От десетилетия коварната болест е приковала физика към инвалидната количка. През 1985 г. след пневмония и операция на трахеята той напълно губи способността да говори самостоятелно. Хокинг използва специално устройство, което преобразува трептенията на бузата му в звук. Всичко това не спира научната му дейност (вж. карето).
Откритията
Приписват му безценни открития за природата на черните дупки и затова как се е родила Вселената. Една от идеите му, която впоследствие е опровергана, е, че черните дупките унищожават всичко, дори информацията. Благодарение на популярните му книги теориите за квантовата гравитация стават достъпни за обществото.
Не всичко е ясно за винаги питащия професор Хокинг. В интервю за New Scientist, публикувано няколко дни преди юбилея, физикът, който е баща на три деца, признава, че жените са пълна мистерия.
Днес професорът, известен с книгата си "Кратка история на време", ще отбележи юбилея си с реч по време на симпозиум в университета в Кембридж, където самият той е преподавал над 30 години.
Колегите за Хокинг
"Когато за първи път срещнах Стивън Хокинг, и двамата бяхме млади изследователи. Смяташе се, че той може и да не дочака дипломирането си като доктор", казва астрономът проф. Мартин Рийс, цитиран от в. "Мирър". "За изненада на всички сега той е на 70 години. Дори простото му оцеляване би било медицинско чудо, но, разбира се, той не просто оцеля".
Браян Кокс, който е известен във Великобритания с научните си предавания по BBC и работата в Големия адронен колайдер, също признава "гения от нобелов калибър". "От гледна точка на популяризирането на физиката, нямаше да правя това, което правя сега, ако не беше той", казва Кокс.
"Стивън е един от шепата хора в тази област които са истински претенденти за Нобелова награда. Той разбира, че нашата работа не е просто да "правим" физика, а да я обясняваме по начин, който вълнува хората", продължава Кокс.
В момента Хокинг е директор по изследванията в Департамента по приложна математика и теоретична физика в Кембридж, където е основал Център за теоретична космология. Преди това е бил Лукасов професор по математика – титла, носена някога от самия Исак Нютон.
Съдбоносен облог
По случай юбилея Кити Фъргюсън, близка позната на великия учен, публикува биографията му под заглавие "Стивън Хокинг – ум, освободен от окови". Ето каква интересна история от детството му описва Фъргюсън в откъс, публикуван в Scientific American.
Когато Стивън е на 12 години, двама негови съученици правят облог за бъдещето му. Джон Макленахан твърди, че от Стивън "никога няма да стане нещо", а според Базил Кинг ще се окаже, че "той е невероятно способен". Залогът бил торба с бонбони.
Младият Хокинг не е дете чудо. Според някои източници той е "брилянтен по случайност". Самият Хокинг си спомня, че той е просто обикновен британски ученик, който бавно се е научил да чете, а почеркът му всявал ужас в учителите. Оценките му били под средните в класа, но бъдещият физик от световна величина скромно казва, че съучениците му били ярки таланти.
Може би някой е прогнозирал научна или инженерна кариера, защото Стивън е запленен от разплитането на тайните как неща като часовници и радиоапарати работят. Той ги разглобява, но рядко успява да ги сглоби.
Стивън никога не е бил физически добре координиран, не се запалва по спорт или други подобни дейности. Почти винаги е избиран последен в отборните игри. Изглежда, че Джон Макленахан има добри причини да мисли, че ще спечели облога. Вероятно Базил Кинг просто се е държал като верен приятел или пък е харесвал дългосрочни залагания. Може би той е виждал в Стивън неща, които учителите, родителите и самият Стивън не са виждали.
Базил все още не е поискал обещаната торба с бонбони, но е крайно време да го направи, пише Кати Фъргюсън. Защото въпреки незабележимото си начало, днес Стивън Хокинг е един от интелектуалните гиганти на съвременния свят.
Хокинг не говори за израстването си до статуса на гений. По думите му той все още е "просто дете, което така и не е пораснало. Аз продължавам да питам "как" и "защо". Понякога намирам отговор".
Важни моменти 1966– Завършва докторантура. Работи върху сингуларностите в общата теория на относителността и изучава черните дупки; 1973– Открива, че черните дупки могат да изпускат в пространството енергия и частици и дори могат да избухват. Теорията става известна като Радиацията на Хокинг; 1976– Изчислява, че след като се образува, черната дупка започва да излъчва енергия и да губи маса. Радиацията не дава информация за тъканта в дупката. Така щом дупката изчезне, изчезва и цялата информация; 1988– Публикува книгата "Кратка история на времето – от Големия взрив до черните дупки", която се превръща в световен бестселър; 1998– Публикува книгата "Вселената според Стивън Хокинг", която разкрива основите на съществуването; 2002– Публикува книгата "Теория на всичко – произход и съдба на вселената", която представя най-сложните теории във физиката от миналото и настоящето; 2004– Обявява, че е решил т. нар. парадокс на черната дупка. Така той признава, че е загубил научен облог срещу Джон Прескил от института Caltech. След като близо 30 години твърди, че черните дупки унищожават всичко, Хокинг признава, че информацията може да избяга от тях. |
No comments:
Post a Comment