България е последна в ЕС по иновативност, брой предприемачи и брутен вътрешен продукт на глава от населението. Тя е страната с най-лошо здравеопазване в Европа, с най-зле образованото население в ЕС и с най-нещастните хора в света. Тези депресиращи факти посочи австралиецът Стийв Кайл, който от години живее и ръководи компания в нашата страна, на конференцията за споделяне на идеи TEDxBG в началото на миналата година. Тогава той се превърна в звездата на форума и предизвика вълна от коментари в Twitter. Неотдавна отново попаднах на неговата презентация и този път посланието му ми въздейства дори по-силно.
Десетилетията комунизъм, според Кайл, са ни научили да бъдем сериозни, стегнати, унифицирани, да потискаме креативността и експресивността си, да работим механизирано като роботи без емоции и без да си позволяваме да се забавляваме. В училищата пък се възпитава и до сега култ към зубрачеството, потиска се творчеството и любопитството.
И сега проблемите в българските компании са еднакви и напомнят за онова време, смята австралийският мениджър. Има автокрация и свръхконтрол, липсва доверие към служителите. Забраняват се личните разговори, използването на интернет и дългите обедни почивки. В резултат на всичко това в края на деня хората са напълно неудовлетворени и демотивирани, защото ги контролират, следят, ограничават и не ги ценят.
Кайл предлага да заменим всичко това с... игра. "Да, играта! Това, че подценяваме нейната роля в социалната сфера, образованието и бизнеса ни осакатява и ни прави по-непродуктивни и по-нещастни", категоричен е той. "Играта стимулира възприятията, способността за взимане на решения, помага ни да израснем емоционално", твърди австралиецът, като се позовава на научни изследвания.
Грешно е да мислим, че играта е противоположна на работата. Напротив – играта подобрява работата. Тя стимулира креативността, прави ни адаптивни, подобрява способността ни да учим, създава усещане за смисъл, цел и превъзходство – все ключови мотивации за повишаване на продуктивността.
Кайл прилага убежденията си и в собствената си практика на мениджър. Служителите му имат пълна свобода без конкретно работно време, както и зона за игри и разпускане. Той съветва колегите си от високите етажи да имат повече доверие на служителите си: "Оставете ги да играят на работното място. Вместо да са нещастни и начумерени, оставете ги да се забавляват, докато работят."
Едно от условията за успех обаче е да не се бъркат свободата и фриволността. По-слабият контрол над служителите не означава те да не вършат работата си, а сами да носят отговорността за нея, подчертава Стив Кайл.
Всъщност способни ли сме ние българите да работим по този начин, без да залитнем към анархията? Можем ли наистина сами да се контролираме и да носим отговорност за действията си или имаме нужда от строги лидери, правила и рамки, които да ни казват какво е правилно?
Познавате ли компании, където хората си позволяват да се забавляват? Как изглеждат те?
- Препоръчванe1
- Печат
- Изпращане
- Споделяне
Facebook
още от тази рубрика:
Posts
No comments:
Post a Comment