От блоговете: "Скъпи сънародници"

Препубликуваме текста от блога "ЗАнаята на живеенето" на Краси Дончев с позволение на автора. Акцентите са на "Дневник". 

Ще ми се повече от нас да бяха преживели, това което аз и още мнозина българи са преживели.

Ще ми се да сте били поне веднъж част от тълпата професионалисти из европейските бизнес центрове. Ще ми се да сте отсядали като обикновени минувачи из малките кафенета на Рим, Сиена, Прага, Париж… Ще ми се да сте хвърляли стотинки във фонтана Ди Треви или да сте пазарували из моловете на булевар Марияхилфер  във Виена, а след това да попаднете в магията на замъците, дворците, галериите, парковете, бирариите на този невероятен град.

Ще ми се да сте се разхождали съвсем неангажирано из предградията на Лондон, да сте се ядосвали на безобразните цени на такситата във Франция. Ще ми се да сте изкарали поне една ски ваканция в Австрия, и да сте усетили изумлението и чувството за благодарност при вида на коледния кекс (на сутринта след Бъдни вечер), който хазяите (с които не можете да размените и дума поради езиковата бариера) са закачили на вратата на апартамента ви съвсем дискретно (и безплатно) за да не ви се натрапват. Ще ми се да сте се разхождали с колело из Тоскана. Ще ми се да сте усетили космополитността на Амстердам и пасторалните пейзажи на провинциална Холандия. Ще ми се да сте били част от сутрешния забързан поток на деловия Брюксел и вечерната жужаща пищност на Грос Марше. Ще ми се да сте преживели вълнението да застанете пред аудитория събрана от дузина страни и да усетите уважението им.

Ще ми се да сте преживели това. Много ми се ще. 

Това навярно би променило из дъно мнозина от вас, които днес с огорчение гледат как алчността, безчестието, и наглостта упражняват безнаказано правото си на власт дадено им от нас. Щеше да ви промени уверявам ви! Щяхте да знаете със сигурност какво означава миналото и какви са възможностите на бъдещето. Щяхте да знаете със сигурност мащаба на престъплението, което упражняващите власт днес в България извършват спрямо онова, което същите те с безкрайната си наглост наричат суверен. Щяхте да сте наясно с мащаба на гаврата и унижението на което данъкоплатеца-избирател живеещ в тази държава е подложен ежедневно.

Преди 30 години аз мечтаех (почти безнадеждно) да пътувам и да видя света. Преди 15 години за пръв път се качих на самолет. От тогава до сега видях и пропътувах достатъчно з

а да си пожелая никога ама никога да не си спомням за "милите години на Тато"

за закрилата на СССР и за ръководната роля на Партията. Децата ми дори не са чували тези фрази, от които ме побивт тръпки. Не защото съм бил гладен и бос, а защото съм се чувствал затворник и роб без право на избор и без възможност да живея така както бих искал. Нямах представа колко жестоки са пораженията, които създателите на тези фрази са ни нанесли за много поколения напред….

Скъпи сънародници, аз не мога да ви науча на нищо. Не мога да ви инжектирам моите разбирания. Не мога да ви наложа моята философия. Не мога да ви дам моите преживявания (някой от тях мнозина вероятно не биха понесли и без друго). Не искам да ви натрапвам моя избор. Ще ми се да сте опитали вкуса на истинската свобода. Не онази, която идва от някой набеден "освободител", а другата, която идва отвътре, с усещането ви за стойностност, самоуважение, равнопоставеност, морал, етика, естетика, персонална отговорност, социална ангажираност, глобално мислене и още такива едни неща…

Ще ми се да сте опитали този вкус за да забравите за всички компромиси които правите със съвестта си и персоналния си Господ, с цел да преживеете още един ден докато "някой" забута слънцето и на вашата улица. Ще ми се да сте усетили свободата, скъпи сънародници, и тогава мазните лекета нямаше никога да раздават кебапчета по избори или да тровят умовете ви с безумията си.

Тогава нямаше да има място за мазните лекета в живота ни

Скъпи сънародници, същността на съзряването ни е в натрупването на опит и поуки, на базата на които всеки от нас упражнява правото си на свободен и информиран избор. Не говоря за политическите избори. Говоря за избора на това в какво да вярва всеки от нас. Вещите в науките за човеците твърдят, че вярванията ни са прозиводни на ценностната ни система. Ще ми се да се разровите в нея. Ще ми се да я ревизирате. Ще ми се да потърсите в себе си прашасалите от обезверяването ценности, които бихте искали вашите деца да носят. Ще ми се да поизтупате прахта от чувството си за достойнство, самоуважение и право на действие и да направите с остатъка от живота си нещо по-добро и по чисто.

В тази игра няма модели. В живеенето няма място за политика и демагогия защото всичко, което взимаме със себе си е онова, което сме станали (или съжалението че не сме такива каквито сме искали да станем). Няма как да излъжем себе си. Няма и с кого да се оправдаем. Няма и кого друг да обвиним.

Скъпи сънародници, лесно е да бъдем свободни, но още по-лесно е да не бъдем. Въпрос на избор.

ПП: Никога не съм си падал по патоса. Надявам се да не оставям грешни впечатления.

В К  ДНЕВНИК  КРАСИ ДОНЧЕВ