© КапиталВ наши дни под лъскавия корпус на един модерен смартфон се крие изчислителна мощ, която само преди десет години беше върха на техническия прогрес при персоналните компютри. Мобилните устройства стават все "по-бързи" и по-умни, непрекъснато увеличавайки процесорната мощ и паметта, която имат. Има един компонент обаче, който изостава значително от развитието на останалите. Това е батерията. Докато останалите елементи на смартфоните и таблетите се движат напред в галоп, захранващият модул, изглежда, еволюира със скоростта на побеснял градински охлюв...
Скоро обаче лежерната разходка на батериите може вече да не представлява проблем и затова отчасти ще е "виновна" природата. Миналият месец Kyobo Book Centre, който е най-големият търговец на книги в Южна Корея, разпространи на пазара таблет, използващ дългоочаквания Mirasol екран, разработен от Qualcomm. Той е революционен, защото използва едва една десета от електричеството, необходимо на стандартните LCD (Liquid Crystal Display) дисплеи да функционират.
Новият четец на книги на Kyobo обещава "седмици четене при нормално използване на дисплея", което е много повече от другите подобни устройства с цветни екрани. Това е възможно именно заради Mirasol дисплея, който използва интерферометрична модулация (IMOD) - система, базирана на електромеханична технология, способна да създава цветове от фонова светлина. Тя е разработена от Qualcomm и е вдъхновена от начина, по който крилете на пеперудите пречупват светлината, за да създават ярки окраски. Екраните Mirasol използват малки кухини, съхраняващи цвят, който се повдига към стъклото на дисплея, за да бъде показан. Цялата тази операция използва изключително малко количество енергия.
Устройството с Mirasol дисплей може да показва видео точно както всеки друг таблет или смартфон, но има много по-дълъг живот на батерията и "мекия за очите" ефект на електронните четци, използващи e-ink технологията. "Иновацията e вдъхновена от същите природни принципи, които позволяват да видите отразения
блясък от крилете на пеперудите или перата на паун", казва Шерил Гудман, старши маркетинг директор на Qualcomm, пред BBC.
В момента Qualcomm строи фабрика за такива дисплеи в Тайван, която ще бъде завършена през 2012 г. Компанията разполага и с кешови запаси от над 11 млрд. долара, с които би могла да реагира много бързо и да изгради още заводи за новите дисплеи, ако търсенето се окаже голямо. При всички положение обаче новата технология обещава да се превърне в златно яйце за тайванския хардуерен производител.
Енергоефективните дисплеи Mirasol далеч не са единствената технология, вдъхновена от природата. Още през XV век например италианският художник Леонардо да Винчи черпи вдъхновение от анатомията на птиците, за да създаде първите скици на своята летяща машина. Тя никога не успява да полети, но пък братята Райт поемат щафетата и през 1903 г. успяват да построят първия аероплан след години внимателно изучаване на гълъбите.
Днес все повече организации осъзнават, че биха могли да спечелят много пари и да направят пробиви в своите сфери на действие, ако се вгледат по-внимателно в природата и заобикалящата ги естествена среда.
"Много е важно да гледаме природата – най-малкото тя е имала 3.8 млрд. години да й хрумнат различни идеи", обяснява Джанин Бенюс, писател с интерес към природата и нейното развитие. Тя създава термина биомиметика през 1998 г., публикувайки своята книга Biomimicry: Innovation Inspired by Nature.
Авторката разказва през BBC, че след като книгата станала популярна, множество предприемачи от всички краища на света започнали да се свързват с нея, търсейки нетрадиционни, подсказани от природата, решение на свои технологични проблеми. Така се заражда и инициативата за търсенето и финансирането на дизайнери, чиято специалност е наблюдаването на биологични решения на технологични проблеми. През 2005 г. се появява и първият Институт по биомиметика (Biomimicry Institute), в който работи екип от консултанти, специализирани да помагат на бизнеса. "Те идват, ние научаваме какво се опитват да постигнат и след това търсим същата функция в природата – правим огромно проучване в наличната литература", обяснява Бенюс.
Според икономиста Лин Рийсър през 2025 г. в глобален мащаб биомиметиката може да допринася за 1 трлн. долара от световния БВП и да участва в създаването на 1.6 млн. работни места в САЩ. За да бъдат постигнати тези резултати обаче, само фабриките на Qualcomm, които произвеждат новите екрани Mirasol, няма да са достатъчни.
Днес все повече организации осъзнават, че биха могли да спечелят много пари и да направят пробиви в своите сфери на действие, ако се вгледат по-внимателно в природата и заобикалящата ги естествена среда.
"Много е важно да гледаме природата – най-малкото тя е имала 3.8 млрд. години да й хрумнат различни идеи", обяснява Джанин Бенюс, писател с интерес към природата и нейното развитие. Тя създава термина биомиметика през 1998 г., публикувайки своята книга Biomimicry: Innovation Inspired by Nature.
Авторката разказва през BBC, че след като книгата станала популярна, множество предприемачи от всички краища на света започнали да се свързват с нея, търсейки нетрадиционни, подсказани от природата, решение на свои технологични проблеми. Така се заражда и инициативата за търсенето и финансирането на дизайнери, чиято специалност е наблюдаването на биологични решения на технологични проблеми. През 2005 г. се появява и първият Институт по биомиметика (Biomimicry Institute), в който работи екип от консултанти, специализирани да помагат на бизнеса. "Те идват, ние научаваме какво се опитват да постигнат и след това търсим същата функция в природата – правим огромно проучване в наличната литература", обяснява Бенюс.
Според икономиста Лин Рийсър през 2025 г. в глобален мащаб биомиметиката може да допринася за 1 трлн. долара от световния БВП и да участва в създаването на 1.6 млн. работни места в САЩ. За да бъдат постигнати тези резултати обаче, само фабриките на Qualcomm, които произвеждат новите екрани Mirasol, няма да са достатъчни.
Днес все повече организации осъзнават, че биха могли да спечелят много пари и да направят пробиви в своите сфери на действие, ако се вгледат по-внимателно в природата и заобикалящата ги естествена среда.
"Много е важно да гледаме природата – най-малкото тя е имала 3.8 млрд. години да й хрумнат различни идеи", обяснява Джанин Бенюс, писател с интерес към природата и нейното развитие. Тя създава термина биомиметика през 1998 г., публикувайки своята книга Biomimicry: Innovation Inspired by Nature.
Авторката разказва през BBC, че след като книгата станала популярна, множество предприемачи от всички краища на света започнали да се свързват с нея, търсейки нетрадиционни, подсказани от природата, решение на свои технологични проблеми. Така се заражда и инициативата за търсенето и финансирането на дизайнери, чиято специалност е наблюдаването на биологични решения на технологични проблеми. През 2005 г. се появява и първият Институт по биомиметика (Biomimicry Institute), в който работи екип от консултанти, специализирани да помагат на бизнеса. "Те идват, ние научаваме какво се опитват да постигнат и след това търсим същата функция в природата – правим огромно проучване в наличната литература", обяснява Бенюс.
Според икономиста Лин Рийсър през 2025 г. в глобален мащаб биомиметиката може да допринася за 1 трлн. долара от световния БВП и да участва в създаването на 1.6 млн. работни места в САЩ. За да бъдат постигнати тези резултати обаче, само фабриките на Qualcomm, които произвеждат новите екрани Mirasol, няма да са достатъчни.
- Високоскоростният влак-стрела "Шинкансен" в Япония, вместо да има закръглена предница, е оборудван с нещо, което прилича на клюн на рибарче - птица, която се впуска от въздуха във водата, от една плътност на средата към друга", разяснява Бенюс, разкривайки поредната връзка между авангардно технологично решение и биологичен вид. Този дизайн позволява на високоскоростните композиции да използват 15% по-малко електричество и да са по-тихи, когато влязат в тунел, защото налягането е по-малко, добавя Бенюс.
Друг много интересен пример идва от Lotusan - компания, която се занимава с боядисване на сгради. Тя отделя известен ресурс, за да проучи т.нар. лотос ефект, или способността на лотоса да се самопочиства. Имитирайки грапавината на листата на това растение, компанията създава боя, която е много по-устойчива на замърсяване и вече може да се види по фасадите на над 350 000 сгради в Европа.
Има още много примери за технологии, вдъхновени от природата. Все повече компании пък се свързват с института по биомиметика с желанието да се поучат от заобикалящата ги среда, за да създават по-добри продукти. Така че, ако сте изправени пред на пръв поглед нерешим проблем, огледайте се наоколо и потърсете решението му в заобикалящата ви среда.
Posts
No comments:
Post a Comment