Фотограф: Юлия Лазарова
Общо 57% от българите имат базови познания по финанси и управление на личните средства и в сравнение с други страни у нас хората са сравнително добре подготвени. Това показва изследване на ING в България, проведено през февруари тази година. То е сравнено с глобално проучване на холандската група ING от края на миналата година.
"Българинът е финансово грамотен на фона на останалите страни в извадката", коментират резултатите от Института на дипломираните финансови консултанти. Средният брой на верните отговори в анкетата от останалите 10 държави е 7.4, докато у нас е 7.9. По този показател българите са на едно ниво с Южна Корея, Индия, малко след Холандия и САЩ и са изпреварени само от Япония.
Като слаби места на българите финансовите консултанти посочват самонадеяността и планирането на финансовото бъдеще. В останалите държави средно 59% от анкетираните са били на мнение, че са добри или много добри по парични въпроси, но едва 31% действително са се представили добре на теста по финансова грамотност. В България уверени в своите познания са 63%, а 38% реално са показали добри резултати.
В областта на финансовото бъдеще българите са се представили най-слабо – само 56% са дали верни отговори на въпросите при 67% за останалите страни. И у нас, и в чужбина средно 80-90% от хората искат да подобрят финансовите си познания, но интересното е, че навън това важи за почти всички от наистина грамотните. В България обаче 76% от показалите отлични знания искат да ги усъвършенстват.
Без изненада българите са хората, най-малко от които разполагат с пари за непредвидени нужди, с които могат да посрещнат разходите си за два или три месеца напред – 79%. По този показател обаче се доближаваме до американците и южнокорейците, при които 65% нямат заделени пари за посрещане на нужди за 2-3 месеца.
Николай Стойков от ING отбеляза, че със сигурност основната причина за по-малкото заделени пари са и ниските доходи на българите. Той отбеляза, че лесният достъп до кредити е променил и нагласите на българите, които преди години са залагали предимно на спестявания. Проучването на ING у нас показва, че българите планират за спестяване само 4% от редовните разходите на домакинството си. В тези пари не влизат извънредни приходи и месеци, когато инцидентно може да са направени по-големи спестявания.
Изследването на ING в България е направено сред 426 души, като по-голяма част от тях са със средно или по-ниско образование и получават доход между 500 и 1500 лв. Глобалното проучване на ING Group е проведено в САЩ, Мексико, Япония, Индия, Южна Корея, Холандия, Румъния, Полша, Белгия и Испания.
"Българинът е финансово грамотен на фона на останалите страни в извадката", коментират резултатите от Института на дипломираните финансови консултанти. Средният брой на верните отговори в анкетата от останалите 10 държави е 7.4, докато у нас е 7.9. По този показател българите са на едно ниво с Южна Корея, Индия, малко след Холандия и САЩ и са изпреварени само от Япония.
Като слаби места на българите финансовите консултанти посочват самонадеяността и планирането на финансовото бъдеще. В останалите държави средно 59% от анкетираните са били на мнение, че са добри или много добри по парични въпроси, но едва 31% действително са се представили добре на теста по финансова грамотност. В България уверени в своите познания са 63%, а 38% реално са показали добри резултати.
В областта на финансовото бъдеще българите са се представили най-слабо – само 56% са дали верни отговори на въпросите при 67% за останалите страни. И у нас, и в чужбина средно 80-90% от хората искат да подобрят финансовите си познания, но интересното е, че навън това важи за почти всички от наистина грамотните. В България обаче 76% от показалите отлични знания искат да ги усъвършенстват.
Без изненада българите са хората, най-малко от които разполагат с пари за непредвидени нужди, с които могат да посрещнат разходите си за два или три месеца напред – 79%. По този показател обаче се доближаваме до американците и южнокорейците, при които 65% нямат заделени пари за посрещане на нужди за 2-3 месеца.
Николай Стойков от ING отбеляза, че със сигурност основната причина за по-малкото заделени пари са и ниските доходи на българите. Той отбеляза, че лесният достъп до кредити е променил и нагласите на българите, които преди години са залагали предимно на спестявания. Проучването на ING у нас показва, че българите планират за спестяване само 4% от редовните разходите на домакинството си. В тези пари не влизат извънредни приходи и месеци, когато инцидентно може да са направени по-големи спестявания.
Изследването на ING в България е направено сред 426 души, като по-голяма част от тях са със средно или по-ниско образование и получават доход между 500 и 1500 лв. Глобалното проучване на ING Group е проведено в САЩ, Мексико, Япония, Индия, Южна Корея, Холандия, Румъния, Полша, Белгия и Испания.
Posts
No comments:
Post a Comment