Оливие Базил отбеляза миналото лято в София:
"Каквито и да са политическите тенденции, като цяло отношението на управляващата класа към медиите все още носи отпечатъка на комунистическото минало. Много политици оказват натиск, заплахи и извършват дори манипулации спрямо медиите. В страната съществува и поръчкова журналистика, което е видно от скъпите автомобили, в които се возят някои нейни представители."
Което показва, че всъщност "купонът" просто продължава. И "мръсните" танци също! Както когато неотдавна централен български всекидневник, задъхан от щастие, информира в хрониката си: "Премиерът дойде на гости в редакцията на "Х", за да поздрави новата главна редакторка "Y". Той бе посрещнат от президента на издателския борд "Z". В коридора премиерът видя своя фотография отпреди 10 години и възкликна: "Я, колко съм бил млад!".
След което вероятно e гръмнала музиката и долепените двойки отново влюбено са се понесли във вихъра на танца...
Фотограф: Асен Тонев
Posts
No comments:
Post a Comment