За "Южен поток" сме подписали за разходите, но не и за приходите

Министърът на икономиката и енергетиката Васил Щонов пред "Капитал"

Кое беше това, което най-много ви изненада, когато станахте министър на икономиката и енергетиката?

Безспорно проблемите се оказаха доста по-дълбоки, отколкото бях очаквал. Бях подготвен, че в енергетиката и в другите сектори на икономиката има доста наболели въпроси, но доста се учудих как в последната година те са се задълбочили. Основната причина е в регулатора (Държавната комисия за енергийно и водно регулиране - бел. ред.). Както знаете задачата му е да разпредели разходите по производството на електроенергията по най-прозрачния и балансиран начин между всички играчи на пазара. Вместо да върши тази си работа, ДКЕВР е започнала да се занимава с въвеждането на презумпции в ценовия модел - ако стана това, то цената ще бъде такава. Но тези презумпции никога не са се сбъдвали. През миналия ценови период например те са намалили разходите за изкупуване на зелена енергия с идеята, че те ще бъдат компенсирани от продажбата на въглеродни емисии. Това не е станало и в крайна сметка НЕК задлъжнява все повече и повече. От тази гледна точка регулаторът не си върши работата.

Може ли частна компания да има поведението на НЕК - тя се товари с разходи, няма приходи и дори не съди контрагентите си за дължимите й суми?

Често се казва, че НЕК е като една пощенска кутия. Тя купува и продава електроенергия, цените на която почти изцяло се определят от регулатора. Когато той определя по-ниски от реалните продажни цени, се трупат загуби. В момента електроенергията, която НЕК трябва задължително да изкупи - от възобновяеми източници, по дългосрочни договори, от топлофикационни и заводски когенерации е около 14 Твтч., на средната цена около 190 лв. за мегават час. В останалата част на регулирания пазар - около 3 Твтч, цената е много по-ниска, защото идва от АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2". Но въпреки това средната цена за регулирания пазар - около 170 лв. за мегават час е много по-висока от предвидените от ДКЕВР 114 лв. Поради тази разлика НЕК се очаква да натрупа 900 млн. лв. загуби в следващите дванадесет месеца.

Този процес особено се засили с либерализирането на пазара - голяма част от бизнеса излезе от него и той се сви. Това е много добре за фирмите, които намират електроенергия на по-ниски цени и стават по-конкурентноспособнни. Но междувременно нито ДКЕВР, нито министерството си е свършило работата и се получава така, че единствените, които ще поемат тежестта по скъпо изкупуваната електроенергия, са битовите потребители. ЕС ни говори за либерализация от 2010 г. насам, но никой не е направил сериозна подготовка.

Очевидно е, че става въпрос за неправилно разпределение на тежестите.

Това преразпределение трябва да стане със съгласието на всички, за което има желание. В момента има няколко съдебни иска - ЕРП-тата срещу държавата, ДКЕВР в комисията по конкуренцията в Брюксел по дългосрочните договори. В същото време всички искат да се разберат, без да се прибягва до такива средства. Досега обаче ДКЕВР казваше - "аз ще плащам на едните 50%, а на другите 100%". В същото време НЕК фаворитизира едни за сметка на други централи. Първоначално през лятото на миналата година БЕХ разпорежда на НЕК да се разплаща пропорционално с всичките си контрагенти, но после, на 20 декември, има друго писмо, с което да се дава предимство на определени производители.

Проблемът в ДКЕВР е голям - те правят планове с хоризонт от максимум шест месеца напред и залагат ценови модел, който всъщност е непостижим. Например те започват един процес за обявяване на дългосрочните договори за непозволена държавна помощ и залагат това в цените. Но дори това да е добро действие, ние не знаем дали то ще се осъществи.

Затова и дойде идеята за този енергиен борд. В медиите се тиражират различни версии от себе обявили се експерти за целите на борда. Нека тези хора си останат с техните идеи. Нашата цел е да създадем един експертен и независим орган, който да покаже пътя към една последователна политика в дългосрочен план (например за плавно повишаване на цената на електроенергията). По този начин всички участници на пазара ще имат ясни и точни очаквания за предстоящите промени и ще имат време и ресурси да са подготвени за промените.

Как ще бъде постигнат консенсус в предлагания енергиен борд - интересите на всички играчи са представени в него, но кой ще бъде арбитърът? Една от идеите беше да се поканят няколко чуждестранни експерти - от ЕК, Световната банка, ЕБВР, които да направят подробен анализ на ситуацията, който след това да служи като котва за дискусиите.

Политиката в енергетиката се определя от министерството на икономиката, тя се изпълнява от държавните дружества на подчинение на министерството и частните компании на пазара. След това имаме ДКЕВР, която организира регулирания пазар и трябва да започне да работи като експертен и независим орган в полза на обществото, като предложените цени отразяват реалното състояние на сектора, насърчават инвестициите и запазват интересите на потребителите. От друга страна има интересите и предложенията на останалите играчи на пазара. Нашата цел е да се постигне баланс между интересите на всички участници. Не искаме да допуснем например НЕК да поема изцяло тежестта на ВЕИ-тата, или пък да има неравно третиране на отделни компании. В същото време трябва да се спазват съществуващи закони и договорни отношения.

Но как този борд да не се превърне в говорилня?

Ще се предлагат решение или хипотези за решение и около тях ще се търси консенсус. Всеки може да предлага решения, но те ще се отсяват от всички в борда, така че да са работещи. От него не се очаква да каже колко точно ще струва електроенергията, а какви да са принципите на ценообразуването, да се осигури последователност в бъдеще. Ние имаме уверението на почти всички поканени, че ще се търси такъв консенсус. Стигнали сме ситуация, в която няма как да продължим, ако не го постигнем.

Като споменахме предоговаряне на договори, започнали ли са разговори със собствениците на двете централи в Маришкия басейн с дългосрочни договори?

Разговори се водят и с двете централи, не мога да влизам в детайли. Те обаче едва ли ще бъдат приключени в рамките на служебното правителство. Важното е, че има разбиране, макар че те естествено си отстояват интересите.

Един от проблемите, с които се сблъскахте, са напредналите преговори между АЕЦ "Козлодуй" и Westinghouse за изграждане на нова ядрена мощност. Казахте, че в подписаното акционерно споразумение между двете компании няма финансови ангажименти, но мнозина експерти твърдят, че всъщност има такива.

Акционерното споразумение с Westinghouse създава рамка за една потенциална инвестиция в дългосрочен план. Без подписването на допълнителни споразумения на този етап няма финансов ангажимент. В документа е предвидено достатъчно време да се направи анализ на нуждата от тази мощност, финансовия модел и икономическата обосновка. Тъй като този анализ няма да може да завърши в очаквания срок на служебното правителство, ние не ще оставим решенията по този проект на следващото редовно правителство, което ще може да направи задълбочен анализ на ползите и рисковете от проекта.

Хубавото при сделката с Westinghouse е, че има финансиране, това, което го нямаше при "Белене". Фундаменталният проблем с тази инвестиция обаче е, че Westinghouse винаги може да продаде дяловото си участие и да излезе от инвестицията. Ако цената на произвежданата електроенергия е над прогнозната, то Westinghouse ще спечели, но ако е по-ниска, те могат да излязат без загуба. Тоест, рискът се поема изцяло от държавата.

Важното е да се прецени дали си заслужава да се поеме този риск, който струва около 10% от БВП на страната. Трябва да се види какви мощности излизат от експлоатация, как ще се движат цените на електроенергията, какво ще бъде търсенето след 10 години. Изисква се много по-задълбочен анализ, който не е започнат.

Най-важната задача сега е да работим за удължаване на живота на 5-и и 6-и реактор на АЕЦ "Козлодуй". Той изтича през 2017-2019 г., а работа трябва да започне поне пет години по-рано, за да приключи всичко навреме. По този проект обаче няма особена активност, а колкото повече се забавя процесът, толкова
по-скъпо ще става.

А защо се получава това?

Защото предишните управляващи не са правили усилия в този аспект, а са си мислили, че това все някак си ще стане. Не се опитвали да свърши трудната работа, да направи това с минимални средства. Аз разполагам с оценки, в които сумата варира тройно. Като се има предвид, че руската фирма "Гидропресс" има монопол, колкото по-рано се стартира процесът, толкова по-евтин ще излезе той.

Всеки обаче си говори за големите договори, които ще се случат след 10 години.
 

С какво вашето решение за замразяване на "Южен поток" е по-различно от това, което например вашият предшественик е направил? Той също обяви, че е издал заповед за спиране на дейностите.

Моят предшественик г-н Стойнев е пуснал две писма, които обаче са с уведомителен характер. Те са били абсолютно игнорирани от "Южен поток България". Това, което тече в момента, са подготвителни работи, които никога не са били забранявани. Предходното правителство обаче е сключило договора за инженеринг, доставка и строителство (ИДС) на газопровода. Това е станало още на 28 април, но договорът още не е влязъл в сила, тъй като по него има още две условия - да се направят авансови плащания към изпълнителя и да се даде изрично разрешение от "Южен поток България" работата да започне.

Но "Южен поток България" вече инвестира в подготвителни дейности.

Да, но те са инвестирали средства за собствена сметка и риск. Идеята, с която наскоро беше увеличен капиталът, е била именно да се направят авансовите плащания. Аз изрично спрях това с протоколно решение от 11 август. С него се изискваше да се въздържат от нови договори и привеждането на вече сключени договори в изпълнение. Въпреки изричната заповед ден по-късно "Южен поток България" е увеличило капитала на дружеството на своя глава. Все пак увеличението на капитала не означава старт на строителните работи.

Защо ние не искаме договорът за строителство да влезе в сила? Защото искаме първо да си оправим проблемите с Европейската комисия. И не защото просто слушаме Брюксел, а защото искаме да направим проекта съвместим както за Европа, така и за Русия.

Друго много важно нещо за "Южен поток" е, че досега само говорим за договора за строеж. Заедно с него обаче трябва да се подпише и споразумението за транзит (СТ). ИДС договорът определя разходите, СТ договорът - приходите. Но последният не е сключен. Има предложения, съглашения, но подписан юридически валиден договор няма. За да сме сигурни, че интересът на българския данъкоплатец не е нарушен, ние трябва да се уверим, че колкото и да струва "Южен поток", целият разход ще може да се покрие от транзитните такси за определен период и след това да започнем да печелим от тях. Ние сме питали руската страна защо не е подписан този договор и те ни казаха, че е бил пратен, но никой не проявил интерес в предишното правителство да го придвижи. Има разменени проекти, но основните въпроси са останали неразрешени.

За мен е проблематично защо на служебното правителство е оставено да одобри влизането в сила на ИДС договора, т.е. за разходите, а не е свършена трудната работа за подписването на договора за приходите. СТ договорът е много сложен, защото в него има много детайли - какво се случва например, ако газът не е с необходимото качество, какво се счита са форсмажор и т.н. В една частна компания никой не би си позволи да подписва договор за строеж, без да си осигури яснота за приходите и ползите.

Има ли гаранция, че ако проектът се окаже на загуба, "Газпром" няма да има претенции към БЕХ?

Изплащането на проекта е предвидено за определен срок. Така че ако разходите нараснат, то трябва да се увеличат и транзитните такси. Така е структуриран проекто договорът. От проекта за СТ, който с екипа ми сме анализирали, се гарантира за България определена възвращаемост. Единственото нещо, което БЕХ поема, е една балансова тежест по инвестицията си, която ще се изплаща през следващите 15-25 години. В него има някои неизяснени елементи и затова ние казваме, че не може в сила да влезе контрактът за строеж, преди да сме завършили контракта за транзита.

Така че това е причината, заради която ние искаме забавяне. Първата е юридическа, т.е. дали той е в съответствие с европейското право. Докато това не се изясни, ние не можем да поемем риска от подписване. Втората е финансова - искаме достатъчно гаранции за това, че проектът няма да е на загуба. Аз все пак се надявам, че тези въпроси ще се изяснят бързо, за да се придържаме към графика за строеж и да си изпълним международните договорености.

Доста критики отнесохте за това, че казахте, че проектът е хубав за България.

Нека говорим с факти. Диверсифицира се маршрутът за пренос на газ, а по време на строежа се създават и работни места, събира се ДДС. "Южен поток" сам по себе си едва ли ще доведе до по-ниски цени на газа, както често се изтъква, защото цените се свалят с конкуренция, а не с алтернативен транзит. Ако можем да вземем газ от другаде, тогава вече ще говорим за падане на цените.

Има ли подготовка за алтернативни доставки на газ? Вмомента може да се закупят фючърси на добри цени. През декември ще има фантастично високи цени.

Целият проблем с диверсификацията е, че тя струва пари. Застраховката струва пари. В момента не можем да намерим пари, за да напълним газохранилището "Чирен" камо ли да купуваме фючърси. Засега имаме увереност, че проблеми няма да има, освен в екстремални условия.

 

вк капитал