Уморените звездни коне

Когато през пролетта 1981 г. американската совалка Columbia извършва първия си тестов полет, едва ли някой в NASA е предполагал, че три десетилетия по-късно космическите изследвания на САЩ изведнъж могат да станат зависими от... доскорошните идеологически врагове на Белия дом. Точно това обаче е на път да се случи в момента. Следващите четири месеца американската авиокосмическа агенция ще затвори една от най-важните страници в своята история – програмата Space Shuttle.

През изминалата седмица совалката Discovery приключи последната си реална мисия в околоземното пространство и се отправи на "най-дългото" си историческо пътешествие – към вашингтонския National Air and Space Museum. Космическият кораб за многократна употреба е изстрелян за пръв път през лятото на 1984 г. Той има зад гърба си 39 полета и над 237 милиона километра в околоземна орбита. Това се равнява приблизително на разстоянието между Марс и Слънцето. Discovery е прекарал е в Космоса точно 365 дни. Последното му приземяване приключи без инциденти в сряда на обед в Kennedy Space Center, Флорида.

Подобна съдба очаква и останалите две машини от американската космическа флотилия – совалката Endeavour трябва да бъде пенсионирана след мисията си през април, а Atlantis – през юли. От този момент нататък САЩ ще трябва да разчитат на своите задгранични партньори или на частни корпорации всеки път, когато искат да изпратят астронавти в Космоса. Предвижда се болшинството от регулярните пилотирани и снабдителни полети до Международната комическа станция да бъдат поети от руснаците и и техните космически кораби "Съюз" и "Прогрес". И по всяка вероятност това няма да се промени през следващите 5 до 10 години...

Краят на една епоха

Причината за всичко това, разбира се, е тривиална – краят на космическата надпревара от времето на студената война, световната икономическа криза, липсата на пари за нуждите на NASA и рестриктивните бюджетни приоритети на американския президент Обама. Според презентацията на NASA пред американския Конгрес през януари аерокосмическата агенция няма да е в състояние да конструира нова ракета-носител и космическа капсула в рамките на 5-годишен времеви прозорец. Заключението е направено на базата на предвидения бюджет за фискалната година и предложението на американския президент за 2012 г.

Когато става дума за наследниците на космическите совалки, аерокосмическия инженер д-р Робърт Браун, който в момента е главен технолог на NASA, звучи още по-песимистично. "Разработката на бъдещ модел космически кораб може да отнеме повече време, отколкото Конгресът или американското общество са готови да приемат. Нека си го кажем – мислете за това като за едно десетилетие", обяви изследователят по време на церемонията по пенсионирането на Discovery, събрала на едно място учени, астронавти-ветерани, политици и космически ентусиасти.

Д-р Браун обаче е уверен, че руската аерокосмическа агенция ефективно ще поеме бремето по обслужването на полетите до Международната космическа станция, въпреки че корабите "Съюз" могат да транспортират 3-ма души за разлика от совалките, които събират до 6 астронавти. "До момента руснаците са се доказали като ценен партньор в проекта. Досега те бяха зависими от САЩ при обслужването на станцията, сега известно време ние ще сме зависими от тях. Смятам, че това е нормалната същност на едно партньорство", казва д-р Браун. И добавя: "NASA и пилотираните космически полети са нещо далеч по-голямо от програмата Space Shuttle. Това, за което говорим в момента, е един преходен период. Програмата за пилотирани космически полети определено не приключва."

Ново "начало"

Плановете на NASA за бъдещите пилотирани космически полети могат да се приемат за своеобразна стъпка назад, защото не предвиждат създаване на кораби, подобни на совалките. На практика обаче се оказва, че използването на кораби за еднократна употреба е по-евтино и икономически целесъобразно. Новата космическа концепцията на САЩ беше обобщена в така наречената програма Constellation ("Съзвездие"), предназначена за създаване на следващо поколение апарати за изпращане на хора в околоземна орбита, до Луната (където да бъде изградена постоянна база) и евентуално – до Марс. Тя беше стартирана по инициатива на на Джордж Буш-младши през 2004 г. Мащабната инициатива, навяваща спомни за надпреварата по времето на студената война, трябваше да струва около 230 млрд. долара, разпределени по години до 2025 г. Проектът обаче беше почти напълно спрян през октомври 2010 г. по предложение на Барак Обама. Аргументите му бяха, че програмата "превишава бюджета, изостава от график и не е достатъчно иновативна".

Това, което оцелява след прекратяването на Constellation, е проектът за създаването на орбиталния космически кораб Orion. Разработката му стартира през септември 2006 г. като основен подизпълнител е частната аерокосмическа корпорация Lockheed Martin. Конкурентната фирма Boeing е натоварена с разработката на топлинния щит, който трябва да предпази капсулата с екипажа при обратното навлизане в атмосферата. По своята концепция Orion много напомня космическите апарати за еднократна употреба, използвани в програмата Apollo и предназначена за изпращане на астронавти до Луната. NASA обаче предвижда новият тип кораби да бъдат далеч по-гъвкави и да могат да се използват за много по-широк спектър от мисии. По план Orion трябваше да е готов за полети през 2016 г. Ако обаче се съди по откровенията на д-р Робърт Браун, този срок едва ли ще бъде спазен.

Технологично погледнато
Orion ще се състои от три части: модул, предназначен за екипажа (ще напомня командния модул от ерата Appolo, но ще събира от 4 до 6 души), сервизен сегмент, където ще са двигателите и горивото за тях и LAS-система, която ще позволява на екипажа да "катапултира", в случай че се стигне до инцидент по време на изстрелването. Планирано е модулът, предназначен за екипажа, да е за многократна употреба (до 10 пъти), което е далеч от многофункционалността на космическите совалки, но е сериозна стъпка напред в сравнение с капсулите от програмата Appolo.

Според първоначалния замисъл космическите кораби Orion трябваше да бъдат изстрелвани чрез новата ракета-носител Ares I. След прекратяването на Constellation обаче NASA, изглежда, е принудена да премине към план Б. За целта тя ще пригоди новите космически апарати към системата, предназначена за изстрелване на совалките Launch Complex 39 и ракетите Saturn V, използвани в програмата Appolo.

Бъдещето на пилотираните космически експедиции обаче може и да не се окаже толкова мъгливо, ако администраторите в NASA наистина направят това, за което се говори от няколко години: приватизирания на орбиталните полети. Първите индикации за нещо подобно вече са факт: по всичко личи, че проектът за конструиране на Ares I може да възкръсне в частен вариант. През февруари тази година стана ясно, че нейните създатели от компанията Alliant Techsystems (ATK) са обединили усилия с европейската аерокосмическа компания Astrium, за да трансформират Ares I в ракета от ново поколение под кодовото наименование Liberty. Предвижда се апаратът да е готов за тестове през 2013 г. и за комерсиални полети – през 2015.

И ако ако това наистина се случи, американските астронавти може и да не са чак толкова зависими от руските си колеги през следващите поне 10 години...

•